Max Cavalera: "Чувствам това турне като ново начало за SOULFLY"

   Изминаха 20-ина години откакто Max Cavalera обеща в интервю, че ще посещава България при всяко турне, минаващо наблизо, и вече знаем, че легендарният бразилски музикант държи на думата си. Досега той гостува няколко пъти с различни проекти, както и изнесе осем концерта със SOULFLY.

   Следващия вторник, 8 юли, SOULFLY ще свирят пред българска публика за девети път (поръчай билет онлайн). Събитието е част от обиколката "Spirit Animal". Името е на закриващата песен от последния засега 12-и албум на бандата "Totem" (2022). Организатори са отново "Blue Hills Events", с чиято помощ радио предаването "От другата страна" направи ново интервю с Max. То е излъчено в радио ефира на 2 юни.

"От другата страна": Здрасти, Max, радвам се, че отново имаме възможност да поговорим. Тръгвате на турне със SOULFLY, което ще мине и през България...
Max Cavalera: Наистина много се вълнувам. Чувствам това турне като ново начало за SOULFLY, нова глава от историята на групата. Имаме нов албум, който трябва да излезе през октомври. В същото време сме подготвили много специален сетлист, който съдържа песни, които никога преди не сме изпълнявали. Прегледах цялата дискография на групата от 12 албума и открих всички тези композиции, които поради една или друга причина не сме свирили на живо. Дори не знам защо. А са добри песни. Много силни композиции. Наистина се чудя, защо не сме ги изпълнявали. Не е нормално... Сетлистът, който сме подготвили, е специален точно по тази причина. Съставен е от много песни, които хората преди това не са чували. Включили сме някои нови композиции. Както и, разбира се, всички класики. Парчетата, които феновете обичат, като "Prophesy", "Back to the Primitive", "Babylon", "Eye For An Eye", "Jumpdafuckup". Ще изсвирим пълен сет. Ще предложим пълноценно преживяване. Смятам, че Европа ще види наистина едно много добро шоу на SOULFLY с най-доброто от дванадесетте албума на групата.

Предстои ви да издадете 13-ия албум на SOULFLY, нали така?
Щастлив съм от еволюцията на групата, защото преминахме през много различни направления. Експериментирахме много. Но от самото начало все със същия дух, смесвайки тежък с бърз звук, груув с трайбъл, както и метъл с положително отношение. SOULFLY е група, която те вдига. Метълът, който свирим е по-различен. Той създава положителни емоции и чувства. В тези 12 албума експериментирах много. Създадохме наистина уникални записи като "Archangel", "Prophecy", "Dark Ages", "Primitive", "Ritual", "Totem". В тях има толкова много уникални детайли, които наистина харесвам много. За мен SOULFLY е специална група, специален състав, специална музика. Те са много близко до сърцето ми. Те са нещото, което ми вдъхна надежда след раздялата ми със SEPULTURA. Намерих надежда в SOULFLY.

Ти ми беше споменал в едно от предишните интервюта, че SOULFLY буквано са спасили живота ти.
До голяма степен е точно така. Защото SOULFLY са родени от трагедия и болка. С тях преобърнах болката в сила. С тях превърнах нещо лошо в добро. Лошите неща, изпълнени с хаос и агресия, канализирах в нещо положително и мощно. Точно заради това твърдя, че със сигурност SOULFLY ми спасиха живота. В първия албум на групата не бях в най-доброто душевно състояние. А той е уникален за мен. Най-трудният албум, който някога съм създал. И може би точно заради това един от най-добрите. Заради това чувство. Бях притиснат до стената. Или трябваше да го направя или да изчезна. Трябваше да предложа нещо специално, напрежението беше голямо. Но ми харесва. Прегърнах напрежението, прегърнах болката и страданието. По този начин от мен се роди истинска музика, ако трябва да обобщя казаното.

