AMORPHIS - "Skyforger"

2009, Nuclear Blast Records/Wizard

Възможно ли е да се съберат толкова горест и тъга, толкова устрем и вдъхновение, толкова самотни лутания и тъжни мигове на обреченост, толкова триумф над материята и власт над стихиите, толкова крехкост и човешка ранимост в кутийка 12 на 12 см, съдържаща диск с времетраене около 48 минути? В "Skyforger" на Amorphis може.
   Деветият поред студиен албум на финландските мелодични детметъли и трети с вокалиста Tomi Joutsen, който е с групата от 4 години, стремглаво се изкачва по стълбата към небесния купол, градена от предшествениците му "Eclipse" (2006) и "Silent Waters" (2007). Трилогията продължава (но дали приключва, предстои да разберем) с история от финския фолклорен епос „Калевала" - "Skyforger" разказва драмата на вечния ковач, творец на небесата и на още много чудеса Сепо Илмаринен, който е надарен от боговете с талант и сръчност, но прокълнат в любовта, след като злодеят Кулерво убива съпругата му, а изкованата от злато и сребро изящна статуя, родена от непотушимия копнеж на Илмаринен, така и не оживява под ласките му.
   Нищо съществено не липсва на "Skyforger", което би го спряло да постигне златния статус на събратята си "Eclipse" и "Silent Waters" - първите албуми в повече от 15-годишната история на Amorphis, продали по над 15 000 бройки и оглавили класациите в родната за музикантите Финландия. Има ги и упойващите мелодии, и нескритата емоционалност, и поклоните към миналото, и дръзкия стремеж към бъдещето, има кристално чисто пеене и ревящи вокали, фини клавири и режещи китари, а всичко това, подплатено от изкусно написани песни и безупречна продукция, не може да не е билет към висините.
   Разточително богат на настроения, албумът се слуша на един дъх и като една песен, всяко парче някак плавно прелива в следващото. Почти игривото пиано, което открива "Sampo", към края на песента вече глъхне под ревящите вокали. След това ни обгръща булото на сребърната невеста в изпълнена с надежда и изтъкана от желания мелодия, която по-късно прелива във вой на отчаяние. "From The Heaven of My Heart" и "My Sun" потапят слушателя в крехки мигове на нежност, а техният контрапункт " Majestic Beast" е точно това, което подсказва заглавието - внушителен звяр, пулсиращ от дива енергия. Това е единственото парче с почти изцяло груби вокали, което със сигурност ще удовлетвори феновете на творчеството от зората на Amorphis. "Highest Star" започва с може би най-чувствителната мелодия, а гласът на вокалния хамелеон Tomi Joutsen е копринено фин на фона на флейтата.
    Заглавното парче е върховата точка на албума - с епичен размах, но и приглушени и кротки мигове, "Skyforger" дърпа звънки струни, но и гали с меки нотки от саксофон и флейта. На хоризонта му се срещат изкованите от ръцете на твореца Илмаринен ярки висини с тъмната и горчива мъка на самотата в дълбините на душата му, а когато към края на песента хор надига гласове в усилващ се ураган, тътенът на Йоутсеновия рев им отговаря и се понася на вълните им. Абсолютно зашеметяваща с мащаб и емоция песен.
   Безапелационно овациите обира огромният гласов диапазон и умението без усилия да превключва от чисти към груби вокали, с които се отличава Tomi Joutsen. Без преувеличение, този певец е най-доброто, което можеше да се случи на Amorphis. Композиторският талант и неуморната страст към завоюването на нови музикални хоризонти на китариста Esa Holopainen също не могат да останат незабелязани. Цялата група е един чудесно сработен екип и това закономерно води до музикално хомогенен и стилно издържан албум.
   Но като оставим логично необходимите за успеха съставки настрана и се вгледаме в дълбините, там откриваме огъня. Огъня от обложката на албума, който гори в корените на дървото, устремило се към облаците. Огъня в ковашката пещ на Илмаринен, под чийто чук хвърчат искри и се раждат чудеса. Огъня, около който нашите предци са се събирали, за да си разказват увлекателни истории. Огънят, който пламти във всеки един от нас.


111111111x

Florimel




 Други ревюта на AMORPHIS  



halloween