Dani Filth: "Сетлистът на CRADLE OF FILTH в София ще бъде еклектичен и разнообразен"

   На 5 март злокобната банда на Dani Filth CRADLE OF FILTH ще изнесе концерт в България за четвърти път. Сега мястото е клуб "Joy Station" в София. Поканата е от "BGTSC". Бандите, които идват с CRADLE OF FILTH, са WEDNESDAY 13 и SICK N' BEAUTIFUL (поръчай билет онлайн). През май миналата година CRADLE OF FILTH обявиха, че записват нов албум. Последният студиен диск на бандата "Existence Is Futile" е от 2021-ва, а през 2023-а тя издаде двойния концерт "Trouble and Their Double Lives".

   Интервюто с Dani Filth, което може да прочетете по-долу, е излъчено на 18 декември в предаването "От другата страна" по радио "Варна".

Скоро ще свирите в България. Какъв ще е сетлистът?
Dani Filth: Ще бъде еклектичен и разнообразен. За предишния албум не направихме турне в Източна Европа, така че естествено ще има няколко парчета от "Existence Is Futile". Останалите ще са еклектичен сбор от старите ни издания. Задължително ще има песни от "The Principle of Evil Made Flesh", защото през 2024-а се навършват 30 години от излизането му. Сетлистът ни ще покрива почти цялата ни дискография.

Има ли песен, която задължително свирите всеки път?
Бих казал, че "Nymphetamine" е точно такава песен. Но не я изпълняваме винаги. Позволяваме си понякога да я пропускаме. Или решаваме, че ни се свири "Her Ghost in the Fog". Такава песен е и "From the Cradle to Enslave". Ако не я свирим, хората мърморят. Тези трите са доста важни за феновете и те искат да ги чуят. Ние самите обаче не ги свирим винаги. Но и рядко ги пропускаме. Хората искат тези песни.

Защо според теб тези песни са толкова популярни?
Защото са известни. Не бих искал да изговарям думата "Spotify", самият аз не съм абониран за него, но заради тази платформа. Предполагам, че са най-търсените в "Spotify", "Amazon", "Tidal" и другите подобни на тях. Определено в "Tidal" и трите са в Топ 10 на най-слушаните композиции на CRADLE OF FILTH. За хората тези песни са като врата към групата. Те са от различни периоди. И са известни сред феновете, които са ни открили с различни албуми, примерно с "Midian" или по-късно с "Nymphetamine". Тези композиции винаги са били популярни. За нас те са каквото е "The Final Countdown" за EUROPE. Когато отидеш а техен концерт и не чуеш тази песен, ще си разочарован, така да се изразя.

Как решавате кои песни да свирите на живо?
Обсъждаме нещата, гледаме кое е актуално. Преглеждаме, които композиции се слушат в момента. Примерно списъка от "Trouble and Their Double Lives". Вземаме "Existence Is Futile" - кои парчета ще се харесат на публиката, кои от новите трябва да изпълним задължително... С едно око разглеждаме дискографията ни, а второто е насочено към желанието на феновете. Ще направя следващата аналогия като фен: ако отида на концерт на IRON MAIDEN, не искам да слушам целия "The Final Frontier". Искам да чуя "The Trooper", "Powerslave", "Aces High", "The Evil That Men Do", "Phantom of the Opera" и т.н. Искам да видя класиките. В същото време бих искал да чуя нещо ново. Не ново, като година на издаване, а ново в смисъл, че MAIDEN не свирят често. Бях на един техен концерт, на който направиха "Afraid to Shoot Strangers". Обичам това парче. Тогава изпълняваха композици, които отдавна не са свирили на живо. Една от тях беше "The Clairvoyant". Погледнато от тази перспектива в посоката на CRADLE OF FILTH, нашите фенове искат да чуят сетлист, в който да са класиките, нови композиции, които ще очакват от новия албум и в същото време неща, които не свирим често. Много е трудно да съберем сетлиста. Особено толкова години след началото, защото с всеки албум песните, от които трябва да избираме, стават все повече.