Всъщност от перспективата на времето, така ли трябваше да изглеждат SOULFLY днес?
Опитах се да моделирам SOULFLY в нещо, което всъщност не може да бъде моделирано. Опитах се. Дори се опитах да направя SOULFLY супер професионална група. Докато не осъзнах, че всъщност въобще не става въпрос за това и се отказах. През цялото време става въпрос за свободата. Става въпрос за това да бъдем свободни, да свирим онова, което харесваме и то да идва от сърцето. Без да се притесняваме за техническата част. Магията е много по-важна от техниката на изпълнение и техническите детайли. По-важното е да имаме една специална концертна нощ, точно защото нищо не е съвършено. SOULFLY не са перфектни. Те са точно обратното. И ние прегърнахме несъвършенството. Точно това ми харесва в SOULFLY. Това несъвършенство. Наистина ми харесва. Според мен то прави групата много по-човечна. Точно заради несъвършенството.

А къде е мястото на "несъвършените" SOULFLY сред перфектната метъл сцена?
Мисля, че се открояваме точно заради това. Този експеримент започна през 1998 г., воден от любопитството ми към трайбъл музиката и метъла. И продължава да е с мен през всички тези години. Малко по-малко експериментирах в тази посока със записи като "Primitive", който е по-бразилски, "Prophecy", който е по-източноевропейски, след идва което "Dark Ages". После се нареждат останалите албуми като "Archangel", който и до момента си остава единствен като посока. "Totem", който е трайбъл траш, дет-траш албум с трайбъл мотиви върху него. Към всичко това прибавям и джемовете, защото едно шоу на SOULFLY е изпълнено с наистина страхотни импровизации. Понякога, когато гледам групи като RED HOT CHILI PEPPERS, усещам че с тях се случва точно това, което е и при нас. И много ми харесва. Ние правим нещо подобно на тях, но по нашия метъл начин. В същото време можем да се върнем към влиянието, което BAD BRAINS имат върху мен с цялата смес от хардкор и реге. В музиката на SOULFLY има много секции, които преминават в реге. Което смятам за интересно. Също ни прави уникални. И в свят, в който всички други се опитват да са винаги перфектни, ние прегръщаме несъвършенството и вървим в обратната посока. С пънк духа се чувстваме като у дома си.

Това ли е начинът да си автентичен в пост-автентичния свят, в който живеем?
Така смятам, защото точно това ни прави повече човешко звучаща група. По-човечни. Влюбих се в тази музика заради човешкия елемент в нея, заради първичния подход - хващаш китарата, включваш я в усилвателите, чуваш сърцевината на музиката, усещаш акордите и барабаните с цялото си същество. Така музиката е жива. Това е органичното. Днес много банди премахват от уравнението усилвателите. Премахват кабелите от уравнението. Не искат кабели, не искат усилватели, искат чиста сцена. А аз предпочитам конфигурацията на рокендрола от 60-те и 70-те като BLACK SABBATH. Усилватели, кабели, роудита, живата музика, човече. Която искаш да почувстваш. Харесвам инцидентите на сцената, харесвам пропуските. Те правят всеки концерт различен. Така лайв изпълненията не се превръщат в заводска поточна линия, не са роботизирани. По тази причина с всеки следващ концерт постоянно обновяваме сетлиста. Почти всеки ден се опитваме да променяме песните, които свирим. Което ни прави по-малко предвидими.

Най-интересната реакция от публиката на твой концерт?
Една от най-откачените беше, когато откривахме за SLAYER в Ню Йорк. Тогава на сцената качихме чернокожата певица Asha Rabouin. Тя има и пее с един мек и проникновен глас. Направихме песен, която се казва "Tree of Pain", както и "Flyhigh". Изпълнихме ги пред публиката на SLAYER. Никоя друга група не би си позволила подобна самоубийствена акция. Истинско самоубийство. Но го направихме. Феновете харесаха изпълнението. Беше откачено. Истинско безумие. Когато постигнеш подобни неща, се чувстваш горд. Бях много нервен, но го направихме и се получи добре. Виж, искам да кажа, че става въпрос за поемане на рискове. За мен при повечето ни албуми става дума за поемане на рискове. Не знаеш какво харесват хората и дали ще харесат това, което им предлагаш. Просто оставяш всичко да се излее от теб и едва след това виждаш какво се случва с песните. Това шоу на SLAYER от 2002 г. е един от любимите ми моменти.

