Max Cavalera за записите на "Chaos A.D." - Бяха страхотни времена

   90-те бяха музикален експеримент. Екстремната музика се промени драстично. Една от причините, може би, бяха и SEPULTURA. През 1993 г. бразилците издадоха най-зрелия си албум "Chaos A.D.". И до днес Max Cavalera е обвиняван, че с този албум става кръстник на ню метъла. След повече от 30 години, "Chaos A.D." има своето заслужено място, както в дискографията на SEPULTURA, така и в пантеона на екстремната музика.

   На 13 юли в клуб "Маймунарника" в София Max и Igor Cavalera ще изпълнят целия "Chaos A.D." (поръчай билет онлайн). А мозъкът зад този албум - Max Cavalera, със съдействието на организаторите от "Blue Hills", даде специално интервю за "От другата страна". Взе го, чрез видеовръзка, водещият на предаването Мартин Николов, три дена преди проектът CAVALERA да стъпи отново на българска земя.

Привет, Max! Виждам, че си облечен с тениска на ANGEL WITCH. Каква беше ролята на бандата, когато ти израстваше?
Много ги харесвам. Като по-малък сушах много NWOBHM. Дори и днес продължавам да слушам много банди от вълната като TYGERS OF PAN TANG, JAG PANZER, но ANGEL WITCH е една от най-любимите ми банди от този период. Страхотна са!

Оказали ли са някакво влияние върху SEPULTURA?
Не мисля, че имат някакво влияние. По-скоро става въпрос за мое лично усещане. Те са една от онези банди, които чувствам близки, но няма да усетиш нищо от тях в моите песни. Не мисля, че имат каквото и да е влияние върху музиката на SEPULTURA. Бандите от NWOBHM се отличават със своята техничност. Това се отнася най-вече до китарната работа там. А SEPULTURA тогава бяхме по-бързи. По-скоро в духа на MOTORHEAD, VENOM, SLAYER, с бързия материал, който предлагахме. Но винаги съм харесвал китарните партии на бандите от NWOBHM и съм ги смятал за готини. Върхът са!

С брат ти Igor, презаписахте първите три издания на SEPULTURA. Сега изпълнявате целия "Chaos A.D.". Защо не презаписахте и него?
Все още не сме. Изчакваме. Трите, които вече презаписахме, наистина ни се щеше да чуем с правилния звук. Те са записани в Бразилия и то много зле. Продукцията е лоша. Трудно можеш да чуеш рифовете, както и ударните. Бяхме убедени, че тези албуми наистина заслужава подобрение.
Та, както знаеш, всичко е възможно, но в момента това не е на дневен ред... Според мен по-важното е начинът, по който ние отдаваме почит на тези албуми. В момента изпълняваме "Chaos A.D." и го свирим колкото можем, възможно най-близко до оригинала със състава, в който сме в момента – аз, Igor, Travis "Eviscerator" Stone и Igor Amadeus "Sorcerer" Cavalera. Турнетата са страхотни. Феновете, които идват на концертите от тази обиколка, направо полудяват от кеф. Шоуто е с чиста, сурова енергия и носталгия по онези времена. "Chaos A.D." е силен, фантастичен албум. Може да се каже, че е революционен за 90-те, когато беше издаден. Той промени начина, по който се правят метъл албуми изобщо. В него могат да бъдат открити акустични композиции като "Kaiowas". Бавен и груув материал като "Territory", "Slave New World" и "Refuse/Resist". Изпълняваме ги в момента и реакцията е страхотна. Привличаме много млади фенове. Много млади хора виждат за първи път "Chaos A.D.", изпълнен на живо. Преди това никога не са имали този шанс. Той им се отдава сега с оригиналния глас и оригиналния барабанист, с който е създаден. Оценявам високо реакция, като тази, която получаваме сега. Страхотно е да видиш как феновете наистина обожават този материал. Самият аз много се радвам, че го свиря на живо. Със сигурност ще продължим да го правим още години наред. Просто ще сменяме албумите, които ще изпълняваме на живо. Харесва ми, защото е част от кариерата ми. Насочил съм се към бъдещето със SOULFLY, GO AHEAD AND DIE, KILLER BE KILLED. А с презаписите и изпълняването на тези албуми на живо, се докосвам до миналото. Страхотен начин да се насладим на миналото и в същото време да си доставим удоволствие в настоящето и бъдещето.

