Carla Harvey (BUTCHER BABIES): "Вече се фокусираме повече върху музиката, отколкото върху външния си вид"

   Още с появяването си на музикалната сцена BUTCHER BABIES изненадаха предимно с облеклото на двете си фронтдами, отколкото с музиката си. С времето вниманието върху творчеството на групата започна да се увеличава, без да намалява фокусът върху дамите зад микрофона. BUTCHER BABIES започнаха да правят все по-големи турнета. Продукцията за новите им албуми също взе да расте. Групата работи със Steve Evetts, отговорен за звука на банди като SEPULTURA, THE CURE, SICK OF IT ALL, THE DILLINGER ESCAPE PLAN и много други. През 2017-а - седем години след началото, водените от червенокосата Heidi Shepherd и бившата плейбой-новинарка Carla Harvey BUTCHER BABIES издадоха "Lilith" - трети албум в дискографията си.

   Интервюто с Carla Harvey, което може да прочетете по-долу, е излъчено в предаването "От другата страна" по радио "Варна" на 15 януари.

От другата страна: Привет, Carla. Хващам те на турне - като съпорт група ли сте на него или сте хедлайнъри?
Carla Harvey: Съпорт сме на HOLLYWOOD UNDEAD.

Как се чувствате пред фенове, които може би не ви познават?
Има и големи почитатели на BUTCHER BABIES в публиката. Страхотно е да излизаме пред непозната публика. Феновете на HOLLYWOOD UNDEAD ни приемат много добре. Всяка вечер печелим нови сред тях. Разбира се, сблъскваме се с много различна ситуация. Нашите правят краудсърфинг, а феновете на HOLLYWOOD UNDEAD не го правят. Реакцията им е интересна за наблюдение, но си личи, че ни харесват. HOLLYWOOD UNDEAD не са точно хеви метъл банда. Участията ни с тях ни позволяват да достигнем различна публика.

Какво мислят за Вас HOLLYWOOD UNDEAD?
С някои от пичовете от HOLLYWOOD UNDEAD сме приятели от много време. Харесват ни. Ние успяваме да подгреем добре публиката за тях и те го оценяват.

Кои групи са подходящи за съпорт на BUTCHER BABIES и вие за кои сте подходящи като съпорт?
Труден въпрос. Самата аз съм голям фен на олдскул метъла. Много ми харесва, когато сме на една сцена със старите траш пънкари като ANTHRAX, но като цяло всички сме съгласни с мнението, че SLIPKNOT са идеалния хедлайнър, когото можем да подгряваме. Те продължават да са една от най-големите метъл банди днес и определено са ни голямо вдъхновение. А групите, които са подходящи за наш съпорт - планираме хедлайнърско турне през пролетта и в момента прехвърляме имена на банди, които бихме искали да тръгнат с нас. Има толкова много добри възможности. Бихме желали да сме с групи, които си подхождат, като например състави с вокалистки или някои траш банди. Оглеждаме се за музиканти, които бачкат здраво, както ние го правим. Вдигат шум около себе си. Смятаме да изберем от тях.

Защо според теб групите водени от дами, стават все по-популярни днес?
Такава е ситуацията с всяко нещо в живота. Колкото повече хора гледат тези групи, толкова повече момичета ще се вдъхновят, за да правят същото. Виждам как в публиката има все повече дами, а колкото те са повече, толкова повече внимание ще има върху жените на сцената. И сигурно тези пред нея си казват, че искат да видят още повече банди с дами зад микрофона, защото това ги вдъхновява. Смятам, че ще се появи една група, която да отвори вратите за повече жени в метъла.

Коя група с дама зад микрофона те вдъхнови теб, за да станеш вокалистка?
Когато растях, нямаше много жени в екстремната метъл музика. Но съм огромен фен на Lita Ford, Joan Jett, PJ Harvey, Patti Smith, много от бунтарските групи от 90-те, като HOLE, BABES IN TOYLAND, L7. Всички те са ми повлияли много. Но също така съм огромен фен на PANTERA и траша от 80-те и 90-те, SLIPKNOT. Така че не само жени са ме вдъхновили да се захвана с метъла, но със сигурност тези, които поменах, са ми повлияли.

Интересно е, че споменаваш рок изпълнителки, а вашият стил е много по-брутален...
Както споменах, израснах, слушайки метъл и като дете много ми повлия Phil Anselmo. Исках като порасна да пея като него. Не смятам, че само защото съм жена, трябва да се вдъхновявам само от дамите зад микрофона. Вдъхновяващо е да видиш жени, които пеят и следват мечтите си и изпълняват музика. Обаче, ако няма жени, които да правят точно онова, което ти искаш да правиш, за да са ти пример, трябва сама да откриеш пътя си.

