Амфитеатърът в Пловдив видя и чу симфоничните "Ancient Whispers" на SEPTICFLESH

   SEPTICFLESH рядко правят подобни мащабни концерти с оркестър и хор - това беше ексклузивно шоу и едва седмото в дългогодишната история на бандата, както и единственият им концерт със симфоничен оркестър за годината.

   Думите не могат да пресъздадат напълно преживяването, но едно е сигурно - нищо не може да се сравни с това да бъдеш на живо в Античния театър на Пловдив и да се изправиш с лице (и уши) срещу стената от звук на бандата.

   Във вечерта на 19 септември още в влизането си към 19:00 ч. застанах на стратегическа позиция да огледам какво се случва. Публиката вече беше започнала да приижда през главния вход, всеки спокойно си търсеше мястото, а за който не успяваше да го намери, имаше и разпоредители, които набързо решаваха проблема. Не ми направи впечатление някъде да има струпвания, освен, разбира се, на мърча, където феновете можеха да се сдобият с тениска от лимитирания дизайн, посветен на шоуто в Пловдив.

   До 20:00 ч. (когато беше обявено началото на концерта) Античният театър се понапълни. От всички страни се чуваше всякаква реч - българска, румънска, сръбска, гръцка. По данни на организатора билети за събитието са закупени от 48 държави, така че не може да се каже, че е липсвал интерес.

   Една минута след обявеното време за старт на сцената се качиха музикантите от пловдивската опера, подобаващо посрещнати от нетърпеливата публика. Малко след това заеха места хористите - също част от екипа на Държавна опера "Пловдив" (някои от които нетърпеливо подканваха публиката да скандира "Septicflesh! Septicflesh!"), а в 20:15 ч. вече излязоха и гърците. След кратка увертюра бързо ни вкараха в непрощаващия марш на "Portrait of a Headless Man" с включване от Sotiris Vayenas на чисти вокали. Това ми е едно от любимите парчета на бандата и не мога да не призная, че е страхотно начало за такъв концерт. Гледала съм SEPTICFLESH няколко пъти, все по фестивали или клубни участия, и знам какво представлява музиката им на живо. Неслучайно по-горе писах за стена от звук... Едно е да слушаш симфоничните части в слушалките, докато циклиш електронни таблици на компютър или като бекинг тракове измежду още 50 имена в някой фестивален афиш, но да те удари на живо си е магическо преживяване, което не трябва да се пропуска.

   Следващата песен беше "The Vampire from Nazareth" и реакцията на публиката ясно показа, че това е от чаканите изпълнения. На сцената се качиха солистките Fany Melfi и Aphrodite Patoulidou, които добавиха отчетливите си сопрани към гласовете на Sotiris и Seth. Присъствието на чисти вокали на живо успя да пресъздаде пълнокръвно онези епични студийни слоеве, които правят разпознаваем звука на SEPTICFLESH.

   Последваха "Pyramid God", кратка интерлюдия, в която групата слезе за малко от сцената, и "Neuromancer". Стори ми се, че публиката малко позагуби инерция, но измежду дима и рязко сменящите се червени светлини на следващите три парчета нещата се върнаха на мястото си.

   За "Coming Storm" на сцената вече имахме трима "чисти" вокалисти - Aphrodite извиси глас до колегите си Fany и Sotiris. А "Desert Throne" мина сякаш измежду другите, но на "Communion" феновете откликнаха както си му е редът. Мисля, че това бяха последните парчета, в които вокалите бяха дело само на Seth.

   Оттук до края бяха само силни моменти. Групата влизаше с резачка след резачка и нямаше човек в публиката, който да остане равнодушен. Умирах си от кеф всеки път, щом зад масивните бързи каси на SEPTICFLESH се надигаше звукът на оркестъра, а Seth не спираше да подканва "своите приятели" феновете във всеки удобен момент между и по време на песните.

   Сетът завърши ударно с "Persepolis" или поне музикантите искаха така да мислим. След много кратка почивка се върнаха на сцената - публиката вече беше на крака и до края не седна повече. Следваше кратко представяне на нидерландския диригент Koen Schoots, с когото SEPTICFLESH са работили и по другите си симфонични изяви. Немалка част от публиката нямаше търпение да чуе "Anubis", а за финал се насладихме и на "Dark Art". Нескромно ще кажа, че това беше един от любимите ми бисове, откакто ходя по концерти.

   Концертът беше страхотен, музикантите (и от бандата, и от оркестъра, и от хора) се раздадоха на максимум, а Античният театър беше напълно подходяща сцена за нивото на продукцията. Хубаво е от време на време да излизаме от кутийката на стандартния метъл и да гледаме подобни колаборации и прави чест на "Blue Hills Events", че осъществиха тази в България.

Сетлист на SEPTICFLESH от 19.09.2026 г. в Античен театър, Пловдив:

-- Dog March
01. Portrait of a Headless Man
02. The Vampire from Nazareth
03. Pyramid God
-- Sick Psychohistory
04. Neuromancer
05. The Enemy of Truth
06. Hierophant
07. Virtues of the Beast
-- Dog Inquisitors
08. Coming Storm
09. A Desert Throne
10. Communion
11. Dogma of Prometheus
-- Catacombs
12. Martyr
13. Amphibians
14. Persepolis
Бис:
15. Anubis
-- (Right Side Castle)
16. Dark Art

Текст и снимки: Мирела Кънева, "Desolate Media"

   Десетки снимки от концерта на SEPTICFLESH с оркестър в Пловдив ще намерите в нашите галерии.