Колко е важна за вас реакцията на публиката?
Разбира се, тя е много важна. Абсолютно. Няма смисъл да свирим пред хора, които не можем да удовлетворим. Ние уважаваме феновете си, защото това са хората, които ни поставиха на сцената и без тях сме нищо. Тяхното мнение е важно за нас.

Най-добрите съпорт групи за CRADLE OF FILTH?
Това трябва да са групи, които показват еклектика. Свирили сме с всякакви банди. Започнахме кариерата ни с концерти с DISSECTION. Свирили сме с EMPEROR, с дет метъл банди. Свирили сме с кого ли не и с групи от различни жанрове. В САЩ сме били с TYPE O NEGATIVE, THE 69 EYES. GWAR са ни били съпорт. Имало е банди от много и различни стилове. И смятам, че най-добре се получава, когато групите не звучат твърде еднакво. Харесваме съпорт, който е различен от нас. Така се получава по-добре. Няма смисъл някоя от групите да звучи близко или като CRADLE OF FILTH. Най-добре е да са леко различни. Както и групи с интересно сценично шоу. Визуалните банди са много подходящи за съпорт на CRADLE OF FILTH. Групи, които са по-насочени към театралността. Бандите, с които сме на турне в момента, имат страхотно сценично шоу. WEDNESDAY 13 са визуална група. Могат да забавляват и всъщност мисля, че стават част от общността, от която идват и CRADLE OF FILTH. Феновете ни са достатъчно отворени, за да оценяват различните групи, които са на сцена с нас - готик, рок, блек или дет метъл, изпълнители от всякакви стилове. Ако групата е добра и музиката е добра, всичко се получава.

Най-странното място, на което сте свирили?
Има едно място високо в планините. Бяхме там преди много години. Още бяхме с Nicholas Barker в състава. Турнето беше организирано от "Napalm Records", ако не се лъжа. Мисля, че бяхме с KRISIUN. Умът ми вече не е в състоянието, в което беше и ми си налага доста да се понапрягам, за да прогледна през мъглата на времето. Годината май беше 1998. Коледата на 1998 година. Свирихме в планината в Швейцария. Концертът буквално беше в нечия къща. Тя беше преобразувана в място за концерти. И като казвам преобразувана, имам предвид, че всекидневната беше превърната в зала, а по средата на стаята имаше английска телефонна кабина. Мястото беше за около 50 души в центъра на нищото. Имаше толкова малко място, че нямаше къде да застана. Трябваше да стъпя на някакви куфари, а феновете бяха буквално до лицето ми. Точно пред микрофона. Макар и за 50 души, стаята беше претъпкана. Имаше един фен точно пред мен, който стърчеше, въпреки че бях се качил на тези куфари. Преди биса, трябваше да излезем навън, защото просто нямаше къде на друго място. Напуснахме стаята през едни плъзгащи се врати. И студа ни обгърна. Навън в планината през декември за пет минути, за да направим пауза и после да се върнем обратно и да довършим концерта. Всеки можеше да ни види през прозорците как стоим там отвън, замръзвайки без никаква основателна причина. Освен, за да направим тази пауза преди бисовете. Това е най-странното място, на което някога сме свирили.

Коя група е златния стандарт за изпълнение на живо?
Има стотици групи, от които да си избереш, но ще се спра на RAMMSTEIN заради масивното сценичното шоу. Отново IRON MAIDEN и то по същата причина, както и заради участието на публиката, докато свирят. Също и METALLICA. Скоро гледах GHOST в Лос Анжелис, когато снимаха в два последователни дни. Бяха невероятни. Малко пантомимата ми идва повече, но иначе изглеждат фантастично на сцена. KISS! Моят приятел Rob Caggiano, който свиреше във VOLBEAT и е миксирал няколко от албумите ни, беше на последното шоу на KISS, ако е истина, че ще е последно и каза, че продукцията е била невероятна. На този концерт са направили всичко, което KISS обикновено правят. Така че ще сложа KISS най-отгоре в листа на групите, които са златен стандарт за живи изпълнения.