Ти успя ли?
Със сигурност смятам, че съм намерила своя път във всичко, което правя. Смятам, че цялата ми банда е уникална. Днес има много групи с дами зад микрофона, но определено ние се различаваме от тях, защото следваме собствената си съдба, доверяваме се на сърцата си и го правим без да позволяваме някой да ни се меси.

С последните разкрития за сексуални посегателства в САЩ, ти и твоята колежка Heidi Shepherd изпадали ли сте в подобна ситуация?
За да съм честна, никога не сме се сблъсквали с подобно отношение. С Heidi създадохме групата, ние избрахме момчетата, с които да работим. Това стана преди доста години и от самото начало получихме тяхното уважение. От първия миг станахме семейство - братя и сестри. Така че нашите колеги никога не са ни поставяли в подобна ситуация, което се отнася и за отношението им към много от жените, които са в бизнеса. Винаги сме поставяли пред нас много високи морални стандарти във взаимоотношенията ни. Винаги сме откровени и никога не сме позволявали на никого в бизнеса да ни третира като само "гърди и задници" - продуценти, мениджъри, лейбъли, никой не си е позволявал да се отнася с нас по този начин. На първото ни шоу, когато започвахме, имаше някои шокирани фенове в публиката заради сценичното ни облекло. Защото излизахме с лепенки на гърдите, които прикриваха само зърната ни. Но никога, никой от индустрията не ни е третирал погрешно.

Към музиката - "Lilith", защо избрахте името на първата жена на света за заглавие на новия албум на BUTCHER BABIES?
Опитвахме се да измислим страхотно заглавие за диска и сметнахме, че "Lilith" е перфектното име. Лилит е била първата Ева, първата жена на Адам. Тя не го е подкрепяла, за което той я е изгонил, останала е без дом. От нея до днес, жените, които изразяват мнението си или са силни, винаги остават самотни. Историята ни учи на това. Сметнахме, че е много важно жените да нямат задръжки, да изпъкват, да бъдат силни, да са красиви и да правят онова, което искат да правят. Како нас - ние прави онова, което искаме, откакто събрахме бандата. И сме горди от пътя, който избрахме, защото не се съобразяваме с никого и имаме желанието да покажем, че сме силни и красиви жени. Това донякъде държи хората настрана, но вярвам, че жените винаги са заслужавали подобно уважение. Това обаче не се отнася само за жените. Отнася се за всички. Всеки трябва да използва гласа си и да говори, да вярва в себе си и да следва пътя си. Няма значение какво прави. Това е посланието и това е най-важното. Друго няма значение. Послание, което разпространяваме от началото на групата, от години.

Защо според теб мъжете се страхуват от красивите и силни жени?
Смятам, че това поведение е типично за човешките същества. Мъжете винаги се възприемат като защитници, като глави на семейството, което подхранва егото им. И егото им страда, когато жената е по-силна от тях. Обаче това са болни мозъци. Според ДНК-то жените и мъжете трябва да си приличат и да си приличат във всичко, което правят. Обаче в този живот силните мъже трудно приемат самостоятелните жени.

И отново към музиката - каква е ролята на продуцента Steve Evetts за звука и стила на BUTCHER BABIES?
Прекараното с него време е страхотно. Много обичаме да работим заедно. Steve е повече олдскул продуцент. Той не използва програмирани инструменти, нито софтуер, който да коригира звука. Отиваме и работим в студиото. Нещо, за което винаги сме настоявали. Защото ние сме лайв група и когато работим със Steve той може да хване в записите онази първичност на живото изпълнение, което ни прави онова, което сме. Единствени по рода си! Има моменти, когато съм в кабината за запис на вокали и искам да се разкарам, защото той изисква от нас да повтаряме едно и също отново и отново, за да сме абсолютно перфектни. В края на краищата обаче с неговите съвети ставаме все по-добри музиканти, когато даваме всичко от себе си, а не се опитваме да клинчим. Обикновено не съкращаваме процедурите, когато работим по наши албуми. Но много продуценти в днешно време не им се занимава и не им се губи време да повтарят едно и също постоянно, докато не постигнат перфекционизъм при записите.

Продуцентите днес имат ли същата роля за музиката на една група, както в миналото?
Зависи от това какво искаш да постигнеш. Когато става дума за Steve Evetts, той се превръща в шестия в BUTCHER BABIES. Помага ни да съберем идеите и песните и да ги направим подходящи за албума. Той провокира всеки един от нас да бъде възможно най-добър и дори да надхвърли възможностите си. Това е в голяма степен старият начин на продуциране. Когато продуцентът работи с теб много усърдно, за да създадете продукт, който достига извън онова, което си си представял, че можеш да постигнеш.

