GLORYHAMMER - "Space 1992: Rise of the Chaos Wizards"

2015, Napalm Records/Wizard

Страничният проект на Christopher Bowes, фронтмен на "пиратската шайка" Alestorm, Gloryhammer се представя с втори дългосвирещ албум - "Space 1992: Rise of the Chaos Wizards" - след поразително добрия дебют "Tales From The Kingdom Of Fife" (2013). Последният вдигна летвата "до висините" и постави тежко изпитание пред групата, която като на шега създава първокачествен пауър метъл. Вероятно в това, че не се взeмат на сериозно се крие разковничето на успеха. Gloryhammer продължават да творят с лекота, устрем и вдъхновение, а резултатът е качествена пародия, която не прекрачва границата на добрия вкус, а по-скоро те кара да се замислиш. Като "поза" е избран натрапчив преднамерен наивизъм, което на места обаче се превръща в интелектуално предизвикателство.

   Както се подразбира от заглавито "Space 1992: Rise of the Chaos Wizards", сега фабулата на албума се пренася в далечното бъдеще, когато съдбата на Галактическата империя на живота отново е застрашена от злия чародей Zargothrax, който междувременно се е освободил от ледения затвор, в който, в "Tales From The Kingdom Of Fife", го затвори смелият герой Angus McFife. "Space 1992: Rise of the Chaos Wizards" започва с тревожно интро "Infernus Ad Astra", което подготвя за развихрянето на злите сили в следващото, (почти) едноименно с албума парче. Групата без всякакво колебание "настъпва" с цялата си инструментална и гласова мощ. Thomas Winkler, сякаш небрежно започва разходка из октавите, която не спира до последната секунда на творбата. Швейцарецът сменя височини, темпо, мотиви и теми с виртуозна лекота, превръщайки загадката до къде се простират вокалните му възможности почти в трилър. За щастие на слушателите, тайната остава неразкрита в очакване на следващия албум. В "Legend of the Astral Hammer" китаристът Paul Templing повдига още повече духа с виртуозни мелодични сола. Както е известно, "идеологът" Christopher Bowes не пее, а е избрал по-скрито място зад клавирите, спуснал е над очите си черна качулка, но дърпа конците на цялата вакханалия, в каквато все повече се превръща албумът. Композициите стават все по-магически завладяващи и слушателят, първоначално опитал се да се съпротивлява на детинския дух на творбата, вече копнее да бъде част от нея. "Goblin King of the Darkstorm Galaxy" е едно от най-завладяващите парчета, рефренът му се забива в мозъка до лудост и сломява волята и на най-упоритите. Смешното "The Hollywood Hootsman" идва като награда или пък като изпитание на знанията. За да разбереш хумора му е необходимо: да знаеш, че "hootsman" е шеговито название на шотландец; да знаеш, че Унст (Unst) е остров от Шетландските острови, населени някога с шотландци и викинги; да не си проспал часовете по история и география, и по английски език естествено; да си слушал Alestorm, да знаеш, че са шотландци и да имаш представа от текстовете им. Горе-долу е това, после е лесно, даже ти идват на помощ мощни орли във "Victorious Eagle Warfare". Напълно умопомрачен танцуваш диско в "Universe on Fire" и накрая идва Апокалипсисът - "Apocalypse 1992". Спокойно, не си прекалил със съмнителни субстанции, това е само новият албум на Gloryhammer.

   Финалната, над деветминутна ода "Apocalypse 1992" е намигване към пауър метъла, защото в нея могат да се чуят различни познати мотиви на други групи, събратя по стил. "Space 1992: Rise of the Chaos Wizards" е с повече симфонични елементи от предшественика си, с което хвърля ръкавица и на места палаво пародира Luca Turilli's Rhapsody. Печелившите са слушателите. Те получават два чудесни виртуозни симфо-пауър албуми - единият сериозен, другият весел.


111111111o

HeathenHeart




 Други ревюта на GLORYHAMMER