GATHERING, The - "The West Pole"

2009, Psychonaut Records

Малцина вярваха, че The Gathering ще успеят да се съвземат и да продължат кариерата си, след като иконичната им вокалистка Anneke van Giersbergen внезапно ги напусна, посвещавайки се на собствения си проект Agua de Annique преди близо три години. Е, важното е, че явно самите музиканти са си повярвали и вече гордо ни доказват, че успешно са превърнали вярата си в звук - факт, недвусмислено проявяващ се още в първите 4 минути на "The West Pole" с "When Trust Becomes Sound" - надъхващо-енергичен, но същевременно доста отнесен по своему китарно-доминиран инструментал, водещ след себе си "същинските" девет песни от деветия студиен албум на холандците.
   Логично, следващата голяма въпросителна в поетия ход на мисълта е: Как ли се справя наследницата на Anneke - до скоро непознатата норвежка певица Silje Wergeland (екс-Octavia Sperati)? Отговор: изключително сполучливо. Гласът й определено се връзва на стила на The Gathering, е единственият евентуален минус (силно субективно казано) би могъл да се открие в прекалено силното сходство с тембъра и маниера на пеене на лейди Giersbergen - прилика, която не би трябвало да ни учудва, имайки предвид, че авторите и изпълнителите на музиката, взели решението за връчването на микрофона в ръцете на скандинавката, са си същите: китаристът Rene Rutten (явяващ се и продуцент на диска, както и автор на художественото му оформление), брат му Hans Rutten (ударни), клавиристът Frank Boeijen и вече твърдо утвърдената на поста си бас-дама Marjolein Kooijman.
   Споменавайки музиката, би било крайно време да се съсредоточим и над самия "The West Pole". Това, което бе изтъкнато по адрес на откриващия инструментал, важи с пълна сила и за целия албум - имаме си работа с близо час китарно-доминиран алтернативен (в най-буквалния смисъл на думата) рок, бележещ поредния етап в развитието на вечно еволюиращуия квинтет. Веднага биваме "осведомени" за настоящото настроение в лагера на групата с неподправения оптимизъм, струящ от пилотната двойка "When Trust Becomes Sound" и "Treasure" и от закриващата "Constant Run". Разбира се, всичко в този живот си има и обратна страна, в случая ярко контрастираща под формата на оркестрираната обреченост на "No Bird Call" и леко странно вписващата на фона на цялостното съдържание на изданието пиано-вокална интерлюдия "You Promised Me a Symphony".
   Ако приемем току-що споменатите контрапункти за Север и Юг, то Източният и най-вече Западният полюс в "The West Pole" би трябвало да поделят територията си между обогатените с чело, цигулка и виола епично рееща се едноименна аудио-феерия, градиращата "All You Are" и оставящата трайна (и всичко друго, но не и "бледа") следа в съзнанието "Pale Traces". Последната спомената рок-оратория заслужава по-специално внимание и заради гост-вокалните демонстрации на небезизвестната в специализираните среди Marcela Bovio от Stream of Passion. Още по-видна позиция би следвало да се отреди на величествено извисяващата се "Capital of Nowhere", на моменти навяваща усещането, че сме свидетели на звуково обединение на гении от рангра на Pink Floyd с група от типа на The Cranberries... образно казано, разбира се. Чисто субективно погледнато, именно този шедьовър, наред с вече изтъкната "Pale Traces" и оставящата слушателя безсловесен "No One Spoke", заслужават най-продължителни аплодисменти.
   Полюсно казано: The Gathering are dead. Long live The Gathering!


111111111o

Envy