Glenn Hughes с класики на DEEP PURPLE от "Burn" в София на 24 юни

   Получихме следното съобщение:

The Voice of Rock: Glenn Hughes пее класически Deep Purple!
Турнето, празнуващо 50 г. от излизането на класиката “Burn“, идва това лято и в София!

от Милко Стоянов

За мен това не е просто „информация за медиите“ (или прес рилийз, казано на чист български). За мен темата е много лична (простете ми многословието)...

Може би защото точно в средата на 70-те бях в онази най-впечатлителна тийнейджърска възраст, когато рок героите ни с огромни, дълги коси изглеждаха като богове от друга планета. Или защото лично притежавах винила на „Burn” (английско издание, не сръбско!), за който се бях изръсил цели 24 лева! Или... защото и до днес считам него и последвалия “Stormbringer” за пик в цялата кариера на „Пърпъл“?

Затова с огромна радост споделям с вас това страхотно попълнение в летния рок афиш на София (24 юни) – с километричното пълно заглавие:
Glenn Hughes Performs Classic Deep Purple Live – Celebrating the 50-th anniversary of the album “Burn”
Хора, няма, няма по-подходящ от Глен Хюз за това емоционално пътуване с „рок машината на времето“. Защото, сравнен с повечето достолепни ветерани от своето поколение, на 70 г. той сякаш... не остарява. Не е оплешивял, не е качил килограми, изглежда като рок зведа и най-изумителното – НЕ е изгубил и половин октава от забележителния си вокален размах, спечелил му престижното прозвище The Voice of Rock. При това – с височини на уникален screamer, които приятелят му Дейвид Ковърдейл (когото винаги ще обичам и чиито “Purple Album” беше на порядъчно високо ниво) отдавна е забравил, а за Иън Гилън... просто ще замълча. (Той отдавна би трябвало да се пенсионира.)

Всъщност, още от „Trapeze” Глен е с реномето на страхотен соловокалист и бас китарата му е по-скоро второстепенна грижа. Затова, както разказва той в много откровените си интервюта (разровете YouTube), въпросът му към Ричи и Джон Лорд след поканата за „Пърпъл“ е бил: „Ще мога ли да пея пълноценно, не само „ааа“ и „ооо“ в припевите?“ Те отговарят „да“. Но така и така Ковърдейл изнася 80% от вокалните партии и макар че понякога делят куплети и припеви... чак сега Глен Хюз може да се развихри и да изпее тези парчета открай докрай и... както само той си може! В турнето той свири и пее целия албум „Burn”, но и парчета от „Stormbringer”, и „Come taste the band”.

Малко история...
"Беше точно преди 50 години, лятото на 1973 г., когато пишехме песните за албума „Burn” в замъка Clearwell Castle в Глостършър (историческа готическа сграда от 1727 г., скътана в гората Forest of Dean – бел.авт.) - спомня си Глен. - В тази вековна сграда, в английската провинция, ние, практически нова група - с мен и Дейвид като нови членове, станахме едно цяло. Атмосферата беше наелектризирана, а средата около нас – изумителна. Всички песни бяха написани в подземната крипта, под голямата зала на замъка. Всеки ден работехме по нова песен и вдъхновението течеше неспирно. Музикално напипвахме новите идеи, после аз и Дейвид измисляхме вокалните мелодии и после – текстовете. Помня го, сякаше беше вчера.“
Разбира се, „старите кучета“, начело с Ричи, са скроили шеги и изненади за „новобранците“ и – въпреки предупреждението от деликатния Джон Лорд – успяват да смразят Глен. Как? Със скрита в стаята му тонколона, от която през нощта се понасят зловещи звуци на „витаещи в замъка духове“...

Свежото вдъхновение и нова енергия дават плод и се редят едно след друго страхотни парчета – от „Might Just Take Your Life” до великия, бавен и супертежък блус рок на “Mistreated”. Усещат се и първите елементи от фънка и блуса, любими съответно на Хюз и Ковърдейл (и дразнещи Ричи).
"Заглавното „Burn” беше написано последно - спомня си Глен. - Върнахме се от пъба, слязохме в криптата и... магията се получи." Страхотният драйв и темпото на Иън Пейс го правят перфектното парче за откриване на концерти, способно да конкурира дотогавашия фаворит "Highway Star".

После, през октомври, албумът е записан в Монтрьо, Швейцария, с мобилното студио на „Ролинг Стоунс“ и като осми поред студиен албум на DEEP PURPLE излиза през февруари 1974 г.
Въпреки че представя нов басист и напълно неизвестен тогава певец в лицето на Ковърдейл, „Burn” стига до № 3 в британския чарт за албуми, № 9 в Щатите (Billboard 200) и е № 1 в Австрия, Дания, Германия и Норвегия. И до днес той се признава за един от емблематичните, класически албуми на хард рока от 70-те, надскочил историческия си период и вълнуващ и актуален за слушане от нови и нови поколения фенове.
Световният успех на турнето на Глен Хюз е поредното доказателство за това.
А той каза: „Време е да отпразнуваме „Burn”. Нямам търпение да ви видя!“

Ще се видим, сигурен съм, пред сцената.

24 юни 2023, Парк център „Юнак“

Бандата е в състав:
Глен Хюз – вокали и бас
Сьорен Андерсен – китара
Аш Шиън – барабани
Боб Фридзема – клавишни

Билети за събитието Glenn Hughes Performs Classic Deep Purple Live са в продажба в мрежата Bilet.bg (вкл. и магазини „На тъмно“), както и онлайн на www.sme.bilet.bg на цени от:

- 70 лв. до 31.03.2023 г. вкл.
- 80 лв. от 01.04.2023 г. до 23.06.2023 г. вкл.
- 90 лв. в деня на концерта, като ще се продават и на място
- 120 лв. – VIP седящи (тераса)

* Деца до 10 год. възраст влизат без билет, но с придружител.

ВИП: 120 лв. (седящи на терасата, с отделен вход и бар).