За какво трябва да внимава една банда по време на концерт?
Да се погрижи за доброто настроение на публиката и за доброто си сценично шоу. И да внимава да свири добре, което е много важно. Когато си на турне трябва да се грижиш за себе си. Едно от причините вече да не пия. Когато си на турне, което продължава между 6 и 8 седмици, е много вредно, както за здравето ти, така и за шоуто, ако постоянно си пиян и имаш махмурлук. Това е едно от нещата, за което всеки музикант трябва да внимава. Да се грижи за себе си.

Може ли една група да използва музиката си като инструмент за влияние?
Да, ако получи признание, ако стане известна до ниво, което да я вкара в Рок залата на славата. И най-важното, когато самите фенове казват, както в нашия случай на няколко пъти, че музиката ни им е помогнала в трудни времена. Защото са се почувствали свързани с песен, албум, текст или някаква част от него. Това винаги носи страхотни емоции. Преживявал съм го няколко пъти. В такава ситуация оказваш влияние, което означава, че групата е влиятелна. Това би могло да стане още с първото демо. Всъщност една група започва да оказва влияние, когато феновете се чувстват добре с музиката ѝ. Когато тя им помага да вземат житейски решения или разчитат на нея, за да се справят в труден момент. Или просто им помага, защото виждат в музиката опора, на която да се облегнат. Да избягат от ежедневието. В такива моменти наистина музиката се превръща в средство за влияние.

Чувствате ли се отговорни за начина по който феновете интерпретират музиката ви?
Не, в никакъв случай, защото лиризмът не дава основа за интерпретации. Но независимо от това всеки разбира текстовете и музиката по своя си начин. Всеки има своя гледна точка. Въпреки че всяка дума има точна и конкретна дефиниция, хората продължават да проявяват творчество или да откриват различни значения. Така че – не, не се чувствам отговорен.

Кога е най-творческият период на един музикант?
Не знам. Може би, когато е по-млад, когато животът още не е пречупил духа му, но не знам наистина. Гледната точка се променя с времето. Колкото повече остаряваш, толкова се променя и погледът ти за света. Неща, които са те вдъхновявали преди, може би вече не го правят или наобратно – може да си намерил много вдъхновение в неща, които за теб не са имали голямо значение в миналото, когато си бил по-млад. Наистина не знам, нямам примери в подкрепа. Всеки се променя с възрастта. Вкусовете и гледните точки се променят с годините. Дебютните албуми по принцип са най-добри, но това е, защото групите са работили по тях с години. Те подписват звукозаписен договор заради песните в този дебютен албум. За да излезеш обаче с втори албум след абсолютния успех на дебюта, е винаги много трудно. И с третия албум става още по-трудно да задържиш посоката. Предполагам, че всеки преминава през различни фази на ударно вдъхновение. Човешката природа е такава. Никой не е креативен на 101% през цялото време. Бих отбелязал, че не бих искал да знам, коя е най-добрата възраст.

