Ambre Vourvahis от XANDRIA: "Получавам предложения от фенове да се омъжа за тях, но това е смешно"

   На 8 октомври немската симфонична метъл банда XANDRIA ще направи първи хедлайнърски лайв в България по покана на "Feast Team". Концертът беше преместен от "Парти център Пиротска 5" на закритата сцена на "Vidas Art Arena". XANDRIA ще представят новия си албум "Eclipse", койтоо е девети в тяхната над 30-годишна кариера. И втори за вокалистката Ambre Vourvahis.

   По тези два повода ви представяме интервю с фронтдамата на групата, излъчено в "От другата страна" по радио "Варна" на 21 септември.

Привет, Ambre. Къде те намирам?
Ambre Vourvahis: В студиото съм.

Работиш по нов материал или...
Не, репетирам, упражнявам се. В студиото се подготвям за турнето и правя интервюта по същото време.

Скоро с XANDRIA идвате в България, за да представите "Eclipse". Как този албум допълва пъзела зад името на групата?
Този албум е повече като голяма картина. По-фокусиран е и по-точен от предишния "The Wonders Still Awaiting", който беше малко по-експериментален. Този път процесът беше наистина лесен. Знаехме точно накъде искаме да вървим и какво искаме да направим. Идеите се появяваха много лесно и наистина не се мъчихме да съберем песните. Процесът беше много плавен, много разнообразен и показва много различни части от нас. Затова мисля, че "Eclipse" е важен албум за групата.

Как намирате баланса между желанията на феновете и собствената си творческа посока?
Всъщност не мислим по този начин. Когато Marco Heubaum има идеи, а той е основният автор на песни и това са неговите идеи, не мислим какво би искал фенът или какво би си помислил. Не вярвам музикантите да работят по този начин. Може би само тези, движени от бизнес мотиви, биха мислили така. При нас нещата никога не са били насочени в тази посока. Уважаваме идентичността на групата и правим това, което искаме да правим. Дори когато е нещо малко по-различно. Обичаме да изследваме различни влияния. А накрая, когато прослушваме дадена песен, можем евентуално да си кажем, че феновете наистина ще я харесат. Но първата мотивация винаги е да правим това, което наистина искаме.

Защо "Eclipse"? Имам предвид каква е метафората зад заглавието на албума?
Защото темите са много. В албума има много послания, включително политически. Има доста мрачни теми, защото в момента светът ми изглежда като място, потънало в тъмнина. Затова заглавието е добра метафора. Защото тъмнината застава пред светлината. Разбира се, албумът ни не е изцяло песимистичен. Музиката изисква и нещо повече, нещо отвъд това. В него има и послание за сила и надежда, както затъмнението отминава. Тази метафора ни се стори обикновена, но много ефективна. И наистина се вписва много добре в албума.

Много хора вярват, че музиката е за забавление, но важно ли е за творецът да има такъв тип силни послания?
Да, защото донякъде не съм съгласна с идеята, че музиката и музикалната сцена са фабрика за забавление. Според мен това е по-скоро изкуство. Разбира се, можеш да го направиш забавно и леко. Не всички банди могат да правят едно и също. А и би било ужасно скучно. Трябва да има баланс между различните посоки като тъмнина, тежест, лекота, забавление. Но не ми харесва, когато мотивацията е да правиш музика само и единствено за развлечение. Тогава според мен тя става много повърхностна, а артистът е движен от сили, в които не участва със сърцето си. Затова мисля, че посланието е важно. Не е задължително то да е политическо, стига това, което правиш, да е автентично за теб. Може да искаш да пишеш за дърво, нали ме разбираш? Ако усещаш нещо в него, просто го направи. Предай своя опит, разкажи го, или каквото и да ти мине през ума. Но мога да уважавам решението ти, стига да стоиш зад него, да влагаш сърце и душа и да му вярваш. Това според мен е най-важното. Не е необходимо непременно да имаш само политически послания в музиката си.

Тогава каква роля има творецът в обществото?
Това е интересен въпрос. Мисля, че творецът има платформата, която хората слушат, независимо дали си по-малък или много по-голям. Затова бих казала, че платформата трябва да се използва за добро, независимо в каква посока. Както казах, не е нужно да бъдеш политик, не е нужно непременно да говориш за обществени проблеми. Но във всеки случай използвай гласа си за добро. За да насърчаваш нещо положително, а не да сееш омраза. Според мен музиката води до отговорност. Трябва да използваш гласа си за добро, каквото и да означава това за теб. А останалото е свързано с изкуството, със създаването на изкуство. И смятам, че само по себе си това вече помага на обществото. Всички тук сме фенове на музиката. И ти, и аз, и това е най-важното. Без музика светът наистина би бил най-лошото място. Така че прави своето изкуство, създавай го и го споделяй.