Повече от 30 години по-късно връхлитат ли те спомени от записите на "Chaos A.D."?
Бяха страхотни времена. Записвахме в много известното "Rockfield Studios" в Уелс, Великобритания. Мястото, където големи банди като QUEEN и LED ZEPPELIN са записвали техните шедьоври. Там е пианото, на което Freddie Mercury е създал "Bohemian Rhapsody". Просто легендарно студио. И се намира в нищото. В една ферма. Там нямаш никакви развлечения. Нищо. Забавлявахме се като играехме футбол в задния двор. Приготвяхме си барбекю и не спирахме да записваме. Правехме го през цялото време, а понякога и по цели нощи. Бях много продуктивен, без нищо да ме разсейва. В същото време Andy Wallace свърши страхотна работа по продукцията и мастъринга. Всички научихме много от него. Аз самият научих много от него. Спомням си, че отказах да запиша вокалите по нормалния начин. Исках записът да бъде жив - да пея на живо. Попитах го, дали е възможно, а Andy отговори, че ще се постарае да стане. Той настрои мониторите и микрофоните така, че да звуча все едно пея на живо. Много от продуцентите не биха се съгласили да работят така и биха ме накарали да изпея вокалите по класическия студиен начин като използвам слушалки и т.н. А Andy просто каза, че ще го направим да проработи така, както го усещам аз. Щом настоявам да звучи все едно пея на сцена, ще бъде точно така. Вокалите в "Chaos A.D." са записани точно по този начин и за мен са топ. Те са едно от най-добрите ми изпълнения.

Според теб, защо този албум беше приет толкова добре и това беше ли изненадващо за вас?
Определено беше изненада. От "Roadrunner Records" постоянно ни караха да се чувстваме несигурни с всичко, което правехме. Което беше много странно. Винаги се оплакваха от нас. Непрестанно повтаряха, че албумът не е достатъчно мощен и добър. Но си спомням, че самият аз усещах, че "Chaos A.D." реално е много силен запис. И бях сигурен, че песните в него са невероятни. Мисля, че точно по това време сключихме договор с "Epic Records" за САЩ. Те изпратиха човек от A&R отдела във Великобритания, за да чуе албума. Това беше някакъв служител, който беше подписал с много алтернативни банди. Затова и очакваше да чуе подобен албум в стил алтърнатив. А "Chaos A.D." е единствено и само метъл. Ще ти кажа кое според мен направи този албум толкова успешен. Мисля, че голяма роля изиграха видеоклиповете. Те са жестоки. И по-специално клипа към "Territory", който снимахме в Израел, който се получи страхотно. Идеята не беше моя, а на Gloria, като тя предложи да отидем в Израел и да снимаме кадри в партизантски стил. Нямахме необходимите документи, нямахме разрешение, а и не сме искали. Просто отидохме, снимахме и видеото стана супер. Заснетите кадри са наистина много въздействащи. Особено тези, които направихме на изгрев слънце. Изображенията с калта от Мъртво море, също. Другите два клипа също приковават вниманието. Снимахме видеото към "Refuse/Resist" на един фестивал в Бразилия, след което направихме частите с вокалите във Фавелите - гъстонаселените, неофициални градски квартали в Бразилия. Там живеят много бедни хора и има много улични банди. "Slave New World" го заснехме в Калифорния. Тези клипове са наистина готини. Иска ми се да бяхме направили клип и към "Kaiowas", щеше да е супер... Обаче имаме запис на парчето от един замък, което си беше доста екзотично. Посетихме замъка Чепстоу в Уелс във Великобритания, където снимахме изпълнение на композиция, отнасяща се за племе, което е пълно безумие, но пък проработи. Мисля че в този запис има много чар. "Chaos A.D." остава един много силен албум дори и днес. Даже и почти инструменталната композиция "We Who Are Not as Others", която е изключително мелодична, носи послания. Тя е вдъхновена от книгата "Freaks: We Who Are Not As Others" ("Изроди: Ние, които не сме като другите") от 1976 г. на Даниел П. Маникс. И някак си композицията показва как ние метълите се възприемаме - като хора извън обществото; като личности, които не са като нормалните членове на социума. Всичко това направи "Chaos A.D." наистина много силен албум и като го изпълняваме на концерти сега, това се потвърждава.

