"Midalidare Rock", Ден 2 - Under Jolly Roger

16 юли 2022, 13:33 ч. 3991 / 4 10
пред./следв.

   На 14 юли фестивалът "Midalidare - Rock in the Wine Valley" се завърна с обещанието да бъде още по-силен от първото си издание. Вечерта в четвъртък свириха три групи - CALIBERTY, FIREWIND и AVANTASIA, които дадоха ударно начало на събитието.

   Още в обедните часове в петък, 15 юли, беше очевидно, че във втория ден публика ще бъде повече. Дали заради края на работната седмица или заради фактa, че това беше датата в която най-после щеше да се случи първото акостиране на българска земя на немските "пирати" RUNNING WILD, но на няколкото паркинга имаше повече коли, кемпери и мотори, а из фестивалната зона бройката на заетите пейки и маси беше по-голяма. Наблюдателните фенове пък вероятно може и да са се сблъскали с членове на ALESTORM, които обикаляха сред хората и подгряваха с алкохолни напитки. Но преди да стигнем до тях е редно да отбележим, че в петък музикалната програма започна с половин час закъснение и общо взето целият график се измести с около 30 минути.

   Така, малко след 17:30 ч., първи на сцената се качиха шотландците THE BROKEN RAVENS. Някои от присъстващите може и да ги помнят, защото групата беше част от "The Battle of the Bands", която се проведе като част от първия фестивал "Midalidare Rock" през 2017 г. Самата банда имаше ясни спомени от събитието и дори можеха да посочат къде точно е била разположена сцената. Като истински шотладци (и по-сериозно: като здраво работеща банда) те не биха пропуснали възжността да свирят във винарна на другия край на Европа и така феновете в Могилово имаха възможност да ги гледат за втори път. Сетът на THE BROKEN RAVENS беше с продължителност около половин час и маркира най-важните моменти от творчеството им до момента. Според Facebook-страницата на групата, това е музика за фенове на MASTODON, QUEENS OF THE STONE AGE и BLACK SABBATH, но влиянието именно на последните е най-осезаемо. Стоунър рокът на THE BROKEN RAVENS обаче е обагрен допълнително от по-агресивни вокали и интересни двугласи, които ги обвързват донякъде и с грънджа на 90-те.

the broken ravens


   Около 30 минути почивка за пренареждане на сцената и в 18:30 ч. на нея се появиха SCANNER. Учудващо е как група с над 35-годишна история е толкова слабо позната у нас. При това тук говорим за банда, която ясно се родее с обичани формации като HELLOWEEN (по-раното им творчество) и GAMMA RAY (в един момент за групата гост-вокали записва и Ralf Scheepers). Причините за това, разбира се, са много, но основната е че бандата така и не успява да постигне сериозен комерсиален успех, но не толкова заради качеството на музиката си, а най-вече заради кадрови проблеми и липса на по-сериозна подкрепа от издателите им. Албумите обаче добиват култова ъндъграунд популярност сред ядро от фенове и беше видно, че такива има и у нас. Под декор, представляващ персонажа Scanner (символ на бандата, създаден, за да подчертае сай-фай тематиката на текстовете), петимата музиканти директно ни хвърлиха във вихъра на дебюта си от 1988-а "Hypertrace" с "Terrion". Точно песни от ранните записи изграждаха гръбнака на сета на предвожданите от единствения останал оригинален член на групата - китаристът, помагащ и с бек вокалите, Axel Julius. Чухме още и "Warp 7", "R.M.U.", "Not Alone", "Across the Universe" и, разбира се, предразполагащата за припяване "Buy or Die". 40-те минути на SCANNER и техният класически немски хеви метъл (от типа който винаги се е тачел по нашите земи) бързо зарази все по-уголемяващата се тъпла пред сцената и в края на изпълнението им дори се чуха мощни скандирания за още, но графикът на фестивала неумолимо напредваше. Да се надяваме, че някой ден ще можем да чуем SCANNER и на собствен концерт, а до тогава: хвърлете едно ухо на ранните им албуми. Току виж и вие откриете чара на този скрит диамант на 80-арския метъл.

