Mike Patton и ZU подложиха на тежка мозъчна интервенция българската публика

Изглежда мистериозната огнена субстанция, простичко наричана от нас "ракия", се е усладила на Mike Patton, защото той взе често да се отбива в България. Едва три месеца и половина след второто си гостуване у нас, за което ви разказахме тук, вокалният Квазимодо осъществи поредното си посещение в родината ни, отново по покана на "Нова Музикална Агенция". Ако една от целите на култовия експериментатор е била да накваси с горещото питие гърлото си, около 500-те полезни изкопаеми, посетили събитието в клуб "Blue Box" на 14.06.2008 г., желаеха да утолят жаждата си не толкова за високоградусови питиета, колкото за високооктаново музициране. И получиха прилична доза от него, макар и с час и половина закъснение след обявения за начален на концерта час.
   Предните две посещения на Mike Patton, макар и да бяха комбинирани с участие на други музиканти, минаха под знака на неговите индивидуални изпълнения. Докато снощи се сбъдна мечтата на болшинството от верните му фенове - да го гледат като пълноценна част от формация. Е, не пя чисто и формацията не се казваше FAITH NO MORE, но пък никой не съжаляваше. Защото се оказа, че италианското трио ZU умее да завихря зловещи звукови урагани на живо, а в квартет с необятното гърло и адските машинарии на лудия Майки, потопът става сигурен. Да влезе Ной!
   Под злокобните звуци на струнна класическа музика излязоха тримата италианци на сцената в бившето кино и почти моментално забиха триона в черепите ни и почнаха да стържат. А в момента, в който се появи и лидерът им в настоящия проект, скалпелът разцепи безжалостно в мозъчните ни кори и мъгла от свежа кръв пръсна наоколо. Оказа се, че присъстваме на експериментална фрий джаз оргия, решена в почти изцяло инструментална опаковка. В случая семплите, синтетиката и компютъризираният саунд бяха сведени до минимум, дори вокалните акценти бяха изтеглени на по-тих заден план. Преобладаваха здравото издевателстване над живите инструменти и пълна шокова импровизация. Основната движещата сила в хаоса от звуци беше басът на Massimo Pupillo. Хрипливият ефект и бруталното блъскане върху му даваха тон, ритъм и посока на останалите музикални чудовища, утъпкващи клиничната пътека, по която пъплеше публиката. Впечатляващи дуети с писъците на Patton направи на своя баритон-саксофон Luca Mai. Стряскащите ревове на внушителния му инструмент се спускаха над публиката точно тогава, когато тя най-малко ги очакваше и се забиваха като рибарски кукички в ушите ни. Когато пък не ни осъществяваше изненадващи психо атаки, усложливо подлагаше грапавия му звук под гласа на легендарния фронтмен, за да може той да го улови и импровизира в неговата тоналност и тембър. Цялата тази анархична гмеж бе шеметно завихряна в барабанния ритъм на Jacopo Battaglia и прекъсна само два-три пъти през продължителността на шоуто. Независимо дали в музиката се прокрадваха хард кор нюанси, хаотични джази неравноделия, екстремен рифов метъл или ритмично рокабили, цялата картинка сменяше цвета си за секунди в зависимост от свирения в момента пасаж. А акцентите идваха и си отиваха внезапно, променливи като настроението на душевноболен.
   Макар физически да беше на преден план, макар да блестеше в свръхактивността и бесовете си, този път Mike Patton не изпъкваше. Не ръководеше парада. Дори на моменти стоеше леко встрани от общото сценично настроение. Но се оказва, че и това поредно превъплъщение му отива страшно много. Очевидно е част от сценария "самоубийствена свобода", към който стриктно се придържа.