Sharlee D'Angelo - ARCH ENEMY: "С човек като Alissa на вокалите не можеш да се провалиш"

15 сеп 2017, 15:47 ч. 1337 / 9 0
пред./следв.

   Откакто Alissa White-Gluz стана част от ARCH ENEMY групата расте непрекъснато. Не само с всеки албум, но и с всеки концерт. Доказателствата са пред очите на всички - участия по целия свят, хедлайнърски позиции на големите фестивали в Европа, значителни продажби, високи места в класациите и силни албуми... Предстоящото завръщане на ARCH ENEMY в България по покана на "BGTSC" (поръчай билет онлайн) и пресният диск "Will to Power" все още са два добри повода за разговор с "чудовището" на баса Sharlee D'Angelo, участвал и участващ още в SPIRITUAL BEGGARS, WITCHERY, KING DIAMOND, MERCYFUL FATE, DISMEMBER и THE NIGHT FLIGHT ORCHESTRA.

   Интервюто с Sharlee D'Angelo е излъчено в предаването "От другата страна" по радио "Варна" на 11 септември.

 

arch enemy

 

От другата страна: Привет, Sharlee, на 21 септември ARCH ENEMY са отново в България. Какъв ще е сетлиста ви и ще има ли песни от новия албум "Will to Power"?

Sharlee D'Angelo: Със сигурност ще има. Един от първите концерти от турнето в подкрепа на "Will to Power" ще бъде в България и ще забием 100 процента няколко песни от новия албум заедно с много стари неща. Ще има по малко от всичко, но със сигурност и нови композиции.

"Will to Power " излезе в началото на септември...
Много съм доволен от крайния резултат. Дълго време създавахме песните - много време отне работата от появата на първия риф, записите, миксирането и мастеринга до формата, в която ги чуваш в момента. Всъщност винаги е вълнуващо, когато чуеш крайния резултат. Всички сме доволни от постигнатото и нямаме търпение да представим песните на живо, за да видим реакцията на феновете. Супер сме щастливи с "Will to Power". Новият албум е по-разнообразен в сравнение с предишния, има възходящи и спокойни части, по-лесен е за слушане в сравнение с "War Eternal". Той все още е много добър албум, все още ми харесва много, харесва ми понякога да си го пускам. "War Eternal" е много агресивен албум. Обаче се натрупва една умора от слушането му в неговата цялост. Така че най-добрият начин е да си го пуснеш на плоча, защото между песните има естествени паузи. А за "Will to Power" наблегнахме на разнообразието. Той носи други усещания. В него има повече мелодични пасажи и нива. Отвежда в други посоки. Не е много интензивен, но е също толкова силен. Това постигнахме в "Will to Power".

От една страна "Will to Power" звучи по-мелодично и епично, а от друга е доста агресивен заради вокалите на Alissa...
Да, това е схемата за вокалите и инструменталите. По този начин работихме и при "War Eternal". Направихме го по същата схема, но във всяка една песен сложихме от всичко по много. Сега обаче всяка композиция е някак си самостоятелна. В "War Eternal" събрахме всичко, на което бяхме способни, към момента на създаването на албума. Новият ни запис е по-разнообразен. Откриващата песен "The Race", например, е една от най-агресивните, които някога сме записвали, а от друга страна имаме и балада - "Reason to Believe", което никога досега не бяхме правили. Т.е. има екстремизъм и той е развит в сравнение с предишния диск на ARCH ENEMY.

Естествено ли се получи или беше търсен ефект този баланс?
Не, всичко се получи естествено. Всичко зависеше от музиката, която се раждаше от инструментите. Песните сами по себе си диктуваха посоката, в която да се развият в албума. Също така зависеха и от настроението ни. Не бихме имали балада с чисти вокали, ако просто не се случи да напишем подобно парче. Ако не беше музиката, която да ни провокира, нямаше да запишем тази композиция. Нямаше да разберем, че песента е добра, но се нуждае от нещо по-различно - като чистите вокали на Alissa. По принцип никога нищо не планираме, всичко идва отвътре. Не мислим предварително какво ще трябва да създадем или накъде да завъртим албума. Обикновено всичко се получава спонтанно.

