Ian Gillan (DEEP PURPLE): "Как се прави качествена музика? Просто не бъди модерен"

3 окт 2016, 08:20 ч. 8811 / 12 8
пред./следв.

   На 4 ноември, в Зала 1 на НДК, концерт ще изнесе гласът на (вероятно) най-обичаната рок група у нас - DEEP PURPLE. Гостуването на Ian Gillan в България е по покана на "Sofia Music Enterprises", като на сцената, освен рок музиканти, компания на именития вокалист ще прави и Софийската филхармония (поръчай билет онлайн). В този формат Gillan ще изпълни утвърдени класики от творчеството на DEEP PURPLE, както и част от своя соло репертоар. Това бе и задължителен повод да се свържем с него и да си поговорим за предстоящото събитие. А и не само за него. Защо е решил да направи европейско турне заедно със симфоничен оркестър, как се създава музика, която се слуша десетилетия наред от няколко поколения фенове, какво сравнение би направил между стила на свирене на Don Airey и този на Jon Lord, защо приемането на DEEP PURPLE в "Залата на славата на рокендрола" се забави толкова много и какъв е коментарът му относно липсата на Ritchie Blackmore по време на церемонията, кой е най-хубавият и кой - най-трудният момент в историята на PURPLE, как би описал предстоящия албум на групата и разбира се, изключително важния за голяма част от нашите читатели въпрос - ще спре ли някога да изпълнява "Смоука"? Всичко това, а и още интересни неща, ще научите от интервюто, което Ian Gillan даде специално за WeRock.bg.

 

gillan

 

WeRock.bg: Здравей, Ian! Как си? Къде те намираме в момента?
Ian Gillan: Намирате ме в Португалия и съм добре, благодаря, че попита. В момента тук е прекрасна сутрин, наслаждавам се на слънчевото време.

На 4 ноември, с концерт тук, в София, започва твоето соло турне, на което ще изпълняваш класики на DEEP PURPLE. На сцената, освен рок група, ще има и симфоничен оркестър. Защо реши да представиш любими на публиката песни точно по този начин? Как дойде идеята за това турне?
По време на музикалната си кариера съм работил често с оркестри. В конкретния случай обаче идеята не беше моя. Предложиха ми я различни мениджъри. Просто ме попитаха дали имам някакви планове за месец ноември тази година и дали имам желание да направя турне със симфоничен оркестър. Веднага приех предложението. Смятам, че едно подобно нещо ще бъде много вълнуващо и интересно за мен. Също така е важно да се отбележи, че песните, които ще изпълнявам, си пасват доста добре с оркестрациите. Тяхната конструкция и динамика са точно такава, каквито изисква работата със симфоничен оркестър. Както казах, и преди съм правил подобно нещо, но този път ще включа и песни, които до момента не са правени по този начин. Със сигурност ще бъде забавно.

Диригент на Софийската филхармония за концерта в България ще бъде небезизвестният Stephen Bentley-Klein, с когото ти си работил и преди. Кажи ни няколко думи за него.
Личното ми мнение е, че той е гений. Фантастичен музикант! Прави страхотни аранжименти и е прекрасен като човек. Страстно обича музиката и умее да прави нещата така, че рок група и симфоничен оркестър да работят много добре заедно. Изпитва голямо уважение и към двата елемента - рок и класическата музика.

Какво планираш да изпълните на концерта? Ще има ли песни на DEEP PURPLE, които рядко или изобщо не изпълняваш, когато си на турне с групата? Или пък такива, които са на други изпълнители? Какво да очаква българската публика този път от теб?
Концертът ще бъде смесица от мои солови песни и композиции на DEEP PURPLE. Някои от парчетата не са изпълнявани никога досега на живо. Като "Razzle Dazzle" примерно. Много се вълнувам, че ще имам възможността да направя подобно нещо. Ще пея също и "Anya", която сме изпълнявали с DEEP PURPLE само няколко пъти. Може би дори и "The Unwritten Law". Все още не съм изготвил окончателния списък на песните, които ще изпълняваме. Но със сигурност ще има интересни неща, които не са били свирени преди.

