URIAH HEEP - "Outsider"

2014, Frontiers Records/Riva Sound

Uriah Heep отдавна са си спечелили прозвището класици. Но с последните си творения определено трудно успяват да го защитят. Предишният албум "Into the Wild" (2011) позабърса прахта от поизгубената слава и върна, донякъде, блясъка на динозаврите. Сега обаче имаме поредното слизане към посредствеността. 24-ият Uriah Heep и първи след трагичната загуба на басиста Trevor Bolder е нищо повече от 24-ия Uriah Heep. Групата явно се страхува от поемането на излишни рискове и разчита на твърдото си ядро от фенове и позамръкналата си слава. "Outsider" не блести. Дори и не свети. Или, по-точно, блести единствено с типичните клиширани композиции, които бандата бълва с купища през последните години. Албумът е преизпълнил плановете от ненатрапчиви хамънд мелодии, безлични вокални линии и самоцелните сола на Mick Box. Със сигурност каквато и оригиналност да са се опитали петимата да вложат в песните, тя е концентрирана единствено в сингъла "One Minute" и обложката и... на още едно-две места. Ако говорим за т.нар. Heep-звук, то "Outsider" е типичен негов представител. Обаче Uriah имат и могат много повече от това да бродят по собствените си утъпкани пътища. "The Law" е едното доказателство - енергична композиция с препускащо темпо - заедно със сингъла, са единственият свеж полъх в албума. И това, само защото са извадени от контекста на творбата. Останалото не подлежи на коментар.

   Песните се еднотипни, среднотемпови, без грам опит за нещо по-така. Хамънд органът, който изпъква дори повече от китарата на Mick Box, вгорчава и без това пресолената манджа. В някои парчета присъстват джаз и фънк елементи, които не успяват да изтикат "Outsider" по-напред. Не липсва и задължителната балада... Но всичко е просто поредното клише. Уникалните вокални хармонии, с които Uriah Heep винаги могат да се гордеят, потъват под посредствените идеи. Слушането на албума в неговата цялост нагарча. Заради повтарящите се части и липсата на разнообразие достигането до може би най-твърдото парче с онзи завъртян риф - финалното "Say Goodbye", е истинско мъчение. Лека доза прогресив, може би щеше да се окаже онзи липсващ елемент, който да вдигне нивото на албума. Но Uriah Heep са решили да не поемат излишни рискове. Претоплили са манджата и са залостили здраво прозорците и вратите. Свежест? Поглед навън? Забравете! Нищо не може да проникне зад блус-рок наследството, под което потъва новия диск. Heep са се ограничили и стръвно са се съсредоточили върху изтъркани и добре познати схеми, като слепец, който до такава степен познава обстановката, че дори и най-малката промяна, ще всее смут в затворения му живот. Което автоматично превръща "Outsider" в типичен хард рок албум с блус влияния, в който до такава степен са втъкани моделите на жанра, че единственото му предимство е бързата забрава. А понякога лека стъпка в страни от каноните не е за пренебрегване...


11111ooooo

Alatriste




 Други ревюта на URIAH HEEP