Би ли споделила най-красивата реакция, която някога XANDRIA е получавала за своя песен или по време на концерт?
Това е труден въпрос, защото имаме много такива моменти. Когато съм на сцената, понякога наистина се изненадвам. Аз винаги се изненадвам на нашите хедлайнърски концерти от това колко много хората ни обичат и че са там, пред нас. Нямам предвид някъде по света, а точно там, в залата. Винаги съм шокирана и си казвам: "Наистина ли?" Склонна съм да го забравям. Когато съм вкъщи, виждам съобщения като "обичам групата и нейната музика", но някак си в ума си не регистрирам толкова дълбоко истинската връзка, която имаме, и факта, че музиката ни наистина е важна за хората. Понякога се питам дали съм направила нещо добро. Дали феновете го харесват? А когато видя негативни коментари, често се хващам точно за тях. Това може да те разклати, да те направи несигурен за истинския процент на хората, които харесват музиката и тези, които не я харесват. Но когато си на сцената пред собствените си фенове, нивото е съвсем друго. Всеки път съм изненадана, дори след години да правя едно и също. Винаги ме докосва. Това е наистина красиво и е нещо, което не можеш да намериш никъде другаде.

Понеже ще свирите в България, кое е най-странното място, на което някога сте правили концерт?
Не знам. Не сме свирили на някакви наистина странни места. Нещо неочаквано, което донякъде беше моя мечта, беше да отида в Южна Корея. Някак си го заявих като желание още щом влязох в групата и всъщност, когато започнах сериозно да говоря по темата, около две седмици по-късно получихме покана. За мен това беше любимото ми пътуване изобщо. А с групата е и любимото ми фестивално участие до момента. Беше наистина специално. Намираш се толкова далеч, в напълно различна среда и култура. Обожавам всичко от пътуването до там. Огромен фен съм на корейската храна, така че за мен усещането беше много естествено. Можех просто да се преместя да живея там. Определено поканата беше неочаквана. Никога не сме правили азиатско турне. Сега свирихме само в Южна Корея, самостоятелно, дошло сякаш от нищото. Но беше невероятно преживяване.

Връщаме се на "Eclipse". Къде е мястото на този албум в дискографията на XANDRIA?
Всъщност, точно там, където е, защото е последният. Той предава цялата еволюция на групата. Миналото си е минало. XANDRIA много е променила стила си в сравнение с началото. Всяка ера е била доста различна, включително и заради различните певици. Затова не бих го поставяла някъде в миналото. Освен това за мен това е най-развитият албум по отношение на създаването на песни и вокалите. Говоря за моите вокали, разбира се, не ги сравнявам с другите певици. Според мен албумът е по-силен от предишния "The Wonders Still Awaiting" и по-завършен от EP-то като цялостна картина. Песните са малко по-точни. Това е мястото, на което сме в момента като мислене, така че албумът е точно там, където трябва да бъде.

Кое е най-странното вдъхновение за песен за този албум?
Може би, че сме силно повлияни от групи, които не бихте очаквали или които не можете ясно да чуете в нашата музика. Но влиянието им е в малките детайли. В някои рифове сме много вдъхновени от JUDAS PRIEST. Влиянието им върху нас е огромно. Всички в групата сме фенове, така че те винаги някак присъстват в музиката ни. Също така сме големи почитатели на DIMMU BORGIR. От тях също вземаме определени елементи. Да, знам, че човек едва ли би очаквал непременно тяхно влияние в симфоничния метъл, но то присъства силно, когато създаваме музика, дори в най-дребните детайли. Аз съм голям фен на прогресив стиловете. Не само на прогресив метъла, но и на прогресив рока, дори и на поп музиката. Тези мои интереси не са нещо, което непременно може да бъде чуто директно. Но са посока, към която винаги се стремя. Мисля, че е малко трудно да бъдат включени в стила ни, но вече започвам да мисля как музиката може да стане малко по-богата в следващия албум. Не по-странна и когато казвам "прогресив", нямам предвид математически сложна. Имам предвид по-богата като пространство за инструментите – барабаните да "разговарят" повече с останалите инструменти, китарата да отговаря, като цяло да има повече музициране. Това е нещо, към което може би бих се насочила в бъдеще.

Каква музика слушаш, която никой не би очаквал?
Аз съм голям почитател на поп музиката, но не непременно на онази, която излъчват по радиото. Обичам източноевропейски поп, източноевропейска поп музика. Веднага ми идва на ум за българския поп.