Композициите на DEEP PURPLE от 70-те и 80-те години на миналия век продължават да се слушат и днес. Как се правят песни, които да се харесват на няколко поколения фенове? Каква според теб е причината вие да успеете да направите точно такава музика?
Причините са много, но една е особено важна и тя е да не бъдеш модерен. Да не се стараеш да следваш модната тенденция. Ако създаваш собствената си музика, за да задоволиш музикалната посока, която е успешна в конкретния момент, може и да постигнеш известен успех и той ще продължи около пет минути. Що се отнася конкретно за DEEP PURPLE, то ние имахме късмета да се съберем на едно място много добри музиканти, от една страна, и много добри приятели, от друга. Разбирахме добре какво иска всеки един от нас, а и нещата, които ни вдъхновяваха, бяха сходни. И това продължи с години. Такива елементи са основна причина за правенето на качествена музика. В нашите композиции винаги е имало баланс между добрата структура и интересните текстове. Но всъщност важният фактор са самите хора вътре в групата.

А не ти ли е омръзнало да изпълняваш някои от песните? Пял си композиции като "Smoke on the Water" и "Highway Star" стотици пъти. Бройката може да е дори над хиляда. Стигал ли си до момент, в който да си кажеш: "Никога повече няма да изпея тази песен!"?
Ха-ха-ха, не! Не бих казал, че се е стигало до такъв момент. Причината е, че всеки път, когато изпълнявам тези песни, го правя пред различна публика. И това прави композициите интересни за мен дори и след толкова много години. Всеки път, когато правя концерт, публиката се превръща в още един, допълнителен член на групата, ако мога така да се изразя. И изпълнителят трябва да обръща внимание на това. Защото то е изключително важно. Да, може и да пееш някоя конкретна песен всяка вечер, но има голяма вероятност хората пред теб да я чуват за първи път от месеци или дори години. Не трябва да забравяме и елемента на импровизацията, който винаги добавя нещо ново и свежо в песента.

gillan


На концерта в София на сцената до теб ще бъде и твоят приятел и колега от DEEP PURPLE - клавиристът Don Airey. Какво би казал, ако трябва да направиш сравнение между неговия стил на свирене и този на покойния Jon Lord?
Ако трябва да бъда честен, не обичам да сравнявам стиловете на свирене на различните музиканти. Очевидно е обаче, че между двамата има много общи неща. Те имат еднакви музикални корени, особено що се отнася до композирането и оркестрирането. Също така и влечението им към джаз музиката, изсвирена на любимият им "Hammond organ". Дори и изпълнителите, които са им повлияли най-силно, са едни и същи. Като Jimmy Smith примерно. Двамата нямат и голяма разлика във възрастта. Шест-седем години не са кой знае колко много. Няма спор, че Jon беше новатор. И ако попиташ Don, той ще ти каже, че Jon бе един от онези музиканти, които са му повлияли най-много. В същото време обаче Don е един истински маестро, който има свой собствен принос към музиката на DEEP PURPLE. А и не само към тази група. И за двамата мога да кажа, че са прекрасни хора, много скъпи мои приятели и изключителни музиканти. Дълги години съм работил с тях и те са ме вдъхновявали. В определени моменти тяхната музика е имала голямо влияние върху мен. Бих се изразил така: хората са също толкова важни, колкото и музиката, която правят.

Jon Lord ни напусна през 2012-а. Може ли да ни кажеш няколко думи за него? Какъв бе той като композитор, музикант и човек в твоите очи?
Преди всичко той беше много талантлив човек. И скъп приятел, разбира се. Jon не беше просто музикант. Той беше и актьор. Учил е актьорско майсторство и това му помогна в кариерата на музикант. Беше, както вече казах, новатор и експериментатор. Времената тогава бяха такива, че хора като Jon можеха да покажат много нови неща. До онзи момент рок групите не използваха орган, а само ритъм китара. С навлизането на органа в тази музика се откри една нова вселена. Но онова, което беше най-важно и помогна най-много за утвърждаването на Jon като един от водещите музиканти за времето си, беше неговият интелект. Като човек той беше изключително топъл и мил. Прекрасна личност и ценен приятел. Такъв ще го запомня. В текста на песента "Above and Beyond", от албума ни "Now What?!" (световната премиера на въпросната песен се състоя на 3 юни 2013 г., по време на концерта на DEEP PURPLE на стадион "Христо Ботев" в гр. Пловдив - бел. ред.) написах: "Веднъж докоснали се, душите ни остават свързани завинаги."