scanner


   Във вчерашния ни репортаж за AVANTASIA споменахме мимоходом MANOWAR и техния отменен концерт в Испания в края на юни. Много от нашите читатели вероятно помнят, че всъщност американската банда имаше планиран концерт и в Пловдив за началото на юли, който също пропадна. Е,това което последва на сцената в Могилово, вероятно беше най-близкото до пълноценно MANOWAR-изживяване, което някой ще получи в България през лятото на 2022-ра. Защото, когато оригиналният китарист на обичаните у нас воини на метъла - Ross Friedman (по-известен като Ross The Boss) - щурмува сцената, заваляха ранни класики на MANOWAR. Както се оказа, абсолютно цялата програма на групата на Ross беше изградена само и единствено от песни на бандата, с която името му е неразривно свързано. Marc Lopes не е Eric Adams и не притежава неговия неподражаем тембър, но от чисто техническа гледна точка се справи съвършено с всички парчета, без изключение, а пред сцената феновете щяха да си откачат главите. Емоцията бързо зарази и самия вокалист, който слезе пред оградите и от там изпя цялата "Fighting the World". В състава на групата на Friedman имаше и една сериозна и много приятна изненада: басът беше поверен не на кой да е, а на Dirk Schlachter от GAMMA RAY, който заковаваше гръмотевичните партии на Joey DeMaio на практика едно към едно. Освен това, удряше едно рамо и за хоровите вокали, макар че там основната "работа" се поемаше, естествено, от публиката. Множеството ревеше дружно и "Blood of the Kings", и "Black Wind, Fire and Steel" и "Kill with Power", a Ross the Boss откровенно се радваше на реакциите, докато изографисваше сола на китарата или (за някои по-атмосферични моменти) заставаше зад клавира. Да, това не беше сет на актуалната формация на MANOWAR, но в много отношения беше по-суров и чист вид, на онова, за което групата е била замислена да бъде поне в началото. А и като предимство можем да споменем, че нямаше няколкоминутни речи. И за има-няма час и пет минути чухме цели 11 класики, а след края, дошъл с "Hail and Kill", някои от музикантите се появиха до преградите и прекараха доста време в раздумка и снимки с феновете.

Сетлист:
01. Blood of the Kings
02. The Oath
03. Sign of the Hammer
04. Thor (The Powerhead)
05. Dark Avenger
06. Kill With Power
07. Blood of My Enemies
08. Black Wind, Fire and Steel
09. Battle Hymn
10. Fighting the World
11. Hail and Kill


ross the boss


   Неусетно започна да се стъмва. Стрелките на часовника вече наближаваха 21:00 ч., когато на сцената бяха наредени предмети и декори, които биха накарали всеки сериозен метъл фен да се хване за главата и да започне да се чуди какво точно се случва. Заради това нека да отметнем набързо няколко важни момента: ALESTORM не се възприемат насериозно. Това вероятно трябва да е написано някъде с огромни букви на всеки фестивал или концерт, на който шотладците се изявяват. Шайката около Christopher Bowes e там да се забавлява, да унищожи стабилно количество алкохол (не, това не е само хвалба от текстовете на песните им) и, колкото и изненадващо да е, да постига нови и по-високи нива на симпатичен и заразителен идиотизъм.

   Фрапиращите гледки започнаха още преди групата да се е появила на сцената. На заден фон беше издигнат декор, на който името на ALESTORM беше изписано с шрифта от логото на MANOWAR, а над него се кипреше светотатствения надпис (още повече предвид непосредственoто присъствие на RUNNING WILD) "The inventors of pirate metal". Всичко това обаче бледнееше пред гигантската, жълта, надуваме патица, която беше центрирана на сцената. По думите на самия Christopher Bowes, патката се казва Шон и, не, не им пука, че Шон не е пиратско име. Важното е, че те са пирати и щом са кръстили патката си Шон, значи Шон е пиратско име!

