Надявам се да остана в Therion до пенсия!


Интервю на Envy с Thomas Vikstrom
Какво да очакваме от концерта на Therion в България на 18 ноември 2010-а? В какъв състав ще се качат шведските симфо-метъл майстори на сцената на столичната зала "Христо Ботев"? На какво се дължат постоянните сътресения в членската маса на групата, дирижирана вече две десетилетия от идеолога си, основател, композитор, китарист и едноличен лидер Christofer Johnsson? За какво става дума в излизащия в средата на септември нов концептуален студиен опус на формацията, "Sitra Ahra", явяващ се и финален щрих към нещо значително по-мащабно...?
Тези и още много други въпроси, насочени към самия мистър Johnsson, напираха да се излеят със страшна сила в телефонната слушалка във вечерта на 7 септември 2010 г. Вярно, плановете ни се объркаха драстично, когато вместо гласа на Christofer чухме жизнерадостния вик: "Хей, здрасти! Обажда се Thomas от Therion!", но след кратко прегрупиране и елиминиране на някои от предварително замислените питания се впуснахме в (както се оказа) изключително дружески, крайно интересен и най-вече забавен разговор с човека, официално заемащ поста на първи вокалист в редиците на групата едва от май 2009 г...
  • Metal Katehizis: И така, Thomas, поводите за настоящия ни разговор са два – новият албум на Therion и задаващият се първи концерт на групата в България. Феновете тук нямат търпение най-сетне да ви видят на живо, което е напълно разбираемо, но по-любопитно би било да научим дали ти самият имаш някакви конкретни очаквания от посещението ви в София?

    Thomas Vikstrom: Никога не съм бил в България, но съм слушал много за страната ви и особено за публиката на рок концертите в София – знам, че сте адски диви в най-добрия смисъл на думата и с удоволствие ще се уверя с очите си през ноември. Освен това съм записвал с един българин, Николо Коцев, който е китарист и в момента живее на един от Оландските острови, разположени между Финландия и Стокхолм. Групата му се казва Brazen Abbot (освен че кариерата му включва записи с Candlemass и Stormwind, Thomas е пял и в албумите на Brazen Abbot "Live and Learn" (1995), "Eye of the Storm" (1996) и "Bad Religion" (1997) – б.а.).

  • Да, познаваме Николо и кариерата му много добре.

    Предполагам, но все пак бях длъжен да уточня, ха-ха! Разказвал ми е много за България и за времето, когато рокенролът е бил едва ли не забранен и не е звучал по радиото. Заедно с един негов приятел се изкачвали на някакво възвишение с транзистор в ръка и се опитвали да уловят чужди радиостанции, за да слушат Deep Purple и други групи... Изобщо, знам доста за страната ви и... Ще се опитам да дам всичко от себе си, за да получите едно незабравимо шоу от Therion!

  • Това води автоматично до следващия ми въпрос: Какво да очакваме ние от вас? Примерно, какъв сетлист сте ни подготвили?

    О, не ми е позволено да издавам каквото и да било по темата. Christofer изрично ме помоли да не говоря за това. Искаме да ви изненадаме.

  • Така да бъде. А можеш ли поне да ни кажеш приблизително колко време ще продължи концертът ви?

    Виж, това вече не е тайна, ха-ха! Ще свирим около два часа и половина.

  • Два и половина!?

    Да, така се очертава... въпреки че може да приключим и по-бързо – зависи в какво темпо подкараме песните, ха-ха-ха!

  • Е, няма нужда да бързате... А в какъв състав ще видим Therion в София?

    Разбира се, на първо място трябва да спомена Christofer Johnsson. След него се нареждам аз. Заедно с мен ще пеят завърналият се в групата Snowy Shaw (екс-King Diamond, Dream Evil, Mercyful Fate, IllWill, Notre Dame, Memento Mori), както и Katarina Lilja (екс-Sobre Nocturne) и Lori Lewis (Aesma Daeva). Помежду си сме известни като "великолепната четворка"... но само помежду си, ха-ха-ха! На барабаните ще е Johan Koleberg – добър мой приятел, който свиреше с Lion's Share навремето. Имаме и нов китарист, Christian Vidal – аржентинец е и е феноменален инструменталист, ще видите! Остана Nalle Phalsson, басистът ни, който участва в записите за новия албум, но няма да може да пътува с нас на турнето поради семейни причини, затова ще го замести Waldemar Sorychta.

