Various Artists - "This Is Your Life - A Tribute to Ronnie James Dio"

Нека едно стане ясно от самото начало - сама по себе си музиката в този трибют заслужава максимална оценка. Събрани са някои от най-големите хитове, изпети от Ronnie James Dio, всяка от песните с трайна следа в съзнанието на феновете на твърдата музика. Целта на това ревю е разглеждане и оценка на качествата на изпълненията.

   Преди всичко обаче няма да е зле да си зададем въпроса нужен ли беше наистина трибют-албум, в който близо половината от по-добрите изпълнения са издадени преди доста време. Да, и Adrenaline Mob, и Doro, и Killswitch Engage се справят прекрасно с музиката на великия певец, но техните кавъри вече сме ги слушали десетки пъти. "Heaven and Hell", изсвирена от Stryper и включена тук като бонустрак за Япония, също беше издадена преди години - а точно това изпълнение не е и нещо особено... Трябваше ли изобщо да бъдат включвани? Не предлагат нищо ново, макар като цяло да са добри.

   Голяма част от останалите изпълнения също не предлагат (почти) нищо ново. Anthrax пресвирват прилично класиката на Black Sabbath "Neon Knights", но единственото, по което тяхната версия се различава от оригинала, е малко по-твърдото звучене. Същото важи и за "Starstruck" в изпълнение на Motorhead и Biff от Saxon, както и за версията на "I" на Jimmy Bain. Подобно е положението и с "Rainbow in the Dark" на Corey Taylor, където обаче има и по-сериозна промяна - силно присъстващият в оригинала клавир е заменен с китара. Все пак тези песни са изпълнени отлично и макар никой от певците да не притежава класата на Dio, кавърите носят голяма част от енергията и очарованието на оригиналите.

   Нещо, което не може да се каже за изпълнението на Metallica. Деветминутната китка от песни на Rainbow, с която James Hatfield и компания би трябвало да изразяват уважението си, е изсвирена в най-добрия случай посредствено и изпята просто трагично. Единствената от четирите песни, която не оставя усещане за абсолютна гавра, е "A Light in the Black", и то само защото там няма вокали. А това, което са причинили на "Stargazer", е... Да кажем, че не е отдаване на почит. Макар да са добри музиканти, Metallica по никой начин не могат да се сравняват с инструментализма на Rainbow, а като певец Hatfield е толкова далеч от техниката и диапазона на Dio, колкото изобщо е възможно - именно това лъсва при опита им да изсвирят "Stargazer" и е основната причина за негативното впечатление. Първобитният звук, от който страдат дори авторските им песни в последно време, съвсем влошава положението.

   Разочароват и Halestorm - не толкова със слабо свирене, колкото с това, че енергията, позната от авторската им музика (и от любителските концертни записи на "Straight trough the Heart" в тяхно изпълнение), тук до голяма степен липсва.

   Scorpions оставят смесено впечатление. Техният аранжимент на "The Temple of the King" е доста интересен и като цяло кавърът е приятен за слушане, но като глас Klaus Meine е толкова подходящ за песен на Dio, колкото беше и за "Love of My Life" на Queen - т.е. не особено, макар да не дразни.

   За сметка на това, Rob Halford показва изключителна класа с едно различно, но приятно изпълнение на "The Man on the Silver Mountain", което, трябва да се признае, изисква известно време за свикване, но влиза под кожата на слушателя и заживява като нова песен. Същото важи и за Glen Hughes с неговата брилянтна във вокално и инструментално отношение версия на "Catch the Rainbow". Така се свири и така се пее. Така се отдава почит на голям музикант.

   Най-доброто изпълнение в трибюта като че ли идва от Tenacious D. Макар да се занимава основно с пародия на рока, групата се състои от прекрасни музиканти, вкарали нов живот в "The Last in Line" със силна, ударна, различна версия, в която оригиналната композиция и артистизмът на Jack Black и компания наистина блестят. Това заслужава песента. Това заслужава Dio. Това заслужават и феновете му.

   В крайна сметка трибютът си струва да бъде чут. Като се изключи това на Metallica, слаби изпълнения просто няма, макар че някои вече ги бяхме чували. А силните блестят наистина ярко.