По какъв начин "Lilith" показва развитието на BUTCHER BABIES?
"Lilith" е определено прераждане на BUTCHER BABIES, развитие за нас. Имаме нов барабанист, което промени звука на групата. Направихме въобще първата промяна в бандата през 2016 година. Chase Brickenden ни пасна страхотно и участва много усърдно в създаването на новия албум, като остави своя отпечатък в него. Всички израснахме страшно много през последните години. Също така ни отне година, за да създадем "Lilith". Искахме да сме убедени, че е стъпка отвъд всичко, което сме направили до момента. Потапяме се в материала, премисляме го на спокойствие вместо да пишем докато сме в буса на турне. Винаги отделяме много време на песните и мисля, че това се забелязва в албумите ни.

Заради началото на бандата как смятате, че хората ще ви вземат насериозно?
Със сигурност има хора, които не вземат насериозно жените-музиканти. Винаги е било така, заради което ние трябва да полагаме повече усилия. Най-простият начин да повярват в нас е да дойдат на някой наш концерт, да чуят някой албум. След което съм сигурна, че повече няма да се съмняват във възможностите на групата. Има много хора, които идват на концерт и след него споделят, че преди това са ни недооценявали, но след като са усетили енергията на шоуто ни, са променили коренно мнението и гледната си точка за BUTCHER BABIES. Започват да ни възприемат много сериозно.

Когато композирате, какво търсите на първо място - мелодии или бруталност?
Най-якото на групата е, че нямаме нужда да се форсираме, за да създадем все по-брутална музика. Просто искаме да създаваме песни. Понякога се появява нуждата да създадем нещо брутално, но в друг случай имаме хубава мелодия и от нея създаваме композиция. Не унищожаваме подобни мелодии, само за да звучат брутално. Късметлии сме, че сме се събрали хора с отворено съзнание, което ни позволява да създаваме хубава музика, без да се притесняваме дали е достатъчно метъл или не.

Прави впечатление, че сте променили и сценичното си облекло. В началото бяхте доста разсъблечени...
Създадохме групата преди години просто, за да се забавляваме с нашите приятели и да правим концерти на "Сънсет Стрип". Също така бандата беше събрана като един вид странен трибют към Wendy O. Williams от PLASTMATICS, която излизаше на сцена с лепенки на гърдите. Тя имаше много силно присъствие в пънк рока и метъла през 80-те. А ние сме много вдъхновени от нея. Нагодихме този външен вид към себе си. Както отбелязах - създадохме групата като трибют към късния период на великата Wendy O. Williams. Но с времето осъзнахме, че имаме собствени гласове и трябва да се фокусираме повече върху музиката, отколкото върху външния ни вид. Така променихме стила си.

Кой и твоят най-рокендрол момент?
Може да прозвучи сладникаво, но това се отнася за всички от BUTCHER BABIES - когато напуснахме нашите малки градчета - тръгвайки от толкова различни места, на които сме израснали, за да обикаляме пътищата на страната. Казвайки си - "Хей, отивам в Лос Анджелис, за да стана рок звезда един ден. Ще отнеме време, но ще стане." Смятам, че това е най-рокендрол моментът, който някой някога от нас е имал.

Последно - започваш кариерата си като репортер за телевизия "Плейбой". Как това ти помага днес?
Винаги съм била музикант, още от дете. Когато се преместих в Лос Анджелис се отвори възможност да работя за "Плейбой", да бъдат новинар и да представям новините. Тогава си помислих, че с добрия договор, който получих, и със забавната работа мечтите на едно малко момиче от Средния Запада се сбъдват. Но преместването ми в Ел Ей винаги е било свързано с музиката. Не е някакво моментно решение - "Ето, сега започвам с музиката и това е". Свиря на цигулка от 5-годишна, пея от дете. Винаги съм искала да се занимавам с музика и тя е причината да се преместя в Ел Ей. Но се появиха други възможности. Така че не вярвам, че амплоато ми на репортер в телевизия "Плейбой" ми помага с нещо в музиката и да бъда по-добра изпълнителка. Това е просто малък момент от миналото ми, но беше доста интересен опит.

А как вървят комиксите ти?
Все още създавам комикси и работя върху нова поредица в момента. Все още не сме се решили на втори "Butcher Babies"-комикс, защото сме фокусирани върху музиката на групата, но аз винаги съм била художничка. Винаги съм рисувала, имам уебсайт, на който са качени комиксите ми, така че постоянно създавам по нещо ново.

Коя е следваща жертва на BUTCHER BABIES?
Следващата жертва най-вероятно ще бъде Европа, защото се надяваме да направим турне на континента. Засега това са само слухове, но се надяваме да стане.