CURE, The - "4:13 Dream"

Насам, народе-е-е (следва туш от глашатайско барабанче)! Пътуващият призрачен театър отново е в града. Драматично-водевилната трупа "The Cure", предвождана от ексцентричния си капелмайстор Robert Smith, ще изнесе фаталното си тринадесето представление, след което ще поведе традиционния карнавал на откачалките посред зима. Не се притеснявайте от студа, драги зрители и слушатели, фантазиите на полезното-изкопаемо-с-развълнуваната-прическа винаги са били горещи и ще ви сгреят. Вратите отварят точно в 4:13 ч. Входът е свободен, но ако искате да ви заслепи истинският блясък на спектакъла и дори сами да вземете участие в него, не идвайте будни. Култовите крадци на сънища ще се самовъзнаградят, изсмуквайки соковете от личните ви кошмари и преобразявайки ги в трагикомични миниатюри.
   "4:13 Dream" започва на разсъмване. Смразяващата виелица "Underneath the Stars" бавно раздухва облаците, надвиснали над бутафорния купол на цирка, за да може уморената светлина на звездите да проникне за последно под тежко гримираните клепачи на сънуващите. Въпреки че албумът има предимно пост-пънкарско звучене, началото е предрешено в атмосферично-даркуейвските традиции на класическия The Cure. Това е единствената песен, в която напусналият групата Roger O'Donnell не липсва. Китарата на Porl Thompson е порядъчно гъвкава и многолика, за да успее да компенсира донякъде отсъствието на синтетичния маг, но не и в пълна степен. Когато Alan Wilder напусна колегите им от Depeche Mode (и веднага беше поканен в The Cure, но логично отказа - бел. vio), беше сполучливо заменен от 11 (единадесет!!!) студийни гост музиканти. В "4:13 Dream" Roger не го замества почти никой и на места това си личи.
   Зората пуква с усмивката на "Only One" - достатъчно веселяшка, за да се порадваме на слънчевите лъчи, припявайки си я и достатъчно достъпна, за да бъде избрана за първи сингъл. "Reasons Why" поддържа ведрия тон, сиропиран от сластния тембър на Robert Smith, който примамливо ни подканя да се размърдаме, за да не изпуснем вече започващото "Freakshow". Деформирани същества дефилират из мутиралата мюзикълна текстура на парчето, а на слушателят не е предоставена възможност да отвърне глава пред втренчените им погледи. Билките в омайната отвара "Sirensong" имат успокояващо въздействие, но "Real Snow White", опята от оракулския вой на Smith и заразена с инфектираните звуци на томпсъновите китари, бързо прогонва гъстата летаргия. Криещите се в кулоарите безплътни силуети използват разразилата се шумотевица, за да потанцуват наоколо, устройвайки си пир под разноцветните звуци на "Hungry Ghost". Сякаш обсебена от зъл демон, китарата на Porl прежуля началото на "Switch" в стремежа си да заглуши стенанията, в които се давят покосените от призрачния метеж души.
   Топлият звук от баса на Simon Gallup равномерно изглажда ръбчетата на "Perfect Boy" и "This. Here and Now. With You". Тук липсата на запълващия-дупки-всякакви клавир на Roger О'Donnell се усеща особено силно и единствено горчивата мечтателност на диалогичните текстове ни спасява от преждевременно събуждане. "Sleep When I'm Dead", написана в златните години на The Cure, но не успяла да намери своето място в "The Head On The Door", се появява тъкмо навреме, за да запълни творческата пробойна. Презаписаната на нов глас песен е великолепно съчетание между някогашния младежки ентусиазъм на Smith и настоящата му зряла извисеност, пред силата на което и най-непокорните ангели малодушно биха пропъдили сънищата си в небитието, ако британецът поиска това от тях. И най-вероятно го е направил, защото в "Scream" чуваме пронизващите писъци, които надават клетите божии слуги. В края на тази обсебена композиция Jason Cooper така налага барабаните си, сякаш иска да прикани Морфей да побърза, защото угощението му скоро ще приключи. "It's Over" мощно затръшва вратата след себе си, за последно потвърждавайки взаимообусловеността между повечето от гърчовете в "4:13 Dream". Напрегнатият й финал заварва участниците в експеримента със широко отворени очи и целите плувнали в пот. И то не в топлото легло, а върху студения под. Но ако вместо сковани в лед, чувствате вените си окъпани в свежа прохлада, значи Лекарството вече е целунало кръвта ви.