IRON MAIDEN - "The Book of Souls"

2015, Parlophone Records/Орфей Мюзик

Интересно как някой би оценил новия албум на Iron Maiden, ако му се представи като творение на нова неизвестна група. Дали веднага ще познае едни от законодателите на тежката музика или ще пофилософства върху стиловата класификация на това, което чува – например епик/пауър метъл с прогресив влияния и някои фолк елементи. Преди върлите "мейдънисти" да ревнат срещу такова светотатство с обожаваната им банда, за момент да помислят – нима "The Book of Souls" звучи толкова различно? Не, новият албум не звучи различно, той е типично мейдънски, но е свеж, предизвикателен и "отворен". Цели пет години след предишното си усилие "The Final Frontier" и след битката с тежката болест на Bruce Dickinson, Iron Maiden пеят и свирят вдъхновен химн на възкресението. На обложката е талисманът Eddie, изрисуван като жрец на маите, които били убедени в съществуването на живот след смъртта. В реален контекст това може да се тълкува като победа над смъртта.

   Рядко се случва група с над 30-годишна история да създаде шедьовър, но дори да не му се даде такова гръмко определение, "The Book of Souls" е много добър албум. В него може да се чуе всичко, което феновете обичат в Iron Maiden, но и нещо ново, което го прави издание от 2015 г., а не скалъпен нафталинен анахронизъм. Албумът не е обявен като концептуален, но в него съществува обединяваща тематика. Каква точно – това е оставено на фантазията на слушателите – някои ще открият елемент на обобщение на цялото творчество на групата, други ще намерят смислова връзка между текстовете на песните, трети ще свържат заглавията на албумите след завръщането на Bruce Dickinson като фронтмен. "The Book of Souls" може да се нарече и интерактивен албум. Песните са много разнообразни и отличителни. Някои са кратки и удрят в целта като куршуми. Други се разливат надълго и нашироко като пълноводна река. Всяка обаче носи елемент на персонално адресиране, търси своите фенове и съответства на определени настроения. Последното прави огромна чест на Iron Maiden. Едва ли на такава утвърдена група е необходимо да воюва толкова агресивно, за да примами и впечатли почитателите си. И все пак тя го прави почти с хъс на прохождаща банда, с първичен заряд да покаже, че още е жива и готова да надживее всякакви изпитания, дори смъртта.

   Няма смисъл да се разглеждат едно по едно парчетата в първия двоен албум на "Девиците" - "The Book of Souls". Това са Iron Maiden – типични, различни, възродени и вечни.


111111111o

HeathenHeart




 Други ревюта на IRON MAIDEN