Тази година DEEP PURPLE най-накрая бяха приети в "Залата на славата на рокендрола". Според голяма част от рок феновете и музикалните критици това трябваше да се случи много, много отдавна. Как мислиш, каква е причината за едно толкова голямо закъснение?
Честно казано, не знам. Поначало "Залата на славата на рокендрола" няма нищо общо с моята концепция за рокендрол. През целия си живот съм се стараел да отбягвам институциите. Така че ми е доста трудно да дам коментар по този въпрос. Това е нещо, което е важно за нашите фенове, семействата ни и за хората от музикалния бизнес. Затова става въпрос. Няма нищо общо с музиката ни. Лично за мен приемането ни в тази зала не означава нищо.

А какъв е твоят коментар относно неприсъствието на Ritchie Blackmore на церемонията?
Е, той нямаше да присъства на тази церемония каквото и както да се бе случило. Не аз трябва да коментирам подобно нещо. Ще трябва да попиташ него. Ritchie си е просто такъв. Не мисля, че отсъствието му е някакъв проблем.

Кой според теб е най-хубавият и кой е най-трудният момент в над 40-годишната история на DEEP PURPLE?
Хм… Труден въпрос. Най-хубавият момент за мен се случи през месец август, 1969-а, когато за първи път пях заедно с групата. Никога няма да забравя този ден. Тогава плаках от щастие. Беше невероятно изживяване! Помислих си: "Това е групата, в която винаги съм мечтал да бъда." Не мога обаче да се сетя за някакъв чак толкова ужасен или труден момент, който си струва да бъде споменаван. Смъртта на Jon Lord - ето това със сигурност е най-тежкият ден в историята на DEEP PURPLE.

purple


Когато през 1989 година напусна DEEP PURPLE за втори път, мислил ли си, че е възможно отново да се върнеш в групата?
Не, ха-ха-ха! Дори помня много точно какво си казах в онзи момент: "По-скоро ще си прережа гърлото, отколкото някога да се върна обратно!" Музиката е странно нещо. Тя притежава огромна сила. В онези дни не можех да си представя как ще продължа да работя без Roger Glover и Jon Lord. Но с Ritchie нещата бяха наистина много трудни. Това беше истинският проблем.

Последната новина около DEEP PURPLE е, че новият ви студиен албум ще излезе през февруари 2017-а. Как би го описал? И можеш ли да ни издадеш как ще се казва?
Няма как да ти кажа как ще се казва, защото самият аз още не знам. В момента има поне два-три варианта и още нямаме окончателно решение. Как бих го описал? Като естествено продължение на предишния ни албум "Now What?!" Говорейки за новите ни записи, бих използвал израза "доста опасни". Някои от композициите са революционни дори за самите нас, като музиканти. За мен това е един доста добър албум, но по-важно е не моето мнение, а това на феновете и музикалните критици. Затова ще трябва да изчакаме още малко, за да чуем какво мислят те.

Много хора, включително и музикални критици, са на мнение, че албумът "In Rock" дава началото на хард рока. Смятат, че той създава този стил в музиката. Какво мислиш за това?
Има по-умни от мен хора, които винаги изказват мнение относно какво означава това или откъде идва онова. Кой какво е направил или от коя музикална компания е трябвало да бъде издаден еди-кой си албум. Всичко това е абсолютно безсмислено и няма каквото и да е било значение за мен. Аз не мисля за музиката по този начин. Предполагам, че на албума "In Rock", както и на стила хард рок, просто им е било дошло времето. Може би журналистите от онова време са имали нужда да дефинират тази музика и затова се е стигнало до определението "хард рок". Те винаги правят така. Категоризират нещата, за да знаят читателите за какво точно става въпрос. Лично аз нямам проблем с това. Не възразявам срещу категоризацията. Намирам я за забавна. И на моменти смешна. В добрия смисъл на думата.

