Silenoz от DIMMU BORGIR: "Ако блек метълът има правила, ще нарушим всяко едно от тях"

30 апр 2018, 07:07 ч. 1626 / 10 7
пред./следв.

   Остават броени дни до 4 май - датата, на която най-сетне ще излезе дългоочакваният нов студиен албум на норвежките симфо/блек метъл величия DIMMU BORGIR. "Eonian" идва почти осем години след предшественика си от 2010-а и със сигурност ще предизвика много коментари.

   По повод премиерата на творбата WeRock.bg се свърза с лидера и основен композитор на DIMMU BORGIR Sven Atle Kopperud, познат като Silenoz, който споделя редица интересни подробности и за диска, и за групата в интервюто по-долу.

 

 

WeRock.bg: Здравей, Silenoz. Как върви денят ти?
Silenoz: Здрасти! Сравнително добре, благодаря. В последно време се занимаваме изцяло с промотирането на "Eonian". Адски развълнуван съм, че най-сетне ще издадем тази творба.

Натоварен график, а? Няма да те бавя повече от нужното. Да започнем с очакваното - "Eonian" излиза на пазара почти осем години след предшественика си. Каква е причината всичко да се случи по този начин?
Идея си нямаш, ха-ха. Относно забавянето между албумите, предполагам, че отстрани изглежда по-драматично, отколкото е всъщност. Трябва да спомена, че не сме прекарали осем години в писане на "Eonian". В личния ни живот се случиха редица неща, които изискваха нашето внимание. Някои от идеите, които имахме за песните, са от 2012/13-а. Друг въпрос е, че имаше забавяне около оркестралното DVD, което пуснахме миналата година. Не искахме албумът да излиза твърде скоро след концертното издание. Казано накратко, имаше твърде много неща, на които трябва да отдадем нужните време и внимание, за да подредим нещата така, че да се случат както подобава. От огромно значение за крайния резултат е фактът, че този път не бяхме притиснати от крайни срокове. Нямаше дата, до която трябва да завършим албума. Понякога това може да изиграе лоша шега на музиканта, но за нас беше повече от добре, защото ни позволи да се съсредоточим върху всичко от най-малкия до най-големия детайл по отношение на писането на песните.

Можем ли да кажем, че "Eonian" е кулминация на вдъхновението, което пазите от останалите си издания, и начинът, по който осемгодишната пауза се отрази на DIMMU BORGIR?
Да, абсолютно. Много точно казано! Научихме доста неща, което ни помогна да израснем в личен и професионален план. Мелодичната страна този път е много по-мелодична, а примитивната е съответно по-примитивна. Същото важи и за симфоничните елементи в музиката ни. Това, което се опитвам да обясня, е, че всички израснахме не само в личен, но и в музикален план, което се усеща в новите песни. Разбира се, не сме целели да постигнем точно това звучене. Просто оставихме нещата да се развият от само себе си. Каквото успявахме да измислим и стигахме до извода, че звучи готино, ставаше част от песен. За нас е адски важно да не прекаляваме с анализирането, защото от наша гледна точка, когато даден музикант започне да анализира творбите си повече от нужното, идва моментът, в който все по-често започва да допуска грешки. Понякога трябва да се довериш на инстинкта си, че нещата ще се получат и песента ще те отведе там, където трябва. Голяма част от парчетата са доста близки с първоначалните си версии, но пък и липсата на краен срок ни позволи да се върнем към някои неща, които написахме преди четири-пет години, да ги променим и след това използваме.

Избрали сте доста интересна философска концепция - тази за илюзиите на времето...
Смятаме за важно слушателят да пречупи песните през своя собствен светоглед. Затова решихме да не разказваме твърде много за лирическата страна на творбата, защото смятаме, че направим ли това, ще отнемем магията на думите, която предразполага към разгръщане на въображението. Споделим ли какво мислим, че стои зад думите, насаждаме готова идея... Предубеждение, от което е трудно да се избяга. Някои хора не се интересуват от лириките, но тези, смятащи ги за важни, ще намерят нещо значимо, в което ще открият собствените си чувства. Също така, никога не отиваш при даден художник, за да го питаш защо е използвал точно тази четка или точно тази боя. Трудно е да обясниш нещо, с което си дълбоко свързан. Затова решихме да оставим музиката и текстовете да "говорят" вместо нас.

