MASSACRE - "Back from Beyond"

2014, Century Media Records/Animato Music

Да започна рецензия с цяла историческа справка е налудничаво, но ще си го позволя, защото Massacre е уникално явление в историята на щатския дет метъл. Няколко години след появата му, дебютният албум "From Beyond" (1991) е считан за класика на бруталната вълна, заляла слънчева Флорида, а групата е сред основополагащите в стила. Но "From Beyond" си остава единственият значим от общо цели два албума, а ранните демо записи и EP-то "Inhuman Condition" (1992) са си чисто колекционерски находки. Странно, нали?

   Работата е там, че Massacre не е група, нито супергрупа, а по-скоро школа, в която заедно са творили личности като Rick Rozz (първият китарист на Death в периода Mantas, свирил и в "Leprosy"), Terry Butler (бас, Obituary), Bill Andrews (барабанистът в "Leprosy"), Allan West (екс-Obituary, екс-Six Feet Under и прочута отрепка), Kam Lee (вокали, екс-Death и купчина незнайни банди), Steve Swanson (китара, SFU). Неспособността на Massacre да задържи постоянен състав е много показателна за духа на онези време и място. Ако за бащите ви най-тривиалното нещо на света е било да им падне веригата на "Балканчето" на някой баир, за тези господа това е било да се изпокараш с останалите недорасляци от групата, да си нарамиш инструмента и да се преселиш в нечия къща на другия край на щата, където се наливат основите на поредната дет метъл банда. След което да се изпокараш и с тях, да се върнеш у дома при майка си и старата ти група, и най-после да си намериш работа, ако най-сетне не подпишете с "Roadrunner"!

   Massacre е спомен от бурното детство на дет метъла, който след десетилетие тишина внезапно се пробужда през 2008-а, и тръгва на спорадични турнета и концерти. Понеже не се гаси онуй, що не гасне, хлевоустият Kam Lee успява да вдигне кръвното на Rick Rozz и Terry Butler за един последен път, преди ядрото на "школата" окончателно да приключи с него. Верни на старата традиция, че в Massacre всеки е заменим, през 2011 г. двамата се намират с вокалиста Edwin Webb и барабаниста Mike Mazzonetto и за пръв път от 1984-а насам може да се каже, че групата е в стабилен състав. А идеята за нов албум не би могла да се роди в по-подходящо време - тъкмо когато всякакви ветерани от старата школа, от Black Sabbath и Hell до Carcass и Incantation, издават надминаващи очакванията реюниън албуми в почти оригинални състави.

   За щастие "Back from Beyond" не е бизнес начинание, а дело на стари познати, които изпитват несравнимо удоволствие от това да свирят заедно, поднасяйки музиката от младините си на екстремисти от всякакви възрасти. 14-те парчета реанимират примитивния дет метъл от края на 80-те, съшит от насечени рифове, носен от бесни барабани, и прорязан от виещи сола. Няма никакви опити за себенадскачане или промяна в толкова обожаваната и изтърканата формула. "Back from Beyond" е абсолютен "Deathhammer", перфектен в целенасочената си закостенялост. Вместо с иновации и виртуозност, музиката впечатлява с мощен звук и директно изпълнение. Но въпреки, че албумът събаря стени, трябва да се отбележи, че Massacre можеха да покажат повече. Цели 14 песни едно и също, при това банално, правят "Back from Beyond" доста еднотипен и предсказуем. Честно казано, той би звучал леко посредствен на фона на "Leprosy" (1988), "Cause of Death" (1990) или някой друг от култовите набори на "From Beyond". И въпреки това, албумът е в пъти по-достоен наследник на дебюта от "Promise" (1996), а останалите му качества - могъщият звук, искреността му, страхотното настроение, убийственото вокално изпълнение на Ed Webb, и фактът, че това са Massacre, не просто оправдават съществуването му, а правят слушането му задължително. "Back from Beyond" несъмнено е това, което групата е искала.


1111111xoo

Nespithe