   Когато най-после дойде времето бандата да се появи на сцената на момента получихме две музикални заявки, които да обрисуват посоката на сета им: пиратската линия ("Keelhauled") и купонджийксата ("Treasure Chest Party Quest"). A когато групата влезе в "Mexico" най-отпред се завъртя веселяшки мошпит, който не се укроти до края на сета. Cristopher подскачаше, танцуваше и държеше уверено зададения курс, облечен в тениска с надпис "I got lost in the 'Gay Dolphin'" ('Gay Dophin' е голям сувенирен магазин в Южна Каролина, САЩ). За кавъра на Taio Cruz "Hangover" (посветен на всички, които в тази вечер смятат да прекалят с алкохола) на сцената се качи тъй наречения MC Shark Face - член от екипа на групата, който да изпълни рап частта, но с плюшена глава на акула. И докато не участваше непосредствено в изпълнението "хапеше" ту китариста Mate Bodor, ту басиста Gareth Murdock. По някое време Chris пък разказа история как Rock'n'Rolf (както е прякорът на Rolf Kasparek от RUNNING WILD) се върнал назад във времето и му задал задача да създаде пиратския метъл. Christopher обаче отговорил, че не може да направи това, но Rolf го успокоил, че той ще му даде песен, с която да го осъществи. Последва "Seventh Rum of a Seventh Rum" (всяка прилика с други групи и песни, убедени сме, е напълно случайна). Възхвалата на спиртните напитки продължи с "Drink", докато гигантското парти пред и на сцената продължаваше. Тук е интересно да се отбележи един любопитен факт. Въпреки, че и двете групи са активни вече от доста години, до този момент ALESTORM и RUNNING WILD не са свирили на една сцена. Целият сет на ALESTORM всъщност беше концентриран предимно върху последните им няколко албума, но нивото и темпото не падна в нито един момент, а хората припяваха със същото въодушевление както актуални парчета като "P.A.R.T.Y." така и утвърдени фенски любимости като "Shipwrecked".

   Когато вече стана ясно, че краят наближава ALESTORM екзалтирано посветиха на всички "Fucked with an Anchor", а след "Shit Boat (No Fans)" (чието текстово дъно е завидно дори по стандартите на групата), пожелаха едно "Fuck you, Bulgaria!" и отидоха да си допиват. Публиката им отвърна по аналогичен начин и всички бяха доволни и щастливи.

Сетлист:
01. Keelhauled
02. Treasure Chest Party Quest
03. Mexico
04. Magellan's Expedition
05. The Sunk'n Norwegian
06. Shipwrecked
07. Hangover (Taio Cruz cover)
08. Alestorm
09. P.A.R.T.Y.
10. Seventh Rum of a Seventh Rum
11. Drink
12. Pirate Metal Drinking Crew
13. Fucked With an Anchor
14. Shit Boat (No Fans)


alestorm

 

   В 22:40 на сцената вече имаше стена от колони покрити с изображения на символа на RUNNING WILD - Adrian. Стилизираното изображение на логото на групата беше единственият друг декор. Цялостното усещене беше като за класическо олдскул 80-арско шоу. От колоните прозвуча "Rock and Roll All Nite" на KISS, която обичайно предшества излизането на сцената на екипажа на Rolf Kasparek. И последва интрото "Chamber of Lies"...

   Има хиляди фенове в България, които са чакали тази среща от 30 и повече години. В последното десетилетие (че и малко повече) обаче RUNNING WILD на практика не правят турнета. Те се събират за няколко концерта в рамките на календарната година като това са основно фестивали. Тоест, ако не посетите някое голямо събитие, вероятността просто да ги хванете на концерт, както би било с почти всички останали групи, е на практика несъществуваща. От друга страна обаче групата (или може би трябва да се напише "едноличният проект на Rolf Kasparek", тъй като от 90-те години на миналия век тя на практика е точно това) продължава да издава албуми. Ако обаче погледнем реакциите на критика и фенове то те са, в най-добрия случай, умерени. Но поради липсата на турнета бандата на практика няма къде да представя новите си издания (и да добие адекватна представа за ефекта на все още пресните парчета). И го прави по единствените си участия - фестивалните. И именно там лъсва разликата между по-нов и по-стар материал - песните от миналогодишния "Blood on Blood" и предходния "Rapid Foray" не успяват да стоят на равна нога с утвърдените класики "Fistful of Dynamite", "Bad to the Bone" и особено със скоростни трепачи като "Riding the Storm". Всичко това по-скоро се усещаше по реакциите на публиката позиционирана по-далеч от сцената. Най-отпред, където естествено се намираше твърдият електорат на пиратите приемът беше повсеместно радушен.