Български поп?
Да, дори целият поп от Изтока. Обожавам го. Гръцки поп, турски поп... Голям фен съм. Това е нещо, което винаги може да изненада хората. А другата страна е определено много по-блекметълска. Огромен фен съм на DIMMU BORGIR. Те са една от любимите ми групи. После идва прогресив музиката. Една от любимите ми банди са THE PINEAPPLE THIEF. Знам, че много хора в нашата сцена не я познават, защото, разбира се, те не са метъл група и не са част от метъл сцената. Така че тези влияния са доста извън симфоничния метъл.

Понеже спомена България, в "The Wonders Still Awaiting" имаше български хор, мисля.
Да, и в "Eclipse" също. Работихме със същия български хор от София. Те са невероятни певци и обичаме да работим с тях, така че просто го направихме отново.

Дотук ли идвахте или изпратихте музиката онлайн?
Изпращаме музиката и после, което е невероятно, имаме живо излъчване, докато хорът записва. Така можем да говорим и да общуваме с диригента. След това той се обръща към хора и казва и ги насочва: "Добре, нека тази част да бъде малко по-силна" или "тук да е малко по-различно", или "нека краят бъде малко по-дълъг", за да пасне на вокалите и на музиката. По този начин можем да насочваме процеса, но най-важното е, че можем да присъстваме като свидетели. Да гледаме как певците записват песента. Това е невероятно. Винаги ставаме рано и влизаме в стрийма. Звукът е наистина добър, имат много добра система за предаване на звук от София. Така че можем наистина да се насладим на процеса и да бъдем част от него. Те са невероятни, наистина.

Защо избрахте български хор? Имам предвид какво ви провокира да работите с български хор?
Беше препоръка от човека, който направи оркестрациите за нас. Той ни го препоръча. Тогава се чудехме какъв хор да използваме и откъде да бъде. Каза ни, че в България имат невероятни хорове. Но това е нещо известно на сцената, че България има наистина добри оркестри и хорове. Често виждаш групи, които отиват да записват там. Мисля, че SEPTICFLESH не толкова отдавна също бяха в България и правиха нещо подобно. Така че е известно, че вашата страна има наистина страхотни оркестри и хорове. Препоръчаха ни го, а после, разбира се, послушахме малко какво правят. Те са работили и за огромни видеоигри като "Assassin’s Creed", по холивудски продукции и ние си казахме веднага, че се включваме.

Можем ли да очакваме за концерта ви в България да излезете на сцената поне с камерен хор?
Знам, че би било невероятно да сме с истински хор. Но е невъзможно да го организираме за подобен концерт. Мисля, че в бъдеще ще стигнем до специално шоу за DVD или нещо подобно, с истински оркестър и хор на сцената с нас. Надявам се да бъде същият хор, който участва в албума, но това също е много трудно. Представете си как трябва да организираш 30 души да пътуват. И това е само хорът. А като бюджет е почти невъзможно. Все още не сме METALLICA, така че е наистина сложно. Но за специален повод много бих искала да се случи.

Понеже времето почти свършва, ще задам няколко по-забавни въпроса. Знаеш ли филма "This Is Spinal Tap"?
Да, разбира се. Гледах втория сравнително наскоро.

Кой е твоят най-"Spinal Tap" момент?
О, определено моментът "къде е сцената?". О, Боже, понякога излизам след всички останали, защото довършвам грима, слагам си бижутата или нещо подобно. Всички вече са на сцената, а аз съм сама и трябва да стигна до нея. Залите в Нидерландия например са в огромни сгради. Страхотни са, едни от най-добрите зали, които имаме в Европа, но, Боже, истински лабиринт са. Няколко пъти преди концерт просто съм слизала или качвала на грешното ниво, а асансьорът обслужва толкова много етажи. И знам, че знам къде е сцената. Мисля, че веднъж се озовах в кухнята или нещо подобно, напълно облечена в сценичния си костюм и просто попитах хората там дали не могат да ми помогнат и да ми посочат пътя към сцената. Случвало ми се е няколко пъти. А и защото съм малко в облаците. По време на турне минавам през деня от момент за момент. Когато отивам на саундчек, не проверявам непременно откъде трябва да мина. Мисля основно за това дали съм взела всичко необходимо. А понякога е трябвало да обърна внимание, защото после не помня откъде съм минала за саундчека. След това не се връщаш веднага на сцената. И десет минути преди началото на концерта осъзнавам, че нямам никаква идея накъде да тръгна.

