EPICA - "Requiem for the Indifferent"

2012, Nuclear Blast Records/Wizard

След силния албум "Design Your Universe" Epica се изправят пред трудната ситуация за продължение при доста високо поставена летва. Нидерландският секстет взима едно от най-рискованите решения - промяна. Усилията им обаче се увенчават с успех - в "Requiem for the Indifferent" е постигнат идеален баланс между традиция и нови идеи. В албума са включени повече прогресив, отколкото симфонични елементи, звученето е по-директно и създава илюзия за суровост и необработеност. Последното е само привидно - както за да се види бисер, трябва да се отвори мидата, така новата творба на Epica "отваря" красотата си с всяко следващо слушане.

   Албумът започва с характерното симфонично интро "Karma". "Monopoly on Truth" и "Storm the Sorrow" са с типично за групата звучене, като на места вокалите на Simone Simons постигат неподозирана дълбочина. В "Requiem for the Indifferent" харизматичната вокалистка експлоатира гласа си на едно ново ниво. На хоровете е отредена чисто поддържаща роля. Харш-пеенето на Mark Jansen е по-малко като количество, но присъства във всяка песен, освен в баладата "Delirium". Именно от тази лирична композиция нататък започват да се усещат по-осезателно новите уклони. Трябва да се отбележи, че не става дума за някаква драстична промяна в начина на музициране, а за щрихи, които разкриват в друга светлина безспорно талантливата група. Освен това идеите не са поднесени шоково, а на принципа "две напред, едно назад", което ги прави лесни за възприемане. Китарните сола са по-изявени, а женските вокали са изнесени на преден план, като на моменти звучат почти акапелно. Във всяка песен е търсен различен подход - театрален привкус в "Internal Warfare", пауър метъл епичност комбинирана с мистичните вокали на Jansen в противовес с нежния глас на Simons в "Deep Water Horizon" , само клавирен инструментал за "разреждане" на напрежението в "Anima". Едноименната с албума "Requiem for the Indifferent" и "Guilty Demeanor" връщат към симфоничното звучене с характерното за Epica включване на ориенталски мотиви. Едно от най-забележителните и новаторски парчета в албума е "Stay the Course" - симфоник блек метъл епос с мрачни тежки акорди и Jansen като водещ вокал, разнообразявани от бързи стегнати барабанни удари и гласа на Simone. "Deter the Tyrant" е връщане към напрегнато симфонично звучене с плътни китари, а "Avalanche" е в типична схема "красавицата и звяра" - оперни женски партии и хор се редуват с харш- пеене. Края на албума увенчава почти десетминутната ода "Serenade of Self-Destruction". Гласът на Simone в интрото преминава в диалог между китарни рифове и клавири, на фона на носещ пауър метъл ритъм се редуват по-напрегнати с по-спокойни пасажи, разгръщат се оркестрации и мотиви с източен привкус, звучат дълбоките, почти ясни вокали на Jansen, чува се траш барабанен ритъм, включват се речитативи.

   Българската публика имаше шанса да се срещне с таланта на Epica два пъти - през юли 2010 г. в Каварна и през март 2011-а в София.


111111111o

HeathenHeart




 Други ревюта на EPICA