MANOWAR - "Thunder in the Sky (EP)"

След като спорният "Gods of War" разклати вярата на част от феновете на американската четворка, очакванията са това EP на Manowar да даде ясен знак за насоката на бъдещия диск - "Hammer of the Gods". Е, ако съдим по "Thunder in the Sky" май желанието на "кралете на метъла" да вкарват помпозна симфоничност, множеството интерлюдии, прелюдии, следлюдии и т. н. се е поизчерпало. Мини-албумът се състои от два диска, като първият съдържа шест парчета, а едно от тях ("Father") е записано на 16 езика. Всички негови варианти (български, хърватски, фински, френски, немски, гръцки, унгарски, италиански, японски, норвежки, полски, португалски, румънски, испански и турски), извън поместения в първия диск английски, можете да откриете на второто CD. Един чудесен жест от страна на бандата, а що се отнася до версията на родния ни език "Татко" можем да кажем, че макар и изпята с акцент (при "Мила Родино" се усещаше по-малко, но там изпълнението беше концертно, докато тук всичко лъсва), Eric Adams се е справил доста прилично със задачата. Естествено, демонстрираната лоялност от страна на бандата към феновете въобще не означава, че трябва да има такава и в обратната посока. Една банда опазва предаността на своята публика, предимно като вади качествена продукция - така че нека се съсредоточим върху първото CD.
   "Thunder in the Sky" тръгва колебливо с едноименното парче. Песента страда от болест, която е недопустима за Manowar - липсата на завладяващ, разгърнат припев и пасажи, където Eric Adams да блесне. Всъщност такъв момент в песента има, но е прекалено кратък - в края на (не се правете на изненадани) лиричната средна част. За сметка на първото парче, второто - "Let the Gods Decide", е сериозен удар. Тук е дадена заявка, че тенденцията (начената плахо в "Gods of War") за завръщане на истинските рифове в музиката на Manowar, има реални шансове да намери продължение в бъдещия албум. Изглежда Karl Logan се е събудил или просто Joey DeMaio е поотпуснал юздите, но носещият риф (в който се оглеждат Judas Priest) хваща веднага ухото, a мистър Adams получава нужната му свободата, за да обагри песента с типичния си маниер. Следва доминираната от акустика "Father", която е относително посредствена балада и стои доста далече от еталони на групата като "Master of the Wind" например. Под номер 4 е "Die with Honor" - вече добре позната на феновете, тя се явява най-типично Manowar-ската песен в това мини. Потенциалът й на бъдещ концертен химн беше показан и в Каварна миналата годината, когато "Die with Honor" беше изсвирена за първи път на живо. Още един спомен от миналогодишния петчасов концерт на "кралете" е и метъл версията на "The Crown and the Ring", защото именно този вариант чухме на стадион "Калиакра" на 05.07.2008 г. В общи линии тя е доста сходна с оригинала и не предлага нищо съществено ново или обогатяващо в положителна насока вече познатия аранжимент. "God оr Man" е третият и финален юмрук, уверено сочещ небето. Отново силен риф (след "Let the Gods Decide"), скорост, двойни каси и чудесни куплети са основните достойнства тук.
   Всъщност "Thunder in the Sky" не дава възможност за много конкретни изводи, а предимно поставя въпроси, които предстои да получат своите отговори в най-близко бъдеще. Простата равносметка от EP-то сочи: три силни песни, две посредствени и една презаписана. Точно колкото под ревюто да се кипри една 6-тица, но заради усилието с многоезичния проект (включващ български) ще добавя половинка.