Защо някои фенове никога не приемат промяната на любимите си групи?
В един момент го правят, дори и да не ти се вярва. Времената се менят. Хората се променят, вкусовете им се променят. Хората се променят физически. Слухът им се изменя. За мен казват, че вече не мога да пищя толкова високо. Знам, не мога да пищя толкова високо, както преди 30 години. Защото онова е било преди 30 години и тялото ми се променя, а това е естествен процес. Виж James Hetfield например, като по-млад гласът му е съвсем различен. В момента, когато изпълнява "Hit the Lights", звучи ужасно, но пък гласът му се е развил в друга посока, той е извадил оптималното от него и се е адаптирал към промените. Така трябва да бъде. Не мога да се сетя кой точно от SLAYER - Tom Araya или Kerry King, а може да е бил и Jeff Hanneman отговаря на въпроса защо не са записали втори "Reign in Blood". Защо са променили толкова драстично звука в "South of Heaven". Не мога да си спомня точните думи и не мога да ги цитирам точно, но е нещо в смисъла на това, че те вече са създали албум като "Reign in Blood". Той е факт. Не искат да записват втора част, защото дори и да опитат, ще звучи много зле. Предполагам, че когато са работили по идеите в студиото или вкъщи за "South of Heaven", той е звучал много подобно на "Reign in Blood" заради начина, по който са свирили. Но с продукцията на Rick Rubin променят звука, правят го по-тежък, правят вокалите по различни. "Reign in Blood" вече съществува, той е продукт на времето си, на вдъхновенията тогава. Има милиони фактори, които влияят върху това как трябва да изглежда един албум в съответното време. Това е магичен момент и опитите за неговото претворяване без наличието на съответните фактори, които са оказали влияние, е нещо като ерес. Или ще се получи много сложно с оправданията, че са искали да звучат като себе си. Така че хората трябва да приемат промяната в звука на групите. И всъщност понякога промяната е най-очакваната част от мен.

Защо за музикантите е важно на първо място да композират музика за себе си?
Не знам, предполагам, че това е като сърбеж, който трябва да почешеш. Като изследователят, който заминава надалеч и навлиза в джунглата. Като хакерите, които се учат да работят едновременно с няколко компютъра. Като художника, който иска да се изрази с няколко краски на платното. Това е просто вътрешна потребност. И най-добрият начин тези индивидуалности да се изразят е чрез артистичността. Така че, е важно музикантите да композират музика най-вече за себе си. Връщам се на предишния въпрос - защо групите се променят или звукът им се променя. Всичко онова, което остава в един албум на първо място е важно за хората, които са го създали. Един музикант трябва да изразява себе си. Каквото и да композираш, най-важното е да е добре на първо място за теб. Първо пишем музика за себе си, после за феновете. Те са на второ място, но не са по-малко важни. Музикантите създават музика за себе си. И на второ място - за феновете. Всички други могат да си го набият. Много е важно творците да са щастливи. Понякога ние прекарваме много време в студиото за разлика от други банди, защото искаме да създадем перфектния албум. Правим много експерименти, опитваме много и различни неща в студиото, гледаме кое работи и кое не. Ако нещо не става, търсим онова, което ще ни свърши работа. Много често надхвърляме бюджета именно, защото експериментираме с това колко далеч можем да стигнем. Дали да има укулеле в тази част и дали ще звучи добре? Не, няма, защото звучи отвратително, но поне опитахме.

Каква роля има музикантът в обществото и колко е важна неговата роля?
Зависи за кого говорим. Ако музикантите са като Taylor Swift, тези хора са супер известни. Буквално могат да овладеят цялата енергия на света, могат да оформят историята, защото имат невероятно онлайн присъствие, огромен брой последователи, стотици, хиляди, милиони фенове. Но са пасивни по отношение на теми като Израел и Русия. А могат да влияят на хората. Музикантите сме много малка част от обществото. Ние принадлежим на сферата "Бягство от реалността". Ние сме там, където хората искат да избягат и да се свържат с нещо духовно. Тук говорим за художествена цялост. Един музикант може да е важен, колкото всичко друго, но, ако го сравняваме с медицинска сестра, лекар или пожарникар, със спешната помощ, всъщност няма толкова важна обществена роля. Не бих могъл да кажа колко е ценен един творец, поставен до хората, които спасяват човешки живот. Имам предвид от тази перспектива, защото с музика и текстове не можеш да оперираш или да извадиш човек от горяща сграда. Не знам със сигурност, но би могло да бъде и от толкова голяма важност. И все пак аз съм просто един музикант. И зависи от музиканта колко влиятелен е всъщност. Някой, свирещ кавъри на AC/DC в местната кръчма, няма това ниво на влияние колкото един Ed Sheeran или един Snoop Dogg, или Taylor Swift.