Албумът едно цяло ли е или всяка песен е сама за себе си?
И двете. Това не е концептуален албум, всяка песен като музика и текст е самостоятелна, но както и предишните ни албуми, този стои като едно солидно цяло.

Попитах те, защото за мен например "Screaming for Vengeance" на JUDAS PRIEST е много солиден албум, но слушани по отделно, някои песни са по-слаби в сравнение с други...
Да, не бях мислил за това. Особено за "Screaming for Vengeance", но се сещам какво имаш предвид. Красотата на един албум е, че е разнообразен, че в него има различни части. Ако всяка една песен прилича на следващата, ще е доста скучно. Еднообразието не е забавно. За нас е важно албума, който създаваме, да е солиден и да се слуша на един дъх, но в същото време всяка песен да се носи индивидуалност.

Каква беше ролята на новия китарист Jeff Loomis? "Will to Power" е първият му студиен запис с ARCH ENEMY.
Ами... Неговата роля в студиото беше да бъде блондинката. След напускането на Angela, искахме отново да имаме блондинка. Е, вече си имаме. Освен това той прави хубаво кафе. За друго не мога да се сетя...ха-ха-ха... Jeff е един от най-добрите китаристи, с които някога съм свирил. Той има много специфичен стил, който мнозина разпознават от NEVERMORE и соловите му албуми. Освен това е и много разностранен китарист, което малко хора осъзнават. Това, което искахме да покажем в "Will to Power", са 24-каратовите Loomis избухвания. Разбира се, имахме нужда и от сола - онези рокендрол моменти, от които се нуждае една песен. Loomis е многообразен в свиренето на китара. Ролята му в песните се определяше според онова, от което се нуждаеше една композиция. Той имаше свободата да изсвири всичко, което чувстваше, че трябва да направи. Loomis не е в групата за красота. Разбира от какво се нуждае една песен, не е просто техничен изпълнител. И двамата с Amott са уникални инструменталисти и правят страхотен отбор.

Може би следващият ви албум ще има звучене близко до това на NEVERMORE, както стана в този с чистите вокали на Alissa...
Никой не знае. Всичко може да се случи. Нека стигнем до следващия албум и да видим какво ще стане. Използваме всичко, което ни хареса по един или друг начин.

Всъщност какво кафе прави Loomis?
Той не го прави, защото е свикнал да го купува от "Старбъкс", все пак е родом от Сиатъл...ха-ха-ха...

Кой е този, който "жадува за власт" според заглавието на новия Ви албум?
Не става въпрос за власт, а за силата, която е вътре в нас. Всеки я притежава. Просто трябва да я събуди - прави онова, което ти допада, което искаш.

Можеш ли да промениш живота си в положителна посока чрез тази сила?
Да, но всеки решава сам за себе си как ще я използва. Използвайте силата, но тя трябва да се използва мъдро!

А какво би направил ти със своята вътрешна сила?
Ще се опитам да завладея света! Ха-ха-ха...

Сменяме темата... Има ли място, на което още не сте свирили, а ти се иска?
В Африка сме свирили много малко, май имаме само един концерт в Мароко. Африка е огромен континент, все някъде трябва да има метъл сцена. Не знам каква е тя в Тунис или Гана, но ще ми интересно да разбера.

Сигурно е трудно да правиш сетлист за всяко място на което свирите?
От една страна е така. Но правим онова, което искаме и рядко сменяме сетлиста, ако става дума за места, където свирим. Понякога въвеждаме леки промени. Например в Япония залагаме повече на старите парчета, защото това е една от няколкото страни по света, където имаме някакъв успех. И там първите ни три албума са много популярни. Но като изключим това, имаме един и същ сетлист за всички места, където свирим.

