Michael Gira прокле Слънцето и пред българска публика

"Животът на Michael Gira е необикновен, такава е и неговата музика." С тези думи организаторите от "DerCircle" триумфално завършват една новина, която за родните почитатели на емблематичния музикант е почти толкова невероятна, колкото бе и неочакваното "прераждане" на SWANS през 2010 г. Новината за първото гостуване на Gira в България. Композитор, поет и истински артист, американецът е посветил целия си (необикновен) живот на изкуството. Сега, на 3 май, когато пролетта разцъфва - свежа, пъстра и прелестна, а хормоните бушуват по-силно от всякога, големият експериментатор е в София, за да изпее няколко… любовни песни. Или по-скоро песни за живота такъв, какъвто е. Суров и истински.

   И необикновен.

   В доказалия се като едно от най-подходящите места за клубни изпълнения "Mixtape 5", (повечето) насядали около барове и маси, са се събрали около стотина души. Около. Но това няма никакво значение, защото в момента е важен единствено той и неговата музика. Michael Gira излиза на подиума малко преди 21:30 ч. Представя се, сваля сакото и неизменната си каубойска шапка и привиква публиката пред сцената. Иска зрителите близо до себе си, иска да вижда лицата им. За целта, вече седнал на своето столче, Gira дава поръчения на момчетата, отговарящи за прожекторите. Той има внушителен контрол върху всичко, най-вече върху тези, които са дошли да го видят/чуят/усетят. И когато сам е аранжирал предметите (на сцената) и осветлението, Gira започва своята изповед. Началото е поставено от "Jim" и "Eden Prison", две незабравими песни от първия студиен албум на SWANS след 15 години мълчание, "My Father Will Guide Me Up a Rope to the Sky". Недвусмислен старт. Означава: "SWANS ARE NOT DEAD".

   Случва се нещо много специално. Днес няма подгряващи изпълнители, няма декори, няма светлинни и аудиоефекти. Има само човек с китара в ръцете. Неговият глас изпълва клуба, освобождава съзнанието и пронизва душата - от вълшебния баритон, през зловещо ръмжене и гъгнене до напълно неконтролируеми агресивни викове. В момент на пълно безумие, Gira си лепва двоен шамар. Красиви и поетични думи отстъпват място на цинични изрази и жажда за кръв, само за да се върнат отново, но още по-красиви и поетични. Сякаш омагьосана, електро-акустичната китара предава суровата енергия на SWANS на "съблечените" (от какви ли не звуци) песни като "Oxygen" и "My Birth". Когато артистът прекъсва, за да накара да спрат да го снимат със светкавица, когато кабелът на китарата му се разкача от безмилостните движения на дясната му ръка, се отварят по няколко секунди, в които публиката просто поема въздух, сякаш (временно) помилвана от съдбата. Защото тежестта е непосилна за всеки друг, освен за самия Michael Gira. Защото той е способен да смаже живо същество... със звук. И след всяко прекъсване продължава от там, докъдето е стигнал… Продължава да мачка.

   Страховит е крясъкът "LET THEM OUT!" в потресаващата "Promise of Water" от последния (във всеки смисъл) албум на ANGELS OF LIGHT, "We Are Him". След него китарата е оставена за спиращ дъха акапелен финал. От своето място на сцената, Michael поръчва на момче от публиката да му донесе бира и се чуква за здраве преди да обяви последната песен. Тази песен, разбира се, е закриващата SWANS ’89 ("The Burning World"), "God Damn the Sun" - една разкошна балада за зависимостта и депресията. Така, със своята честна и емоционална музика един изключителен творец оставя незабравим спомен на малкото негови почитатели у нас.

   Michael Gira не прави концерти. Той прави ритуали.