Според теб защо посланията в този албум са актуални и днес? Това добре ли е или напротив - лошо е?
Много е лошо. Много. Светът би трябвало да става все по-добър, но... Ето, вземи например песен като "Territory" - в нейната основа стои конфликтът между Израел и Палестина, както и насилието между бандите в Лос Анджелис, и, в същото време сблъсъците между полицията и жителите на Фавелите в Бразилия. Тези три конфликта продължават да съществуват и в наше време, даже стават все по-зле и по-зле. А днес имаме войната в Украйна, както и други военни конфликти. Композиция като "Propaganda" наистина се вписва в дневния ред на социалните мрежи, въпреки че когато беше създадена, нямахме социални мрежи. Не съм създал текста заради тях, но припевът "Don't, don't believe what you see. Don't, don't believe what you read" ("Не вярвай на всичко, което виждаш. Не вярвай на всичко, което четеш.") е сякаш писан за социалните мрежи. Не вярвай на всичко, което виждаш и четеш. В същото време в "Chaos A.D." имаш бунтът "Refuse/Resist", гласът на улицата, опитът той да бъде чут. Теми, които са на дневен ред и през 2026 г. "Chaos A.D." е много актуален албум днес така, както беше преди 30 години.

Важно ли е за един творец да изрази конкретна и недвусмислена позиция в музиката си?
Смятам, че е добре да имаш позиция, но не и да проповядваш. Вярвам, че е най-добре посланието да бъде под формата на внушение. Внушение към феновете. Надявам се и ти да вярваш в това. В края на краищата, тези песни носят послания за мир по света; за хармония,... да можем да се разбираме помежду си независимо от расата, цвета на кожата, вероизповеданието.
Също така, подобни послания трябва да се вписват в музиката, да съумееш да хармонизираш двете – текст и музика. Тъй като музиката е много агресивна, то и текстовете трябва да са такива - агресивни, за да коренспондират с нея. Това се получи в "Chaos A.D." - имаш теми, които носят агресия като "Amen" - една от любимите ми композиции в албума. Тя е за фалшивите пророци, които чрез религията карат хората да вършат ужасни неща. Тя е повлияна от обсадата на Уейко през 1993 година, Дейвид Кореш и целия абсурд тогава. Това е 51-дневна военна и полицейска операция срещу сектата "Клонка Давидова", по време на която в пожар умират 79 души от тази секта. В "Amen" музиката и текстът вървят ръка за ръка. Също както в "Clenched Fist". Просто трябва да откриеш начин мелодията и лириките да работят в хармония помежду си. Създавайки композиция по този начин, създаваш нещо наистина силно, което феновете могат да запеят заедно с групата. Ето ти още нещо, което албумът "Chaos A.D." притежава: това са завладяващите части, към които феновете могат да се присъединят като "Refuse/Resist", "Territory", "Biotech Is Godzilla", "We Who Are Not as Others". Това са моменти, които феновете харесват и за които могат да се закачат. А те не са никак лесни за измисляне. За един музикант е супер трудно да създаде такава силна част, в която всеки да се припознава години наред. Щастлив съм, че в "Chaos A.D." съм избрал точните думи, които се съчетават с рифовете и се свързват с публиката.

Кое е по-важно за един творец - свят, в който идеите се сблъскват с консерватизма, или свят, в който всеки крещи в Интернет, за да бъде чут?
Според мен Интернет и социалните мпежи са великолепен инструмент. Разбира се, има доста неадекватни хора, които ги използват по грешния начин. Злоупотребяват с тях и превръщат общуването в нещо негативно. Мисля, че трябва да откриеш златната среда. Ето например – ако постоянно си гледаш в телефона, когато си навън, нещо не е наред. Когато си навън, седнал си в заведение, - просто говори с останалите в компанията, не си гледай в телефона. Човещината е да общуваш с хората наоколо, да комуникираш. Това е важното, не да драскаш нон стоп в социалните медии. Ние също използваме социалките, но за да рекламираме концерти, събития и записи. Важно е да има баланс.

На мърч щанда на концерта ви в София ще се предлагат ли твои картини?
Разбира се. По време на това турне рисувах. Това ми е нещо като хоби, което просто открих. Направих първата си изложба в Норвегия на "Tons of Rock". Всички много я харесаха, а картините бяха разпродадени до една. Всяко едно платно пресъздава моите налудничави идеи. Понякога се опитвам да свържа картините с песните в албумите си. Понякога са съвсем различни, друг път просто рисувам дракони и бухали, които са красиви, изглеждат готино. Цветовете, които използвам, са интересни. И в крайна сметка хората харесват моите платна. Струва ми се, че това е доста интересен начин за връзка между твореца и феновете. Изработването на всяка картина ми отнема два-три часа. Трябва ми много време за всяко едно платно. И всеки, който си купи картините ми, си купува частта от мен, която съм вложил в тях, което е супер. И да - в България също ще ги видите и ще можете да си купите от тях.