Съжаляваш ли за някой предоставен шанс, който не си успял да хванеш навреме?
Виж, човече, съжаленията са част от живота. Без тях няма израстване. За да растеш като личност трябва да има съжаления и да се бориш. Да си казваш, че би ти се искало да направиш нещо друго. Ако всичко се случва точно по начина, по който е планирано, щеше да е доста скучно, нали... Всичко щеше да е много по-лесно. Планирал си всичко, всичко се случва, както си го планирал, а забавлението? Няма го. Свириш нещо, то не се получава, както трябва, звучиш зле и импровизираш. Трябва да го поправиш, да го накараш да заработи. Това придава на музиката живец. Това подклажда любопитството ми в създаването на албуми. Аз все още съм под влиянието на магията и на първоначалното ми предположение, че музиката е нещо свещено. Тя е магия. В повечето случаи става въпрос за химия, за реакция и дори за луната, звездите и слънцето. Всичко това си идва на мястото, когато създаваш песни. Въпросът "Защо хората харесват една композиция за сметка на друга?", е също част от магията на музиката. Харесвам всичко това - едно безкрайно търсене на съвършения запис, който най-вероятно никога няма да достигна, никога няма да открия. Но е страхотно. Преследването му, обаче, е забавно.

Как приемаш обвиненията, че от промяната на стила на SEPULTURA и най-вече със SOULFLY се ражда ню-метъла?
Разбирам. Разбирам някои от аргументите, но в същото време мисля, че за метъла сам по себе си това беше важно, за да оцелее. Той трябваше да премине през някои промени. Беше неизбежно и необходимо. Ето - имаш оригиналния хеви метъл от 70-те, след което Новата вълна на британския хеви метъл. После през 80-те идва трашът. Той беше революция, нещо нечувано преди. Със скоростта на MOTORHEAD и пънка на DISCHARGE. После идва индъстриълът с NAILBOMB и FEAR FACTORY. Също така и MINISTRY. И тук се появява ню метъла. Мога да споря дали SOULFLY са ню метъл. Според мен никога не са били само ню метъл. Няма как да ни сравняваш с LINKIN PARK. С тях сме като деня и нощта, напълно различни. Ние все още сме много тежка група. Разбира се, някои от рифовете ни са подобни на ню метъла. Бяха времена за по-директни, по-опростени рифове. Но те се променяха с различните албуми. Чувствам се много щастлив, защото имах възможността да се докосна до многото лица на метъла. От блек метъла, оригиналния блек метъл от 80-те, през дет траша в края на 80-те и началото на 90-те, груув метъла, индъстриъл и дуум метъла. Обичам да експериментирам с тях. Вземи и KILLER BE KILLED, които са по-скоро в стила на MASTODON. Всичко това е част от израстването ми като музикант, експериментирайки с целия този набор от различни елементи. След което стигнах до откритие, което не съм подозирал, че съществува. Стигнах до стил, който го е нямало преди това. Така че този подход ми харесва.

Коя е твоята лична музикална революция?
Има два албума, които съм създал и които смятам за революционни. Първият е "Point Blank" на NAILBOMB. И също така едноименният първи на GO AHEAD AND DIE, който е донякъде политичен, много груб, много гневен, с анархични чувства в него. Също така по време на кариерата ми съм създал и много песни, които усещам, че носят революционен дух. "Babylon" и дори "Rutial" са такива композиции. В тях има от онзи дух, който определям като революционен. Което е страхотно. Когато ги изпълнявам, се чувствам мотивиран, чувствам се по-силен. Чувствам се различен човек, от този, който говори с теб в момента.