   Звуковата картина беше почти перфектна (вероятно това беше една от най-добре звучащите групи на феста досега) и всичко се чуваше чудесно. Съставът на пиратите е стабилен в последните 7-8 години и в него са Peter Jordan (който великолепно се справяше с китарата, но от бек вокалите му имаше какво да се жалае), Ole Hempelmann (бас) и Michael Wolpers (барабани). В последно време рядко ще чуете група да прави класическо барабанно соло, но както споменахме, RUNNING WILD са си рокендрол и Wolpers имаше време да демонстрира способностите си като включи обичайните заигравки между изпълнител и публика. Най-отгоре на всичко това обаче беше Rolf Kasparek. Rock'n'Rolf е запазил харизмата си и впримчва вниманието веднага, особено когато е в сценичните си капитански одежди. И на моменти успява да завърти лентата назад и да ни пренесе в златните години на квартета. Така подействаха и никога незаписваната в студио "Purgatory" и "Branded and Exiled" (на която Rolf разпя публиката в класически маниер). В ключови моменти от изпълнението имаше и пироефекти, и фойерверки и пушеци за подсилване на ефекта от мускетна стрелба и топовни гърмежи, за които разказваше Rolf. Паралелно с това, на "Crossing the Blade", организаторите запалиха и оргомната декоративна змия, разположена до зоната за публиката за допълнителен ефект. Най-мощната експлозия обаче дойде откъм публиката когато прозвучаха началните акорди на емблемата "Under Jolly Roger" и хиляди, като един, възхваляваха пиратския флаг и усещаха вятъра в развеяните си коси.

   Първият бис беше съставен отново от класики: "Soulless" от култовия "Black Hand Inn" (1994) и вероятно най-познатото RUNNING WILD парче на масовия слушател "Conquistadores" когато вече едни бяха готови да си тръгват, докато други бяха във фаза да се втурнат да колонизират Америка за втори път стига само Rolf Kasparek да ги поведе.

   Естествено, нямаше никакъв начин публиката да пусне групата да си отиде толкова лесно и след много скандирания "пиратите" отново се качиха на сцената, за да изпълнят "Raise Your Fist", което беше и същинския финал, и над 7-8000 хиляди човека вдигнаха юмруци към небето в изпровождащ салют. Така приключи и първият рейд на RUNNING WILD - размазващо за едни, незадоволително за други. Но пък не е ли винаги така? Важното е, че днес, събота, купонът на "Midalidare - Rock in the Wine Valley" продължава, при това с хедлайнъри WITHIN TEMPTATION.

Сетлист:
01. Chamber of Lies (intro)
02. Fistful of Dynamite
03. Purgatory
04. Rapid Foray
05. Blood on Blood
06. Riding the Storm
07. Branded and Exiled
08. Drum Solo
09. The Shellback
10. Bad to the Bone
11. Crossing the Blades
12. Under Jolly Roger
---
13. Soulless
14. Conquistadores
---
15. Raise Your Fist

 

Текст: Whiplash
Снимки: Маруш "Луци" Денчев



   В галериите ни може да разгледате:

Снимки на THE BROKEN RAVENS
Снимки на SCANNER

Снимки на ALESTORM

Снимки на ROSS THE BOSS

Снимки на RUNNING WILD


 

running wild

running wild




Коментари   (10)

Име или псевдоним:


Коментар (на кирилица):


messi 18.07.2022 11:09:41 отговори + 3 0
Аз също отидох заради Running Wild!Не съм разочарован,но Ross the Boss е ROSS и Alestorm много повече ме "вдигнаха". Очарован съм от организацията на феста!За всичко беше помислено до най-малките подробности!Догодино живот и здраве пак сме там! Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Язе 17.07.2022 11:56:42 отговори + 5 5
Аз съм от разочарованите от Running Wild, а отидох основно за тях. Циркът на Alestorm носеше повече заряд. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Доброжелател 17.07.2022 11:28:53 отговори + 3 1
Не сетлистът бе проблем Running, макар и товада е важно, а липсата на всякакво настроение, която показаха. Всичко мина като съвсем служебен и досаден ангажимент за тях, което няма как да мине незабелязано. Ако нямаш желание за нещо - не го прави! И тъкмо обратното мога да кажа за Alestortm - освен че са новатори в известен смисъл, начинът ,по който се представят ще накара дори някой случаен минувач да разтърси глава!!! Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Бате Владо 17.07.2022 03:13:33 отговори + 9 0
Да, Alestorm бяха страхотно приятна изненада! А за Running Wild не знам. Очаквах повече. Нищо лошо, но след 35 мин. отзад хората почнаха масово да се изнасят. Лично аз не съм им фен, видимо тепърва няма и да им стана. Ross the Boss е ROSS!
А организацията е 7 от 6! Видимо особеностите на фестивала (място, цени, логистика дотам и обратно и др.) успяват да отсеят 99.9% от планктона с блуждаещ поглед, който идва главно за да се налюска и остават ценителите на музиката. За първи път виждам толкова деца на 2-3-4-5-6 год. на рок концерт. Но за съжаление средната възраст на посетителите е доста висока, което е лошо. Защото досега съм виждал и прости и интелигентни рокаджии, но за интелигентен чалгар не се сещам (сигурно има, не знам).
Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

NaAzisVGZ 16.07.2022 23:43:27 отговори + 9 1
Running Wild могат да направят велик концерт. Но не с този сетлист, от който ставаха 3 песни. Даже от любимия ми Black Hand Inn, изпълниха най слабата песен в албума. Отидох заради тях, но добре, че бяха Ross the Boss и Alestorm. Фен съм на групата, чаках ги над 25 години, но не и това. Иначе фестът и организацията са жестоки. Особено фактът, че има нещо ралично за ядене от кебапчета. Силно се надявам да продължи и за напред. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.


Зигфрид 16.07.2022 18:28:37 отговори + 4 2
И аз не съм особено доволен от сет листа. Но разберете, че сет листите се редят и репетират преди турнето. Дори и групите, които сменят по няколко песни - са ги репетирали и тях.
Няма група даже и с кратка история, която по всяко време да може да си изсвири всяка песен. А за групите с голяяяямаа дискография - да не говорим.
Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Тори Кейлър 16.07.2022 19:53:28 + 4 0
Освен, че се репетират със седмици (понякога и месеци) дадени песни за сет лист, се прави и светлинна продукция към тях, което част от хореографията на дадена банда. Дори песните "на прима виста" трябва да имат такава. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

cmoster 16.07.2022 16:39:08 отговори + 16 0
Репортажът е страхотен и точно описва картинката и настроенията от феста. Не знам кой стои зад името Whiplash, но като цяло, журналистиката в БГщеше да е на съвсем друго ниво ако имаши повече журналисти с неговите умения. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

....................... 16.07.2022 13:52:47 отговори + 17 1
Не знам за другите хора на феста, но лично аз така мощно се смазах на Running wild, че сега едвам гледам. Страхотни са тези пичове, невероятно удоволствие бе да ги видя най-накрая на живо. Фестът има огромен потенциал и дано се развие още по-добре за в бъдеще. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Metal Pro 16.07.2022 13:46:53 отговори + 12 3
Както и първия ден поне за мен организацията беше на ниво. Alestorm - велики! Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

▲ Горе

WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.

Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.

WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.

ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".