През живота си, освен с музика, си се занимавал с много неща. Едно от тях е производството на мотоциклети. Защо се отказа от това начинание?
Защото то се превърна в едно истинско бедствие, ха-ха-ха! Технически погледнато, имам предвид. Не, истината е, че се справяхме доста добре, но не уцелихме точното време. Всеки във Великобритания, който в онези години се занимаваше с нещо, което е свързано с коли, мотоциклети, двигатели и т.н., а ние правехме точно това, фалираше. Така че, в крайна сметка, нашата компания остана само с двигател и мотоциклетна рамка в ръцете си, ха-ха-ха! Лично аз обичам да се занимавам с подобни неща, но не бих прекарал живота си, правейки единствено и само това.

Не знам дали знаеш, че DEEP PURPLE са една от най-популярните групи в България. Тук вие сте нещо като религия за рок феновете. Сега имаш възможност да се обърнеш тях. Какво би им казал?
Безкрайно благодарен съм на почитателите ни в България! През дългите си пътувания навсякъде по света съм се срещал с най-невероятните и фантастични фенове, за които един музикант може да си мечтае. Затова и единственото нещо, което мога да им кажа, е, че им благодаря и че съм истински развълнуван от предстоящата ни среща. Покланям се на нашите фенове както от свое име, така и от името на останалите музиканти от DEEP PURPLE. Очаквам с нетърпение концерта на 4 ноември. Ще се видим в София!

Благодаря ти за това интервю и за отделеното време, Ian.
За мен беше удоволствие.

Автор: Ози
Снимки: Satyr, Герасим Трифонов

 

gillan



live&loud
Коментари   (8)

Име или псевдоним:


Коментар (на кирилица):


Феята на Смъртта. 8.10.2016 20:57:24 отговори + 2 10
И, като не сме модерни какво става- цЕл живот Сочу Фочуто, Смоко, Жулая и блЯк найт. А, да щях да забравя- и Отплаващите Гемии на Змията и... ше цъФнеме и вържеме.
Хубаво е, че има нова и модерна музика и смели звукови експерименти.
Да ме прощава Гилънът, но...аз не искам да остана в 1972 година...
Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Malloy 3.10.2016 15:02:28 отговори + 14 1
Отговорът на Гилън на въпроса за албума "In Rock" и началото на хард рока искрено ме учуди.
Огромна рядкост са музикантите от този ранг и на тази възраст, които разсъждават трезво и реалистично.
Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Шенраб Мибо 6.10.2016 11:49:37 + 2 0
Много истински отговор, а и цялото интервю. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Филипов 3.10.2016 14:11:37 отговори + 9 2
В Каварна беше много зле. 20 секунди на сцената, 40 зад нея. На следващия ден в Пловдив значително по-добре, може и да се е пазил Каквото и да е минаха 44 години от върха (поне за мен) Mashine Head от 1972.

И малко за разведряване - преди двайсетина години един младеж ме попита: Какви са тия Deep Purple, които са откраднали песента на Слави Трифонов "Чалга ин тайм"? Подарих му диска In Rock от 1970 да се образова . . .
Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

CRainbow 3.10.2016 08:58:17 отговори + 13 0
Браво, отлично начало на деня!
Благодарности за написаното и снимките :-)))))
Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

WeRock.bg 3.10.2016 09:58:29 + 5 0
Снимките са от концертите на Purple в Каварна и Пловдив през 2013 г. и от тогава са поместени на сайта ни Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

CRainbow 3.10.2016 10:31:45 + 9 0
Има снимки в галерията ви, WeRock, които плачат да станат плакат за стена. Като първите две тук, например. И ако подготвите нещо подобно за в магазина на сайта, няма да е никак зле. Ще си пазарувам с удоволствие, а може би и не само аз. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Tutur 4.10.2016 18:48:38 + 0 3
Относно магазина - той отдавна не функционира. Явно файда за сайта няма от туй дюкянче Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

▲ Горе

WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.

Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.

WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.

ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".