RIVERSIDE - "Shrine Of New Generation Slaves"

Ето че след четири великолепни албума Riverside в крайна сметка стъпиха леко накриво. Разбира се, това е условно казано, тъй като всъщност "Shrine Of New Generation Slaves" е много добро издание, само че за квартетът от Полша "много добро" е крайно недостатъчно. Очевидно Riverside са вдигнали летвата на непосилна дори за тях самите височина.

   Но нека все пак горните редове не ви заблуждават - новият албум е пълен с достойнства и предразполага към многократно слушане. Вярно, няма я дълбоката плътна атмосфера от предните издания, но пред нас са осем прекрасни композиции, всяка за себе си. Riverside като цяло не са известни с правенето на концептуални творби ("Reality Dreams" трилогията е повече афиширана като такава, от колкото всъщност е) и "Shrine Of New Generation Slaves" не е изключение. Песните нямат тематична връзка по между си, а рядко имат и музикална. Албумът е доста разнообразен стилово и като влияния. Една от новостите е силно изнесеният хамънд орган на някои места, а в "Deprived (Irretrievably Lost Imagination)" има дори соло на саксофон. Продължаваме нататък: сингълът "Celebrity Touch" сякаш е дълбок поклон към бащиците Kansas, а защо не и към Deep Purple, докато следващата "We Got Used To Us" навява спомени за меланхоличната красота на дебютния албум на поляците от преди цели 10 години. Както винаги, Riverside не щадят изразни средства и в "SoNGS" за пореден път ставаме свидетели на ужасно високата степен виртуозност от страна на музикантите, като този път обаче, повече от всякога, погледите са насочени към фронтмена Mariusz Duda. В по-голямата част от албума басът му е изнесен чувствително напред в микса, което спомага да се насладим на наистина едно страхотно свирене. Нерядко Mariusz преминава от характерната за баса поддържаща роля в главна и ефектът е страхотен. По отношение на вокалното му представяне също бихме могли да ползваме подобни епитети. Факт е, че в "SoNGS" Duda демонстрира най-разнообразно пеене от всички издания на Riverside до момента, като гласът му варира от тих и нежен до агресивен и мощен и обратно. Излишно е да споменаваме характерния за Riverside гилморски нюанс в китарата на Grudzinski, с това уточнение, че в настоящото издание този ефект е в умерени количества. Което всъщност е хубаво, тъй като сравненията на Riverside с Pink Floyd освен неточни, станаха вече и доста досадни. Всъщност, почти всичко изброено в последните няколко изречения може да се чуе в близо 13-минутната епика "Escalator Shrine" в края на диска.

   Въпреки своята разфокусираност, "SoNGS" е много хубав албум, който макар да не е на висотата на предшествениците си, е едно чудесно музикално начало на 2013 г.