  • Как се спряхте точно на Waldemar, при положение, че е известен като продуцент на половин екстремна Европа и китарист в групи като Grip Inc., Enemy of the Sun и Despair, но не и като басист?

    Така е, знам, но е и изключително добър басист. Идеята бе на Christofer.

  • А наясно ли си с подробностите около драмата със Snowy Shaw? Колегата ти по микрофон напусна Therion през юли, в края на август се присъедини към Dimmu Borgir, ден по-късно се завърна в Therion... Какво точно се случи?

    Мисля, че мога да ви разкажа цялата история. През юни отидохме в Мексико за три концерта. На връщане, в самолета за Швеция, Snowy дръпна Christofer и мен настрани и ни каза: "Трябва да ви призная нещо. Записах албум с Dimmu Borgir и реших да потегля на турне с тях." Бяхме шокирани от новината, тъй като вече бяхме планирали цялото есенно турне на Therion и всичко бе уредено. За да не изпадаме в излишна паника, веднага седнахме и започнахме да обсъждаме какво да правим – да търсим заместник на Snowy, което нямаше да е никак лесно за толкова кратко време, или просто да изнесем концертите си без втори певец? Спряхме се на втория вариант, т.е. аз да поема всички мъжки вокали на турнето, и започнах да се подготвям...

    Бях затънал в работа, когато преди няколко седмици получих изненадващ и-мейл от Snowy. Бе написал приблизително следното: "Здрасти, Thomas! Как си? Осъзнах, че съм направил най-лошия избор в цялата си кариера на музикант и искрено съжалявам. Успех с турнето!" Отговорих му с въпрос: "Ако наистина се чувстваш така, защо не се върнеш при нас? Вратата е отворена..." Така и стана. Изключително сме щастливи, че отново е с нас. Не му се сърдим – няма никакъв смисъл. Просто се радваме, че нещата си дойдоха на мястото... Виж, никак не съм сигурен, че и в Норвегия са толкова щастливи в момента, ха-ха-ха!

  • Ха-ха-ха, добре казано! И все пак, защо според теб цялата история на Therion е белязана от постоянни смени в състава? Толкова ли е трудно да се работи с Christofer?

    Ни най-малко – поне не и за мен. Разбира се, всеки възприема нещата индивидуално, но лично за мен работата в Therion винаги е протичала изключително гладко и приятно. Мисля, че и Snowy го осъзна, след като изкара известно време с момчетата от Dimmu Borgir... След като избяга от тях и се върна при нас, първите му думи бяха: "Радвам се, че отново съм у дома!"

    Що се отнася до постоянните смени в състава – те са част от историята на Therion и хората ги очакват, едва ли не, тъй като винаги е било така, но нямам обяснение защо. Лично аз се надявам да остана в Therion до пенсия, ха-ха! Не, сериозно, наистина се чувствам прекрасно в тази група и мисля, че това важи и за останалите музиканти от актуалния ни състав. Атмосферата в лагера ни е великолепна, забавляваме се и сме напълно отдадени на това, което правим заедно.

  • Да поговорим и за новия ви албум, "Sitra Ahra"...

    Йеее, най-сетне някой да го каже както трябва! Ти си първият човек, който произнася името правилно!

  • Нима?

    Да, без майтап! Отвсякъде чувам само "Ситра Ара" или "Ситра Ааааара", но правилното произношение е така, както ти го каза - "Ситра Ахра", с ясно и отчетливо "х". Доколкото разбрах, фразата е на староеврейски и означава нещо като врата или портал към неизвестното и непознатото. В тази връзка, текстовете за всички песни в албума са написани от Thomas Karlsson, който се занимава с тази работа от край време (Thomas Karlsson е шведски окултист. Негово дело са почти всички текстове на Therion от средата на 90-те години насам, а шепотът му може да се чуе в песента "Ljusalfheim" от албума "Secret of the Runes" – б.а.). Уникален човек е, а е и учен и поет, което му помага изключително много в писането. Когато аз пиша текстове, изхождам от гледната точка на музикант, но при Thomas не е така. Когато получим готовите текстове от него и ги вплетем в музиката, става нещо... вълшебно... Не знам, не мога да го обясня, но определено има някаква магия.

  • Макар текстовете в "Sitra Ahra" да не са твое дело, сигурно все пак би могъл да ни разясниш концепцията на албума, нали?