Така и така си говорим за концерти, как виждаш развитието на ARCH ENEMY като концертна група с Alissa?
Със сигурност сме се развили много. Винаги, когато някой се присъедини към ARCH ENEMY, появата му е като експлозия. През последните три години станахме сто процента по-добри по време на концертите с експлозивна личност като Alissa. Скоро гледах снимки от първото ни шоу с нея в Букурещ през май или юни 2014 година. Там изглеждаме напълно различна група. Същите музиканти, но различно излъчване. От тогава имаме над 250 концерта, което също ни помогна да се сработим. С човек като Alissa на вокалите не можеш да се провалиш.

В едно интервю казваш, че "ARCH ENEMY са по-сплотени от когато и да било". Значи ли това, че преди сте имали проблеми?
Да го кажем така - ако нямахме проблеми, никой нямаше да си тръгне от ARCH ENEMY. Но важното е къде сме сега. Ние сме силен отбор от петима души, които вървят в една посока, искат едно и също и се стремят към него. Знаем какво искаме. Искаме точно това, което виждаш и чуваш и всеки на борда работи за неговото постигане - още една от причините да сме толкова силни по време на концерт. През последните няколко години станахме много солидна банда.

От 2008 г. групата си е почти сама мениджър. Какви са плюсовете на подобен подход?
Не се самоменажираме вече, както беше в миналото. Всъщност имаме мениджър, който се грижи за нас и това е Angela, бившата ни вокалистка. Тя поема много от работата. Иначе преди това се занимавахме сами с логистиката по турнетата и всичко останало. А сега това са нейни задължения. Зад всяка голяма група има много хора, които се грижат за определени неща като Angela или букинг агента ни. Така че на нас не ни се налага вече да го правим. Но от друга страна те са част от бандата, защото, ако оставиш тази работа на непознат човек, стават грешки. Били сме в такава ситуация преди. Имали сме лоши мениджъри, които са вземали решения за нас от офисите си, без да са наясно какво точно се случва на пътя. Докато Angela е била на турне и то точно с тази банда, и знае много добре за какво става въпрос. Не взема големи решения без да се допита до нас. Тя е като екстра за ARCH ENEMY, част от групата е макар и не като музикант или в артистичен план. Защото продължаваме да сме на принципа, че трябва сами да определяме решенията, които ни касаят. Имам предвид, че никой не може да вземе най-добрите решения за нас, освен ние. Това е най-хубавото при самоменажиращите се групи, защото сме си патили. Така всъщност излиза, че ние сами си менажираме групата, защото Angela е част от нас и в края на краищата решенията са изцяло наши.

Вярно ли е твърдението, че всяка банда в Швеция е повлияна до някаква степен от ABBA?
Да, съзнателно или не. ABBA бяха основната музикална група в Швеция, когато бях дете. Кариерата им се разви на приливи и отливи. През 80-те се позагубиха, после се възродиха пак за участия във филми или за отбелязване на годишнини. Фокусът отново се насочи към тях. Те са винаги наоколо. За мен ABBA са най-голямата шведска група, невероятни изпълнители! Benny Andersson е гений, един от най-добрите композитори, които познавам. Ако някой ти каже, че не харесва ABBA, да знаеш, че лъже. Няма начин да е друго.

Какво се случва с MERCYFUL FATE?
Не знам нищо относно MERCYFUL FATE, не знам какво става там. Знаеш толкова, колкото и аз. Нямам никаква идея.

Накрая - твоят най-"Spinal Tap" момент?
Много са. Ето един от първия концерт, който направихме с Angela в Германия през 2002 г. Свирихме на "With Full Force Festival" и аз бях с панталони, шити лично от мен. В един момент докато бяхме на сцената, панталоните се скъсаха. Нещо съвсем обичайно по принцип. Ситуацията обаче беше заснета от камерите. Не може да се види ясно, защото успях да прикрия дупката с кабела на баса си...

 



live&loud
Коментари   (0)

Име или псевдоним:


Коментар (на кирилица):


▲ Горе

WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.

Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.

WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.

ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".