Има ли моменти, в които групата вече свири, но ти още не си намерила пътя към сцената?
Не, това никога не се е случвало. И не би трябвало да се случва. Имам предвид, не мисля, че останалите биха започнали без мен, но понякога не можеш да го избегнеш. На фестивали със сигурност ще започнат независимо дали съм там или не. Там имаш точен график. Но обикновено някой ще се опита да ме намери.

Кой е твоят най-рокендрол момент?
Трябва да помисля за това. По дяволите, преживели сме толкова много, че със сигурност е имало такива моменти, но не мога да си спомня точно сега. Нека помисля... Не знам наистина... Може би някаква импровизация на сцената, защото нещо се е объркало, за да продължим. Или липсва част и тогава някак трябва да запълниш паузата. Просто тръгваш с главата напред в каквато и да е посока. В този момент наистина импровизираш. Може би нещо такова. Мисля, че сме имали няколко такива случая. Но съм сигурна, че сме имали подобни моменти в автобуса на турне или в САЩ. Почти съм сигурна, че са се случвали разни неща или сме попадали в малко странни ситуации, срещайки някакви хора. Дори във Финландия срещнахме носител на "Грами". Джаз пианист, който беше в един подземен клуб. Бяхме отишли да пийнем в почивния ни ден и накрая се запознахме с него. Той беше луд, наистина луд, но ни разказваше истории за всички класически имена в джаза от онова време. Казахме си, че не е много рокендрол, но беше наистина неочаквано.

Споменах автобусите. Не е ли трудно да пътуваш в малки пространства с толкова много мъже около теб.
Обичам го. Не обичам непременно да живея с толкова много хора в автобуса, но наистина обичам турнетата и не, нямам против. Когато си на турне, някак изключваш това "имам нужда от лично пространство". И наистина нямам нищо против, стига хората с нас да са добри, което обикновено е така в 99% от случаите. Така че наистина се наслаждавам на този начин на живот, на пътя и на това да бъда в автобуса. Наистина ми харесва. И това е някак рокендрол.

Има ли нещо, което да развали удоволствието от турнето?
Ако някой в тур екипа, независимо кой е... Нямам предвид непременно музикант. Може да бъде дори шофьорът на автобуса. Имали сме случаи, в които шофьор може да направи живота ти ужасен, просто защото е постоянно намръщен. Рядко ни се е случвало, но сме имали един-два такива случая. Примерно не вършат дори минималната работа, която трябва да свършат, за да се уверят, че в автобуса има определени основни неща. А когато това липсва, животът ти се превръща в кошмар заради съвсем прости неща. Все пак живееш в автобуса и имаш нужда от елементарни условия. Такива неща, особено ако човекът е много намръщен, могат да натежат. Спомням си, че по време на първото ни турне дори имахме спор с един от шофьорите. Беше наистина неприятен човек. Понякога това много тежи. Може да не го виждаш през целия ден, но когато е необходим, точно тогава се сблъскваш с намръщен стар шофьор, който не е свикнал с рокендрол начина на живот. Спомням си също, че каза, че не обича да има момичета в автобуса. Аз промърморих едно "Благодаря." Мисля, че бяхме две момичета. Момичето на мърча и аз като певица или по-скоро две певици. Но беше не много приятно. Такива неща могат да направят турнето по-малко забавно. Или хора, които заемат цялото пространство с егото си. Нямам търпение за подобни изцепки. Вече остарявам и не искам да хабя енергия, като се съревновавам с хора с огромно его, които го хвърлят върху всички. Искат да са шумни, искат да бъдат забелязани. Изтощително е. В автобуса ставаш свидетел на реакцията на всички. Понякога има един човек в тур екипа, който е точно такъв, а това може да развали спокойните, тихи моменти, когато всички се събират в автобуса след концерта.

Последен въпрос. Най-странното желание, което някога си получавала от фен.
За щастие не съм получавала наистина странни неща. Получавала ли съм нещо?

Например: "Искаш ли да се омъжиш за мен?"
О, да, получавала съм такива съобщения. Мисля, че точно вчера получих едно: "Омъжи се за мен." Имаше и едно: "Омъжи се за мен, обещавам ти, няма да съжаляваш." Почти съм сигурна, че ще съжалявам, но добре, радвам се, че си толкова уверен. Това, разбира се, е смешно. Иначе се радвам, че не получавам много странни неща, които прекрачват границата. Феновете ни уважават и то много. Имам късмет, защото не при всички творци е така. При мен всичко е наред, освен едно-две "омъжи се за мен", които приемам като комплимент, така че всичко е наред. Но няма да им отговоря.