    Албумът действително е концептуален, но по невероятно завоалиран начин. Мисля, че единствено Thomas и Christofer могат да видят червената нишка, свързваща отделните песни, ха-ха! Ето, примерно музиката към едноименната песен в "Sitra Ahra" е мое дело, но когато впоследствие получих и думите към нея, изпаднах в сериозно затруднение, тъй като текстът е ужасно сложен. Редовно се случва по време на концерт двамата със Snowy да се спогледаме неразбиращо и единият да прошепне на другия: "Какво пеем, по дяволите?" Истина е, ха-ха! Разбира се, не всичко е толкова неясно и метафорично... Например, парчето "2012" от новия албум – в него става дума за прословутия календар на Маите, който внезапно свършва именно тогава, през 2012 г. Никой не знае защо и какво точно са имали предвид...

  • Ще разберем след по-малко от две години.

    Да, така е, ха-ха! Някои мислят, че краят на календара бележи идването на Апокалипсиса, други – че става дума за началото на нещо ново... а има и вариант на Маите просто да им е писнало да правят този календар и да са го зарязали до 2012 г., ха-ха-ха! И... Извинявай, но за какво всъщност говорехме? Ха-ха-ха...

  • За песните в "Sitra Ahra".

    А, да. Друго от парчетата в диска – може би най-любимото ми, се казва "Land of Canaan". Естествено, става дума за Ханаанската земя. Има и песен на име "Cu Chulain", което се оказа някакъв ирландски светец... или митичен герой, не съм съвсем сигурен... Опитвам се да кажа, че в албума се пее за различни неща. Дори има и композиция, пряко свързваща "Sitra Ahra" с албумите "Lemuria" и "Sirius B" – казва се "Kali Yoga III".

  • Доколкото разбрах, връзката между тези три издания е доста по-силна, тъй като – поне според написаното от Christofer, "Sitra Ahra" се явява финалната част от тетралогия, започнала със "Secret of the Runes" (2001) и продължила с "Lemuria" и "Sirius B" (2004). Така ли е?

    Да, и на мен така ми казаха – че "Sitra Ahra" е последната част от този четворен цикъл, но всички въпроси, свързани с него, трябва да бъдат насочвани към Christofer, тъй като само той е напълно наясно с Therion като цяло – като музика, текстове, концепция, мистика... Всичко. Може и да съм чел това-онова за окултизъм и езотерика, но той е действително навътре в материята. Аз само пея това, което ми кажат, ха-ха!

  • Ако все пак те помоля да дадеш име на цялата тетралогия, какво би избрал?

    О, боже, това вече е наистина труден въпрос... Да измисля име, с което да обединя четирите албума? Хммм... Вероятно бих ги кръстил "Quadrat of the Runes" или нещо подобно... Ох, човече, свари ме напълно неподготвен, ха-ха-ха!

  • Извинявай, хе-хе...

    Рядко се оплитам така – обикновено винаги имам отговор на всичко, ха-ха!

  • Добре, ще пробвам да продължа с някой по-лесен въпрос... Защо предишният ви албум, "Gothic Kabbalah" (2007), не бе част от тетралогията?

    Много лесен, няма що, ха-ха-ха... Доколкото знам, първоначалната идея е била цикълът да завърши именно с него, но впоследствие нещата са се променили и в крайна сметка албумът е станал крайно различен и едва ли не изолиран в дискографията на Therion... Показателен за това е и фактът, че феновете са раздвоени по отношение на "Gothic Kabbalah" – някои го обожават, но има и мнозина, които не спират да го плюят и да го наричат "Gothic Crappalah" (от англ. "crap" - глупост; боклук; лайно – б.а.). Лично аз харесвам албума, но все пак това бе и първият запис на Therion, който чух в живота си...

  • Покрай фразата "първи запис на Therion" току-що си дадох сметка, че догодина се навършват точно 20 години от издаването на дебютния албум на групата, "Of Darkness..." (1991). Ще отбележите ли юбилея по някакъв начин?

    Да, с Christofer обсъждахме идеята да направим нещо наистина специално по случая, но все още нямаме конкретни планове. Сигурно е, че нещо ще се случи, но не мога да кажа какво. Засега знам само, че догодина ще наблегнем на участия в големите летни фестивали в Европа. Много бихме искали да направим и турне в Азия и се надявам това да стане през 2011 г... Всъщност, нямаме особено голям избор – задължително трябва да го направим догодина, тъй като след това вече ще е късно... поне според календара на Маите, ха-ха-ха!