MUSE - "The 2nd Law"

Три години след оруелската антиутопия на великолепния "The Resistance" Muse ни поднасят поредното си творение - "The 2nd Law". Въпреки че дори в една от песните се цитира Вторият закон на термодинамиката ("Unsustainable"), темите в албума са разнообразни и далеч не се изчерпват с фзични закони и постулати. Шестият поред студиен албум на триото от Англия съвсем адекватно отразява статуса на групата към 2012 г. След като с последните си няколко издания Muse буквално превзеха музикалния свят, бомбастичността и свръх-амбицията на "The 2nd Law" по никакъв начин не би трябвало да изненада почитателите им. В музикално отношение за албума бихме могли да използваме клишето: звучи като "The Resistance" на стероиди. И действително, афинитетът на Matt Bellamy към все по-плътен и тежък басов звук и електронни експеримени тук достига своя пик, като дори китарните рифове на места са в смазващо ниска тоналност.

   "The 2nd Law" е типичен Muse албум, на типичното за тях високо ниво. Всеки характерен за групата аспект отново е налице. Плюс дъбстеп. Би било крайно несправедливо да отсечем: "Muse се поддадоха на дъбстеп изкушението и подобно на много други, нагазиха в тази територия." За разлика от "The Path Of Totality" на Korn например, "The 2nd Law" далеч не е дъбстеп албум, но няма как да не отбележим силните Skrillex влияния в предпоследната песен "The 2nd Law: Unsustainable", продуцираната от едни от най-успешните комерсиално английски дъбстеп диджеи Nero "Follow Me", както и пулсиращото бас звучене на хитовата "Madness". Експериментът по-скоро се е получил добре, като единствено "Follow Me" звучи някак неубедително, все едно е направена в този си вид заради самия дъбстеп, който по никакъв начин не обогатява песента.

   Отделно от новите електронни влечения на Bellamy, в "The 2nd Law" намират място и традиционните за Muse намигвания към Queen (в "Madness" и в олимпийската "Survival") и U2 ("Big Freeze"), а припевът на "Panic Station" сякаш е излязъл от Майкълджексъновия "Thriller". Изключително интересни са "Save Me" и "Liquid State", които разказват за борбата с алкохолната зависимост на басиста на групата Christopher Wolstenholme. Именно Chris поема вокалите в тези две композиции и спокойно бихме могли да кажем, че демонстрираните от него вокални качества са на доста добро ниво, по-специално в "Liquid State", която сама по себе си е ужасно надъхваща.

   "The 2nd Law" е страхотен албум! Не е нужно дълго слушане и анализиране, за да стигне човек до извода, че Muse са инвестирали ужасно много труд и средства в създаването му. Албумът звучи едва ли не респектиращо, дори грандомански на моменти. И може би точно това е проблемът му, че създава усещането за препродуциране и като че ли леко дистанцира групата от феновете. Няма я живата енергия на "Hysteria", "Stockholm Syndrome", "Citizen Erased", "Plug In Baby" и т.н. Muse определено са поели по нов път и макар в новата им творба да липсват някои от елементите, донесли им световна слава, "The 2nd Law" е истински музикален мастодонт, който почти сигурно ще им открие още по-широки хоризонти.