Как се отрази паузата върху израстването ви като личности и музиканти?
Съзрявахме с всяка една изминала година, което оказа положително влияние както върху самите нас, така и върху артистичния ни подход в живота. Въпреки че групата е главният ни приоритет, трябваше да я оставим настрана за известно време, защото отново станахме бащи. Ние сме късметлии, защото успяваме да си изкарваме хляба с това, което обичаме да правим. Хубавото е, че успяваме да разграничим тези два живота. Работим здраво с бандата, но успяваме да се радваме и на значимите моменти със семейството.

Вие сте от групите, които обръщат специално внимание и на визуалния аспект. Има ли моменти, в които бива поставен на по-високо място от музикалния?
Специално за нас, музикалният и визуалният аспект винаги вървят ръка за ръка. Израствайки през 80-те, гледахме как любимците ни KISS, JUDAS PRIEST, WASP и т.н. изтъкваха както музикалната си страна, така и визуалната. Този стремеж да представим нещо качествено и за окото е с нас още оттогава. Разбира се, музиката е по-важна и винаги ще бъде. Искахме да вдъхнем изцяло нов живот на DIMMU BORGIR, което само по себе си доведе до решението да започнем всичко от нулата. За пръв път работихме с Jens Borgren от Швеция. Обложката е направена от Zbigniew M. Bielak, с когото също не си бяхме сътрудничили досега. Беше доста освежаващо да опитаме нещо, което не бяхме правили. Отрази се позитивно върху всеки един аспект от развитието ни.

Интересувахте ли се от мнението на старите ви фенове, които държат да се върнете към звученето от ранните ви години?
Чуеш ли някой музикант да казва, че не му пука за мнението на почитателите си, бъди сигурен, че лъже. Малко или много, винаги се чудим "Какво биха казали феновете?", но в същото време ние първи трябва да сме удовлетворени от крайния резултат. Наясно сме, че не можем да отговорим на всички очаквания, които хората имат спрямо нас. Всеки има право на свои собствени мнения, изказвания и предпочитания. Вероятно ще загубим няколко фенове, но ще спечелим много други, които ще дойдат на тяхното място.

Как би описал текущото състояние на блек метъл сцената? Смяташ ли, че жанрът успява да разшири своите граници през последните няколко години?
Това е добър въпрос и ще си призная, че тук ме хвана неподготвен. Не следя редовно сцената, но естествено, чувам, че постоянно се основават нови банди. През последното десетилетие музикалните ми предпочитания значително се разраснаха. Опитвам се да не слагам етикети, като вместо това гледам по-просто на нещата. Старая се да не излизам отвъд "Окей, това звучи добре. Харесва ми!" или "Това не ми дава нищо, затова и няма да го слушам". Убеден съм, че със сигурност съществуват страхотни блек метъл банди, за които ще чуя рано или късно. Изненадващо е, че този жанр успя да оцелее толкова дълго. Мисля, че промените в поколенията по отношение на тежката музика помогнаха както на този жанр, така и на други да оцелеят.

Въпреки че не следиш често сцената, как се чувстваш относно факта, че вие сте една от групите, изиграли най-важна роля за развитието на жанра?
Страхотно е, че все още сме актуални и за добро или лошо, хората все още говорят за нас. Готино е, че успяхме да се установим като музиканти, отъпкали нова пътека, вместо като такива, които следват други. Още от самото начало се чувствахме като отшелници, защото, в сравнение с останалите жанрове, в блек метъл обществото съществуват много повече консервативни хора. За мен това си противоречи с идеята, която този жанр следва. Ние сме от бандите, които успяват да предизвикат реакция у хората с всяко ново издание, независимо дали говорим за видеоклип, песен или албум. Или ни обожават, или ни мразят. Искам нещата да бъдат точно такива, ха-ха.

Всеки има право на мнение, но сякаш голяма част от блек метъл феновете са предубедени и отказват да приемат нещо, което се противопоставя на собствените им вкусове и разбирания...
Да, именно. Точно това се опитвах да обясня. Както ти каза, всеки има право на мнение и няма да бъда този, който казва "Нещата трябва да се случват по този начин", но от моята гледна точка, една от основните идеи в блек метъла е именно индивидуалността. Ако някога е съществувала книга с правила, които всеки блекар трябва да спазва, бъди сигурен, че с DIMMU BORGIR ще нарушим всяко едно от тях. Започнеш ли да анализираш изкуството, то губи своята магия, а тя е едно от най-важните неща, които един музикант притежава.

Безспорен факт е, че консуматорският модел значително се измени и продължава да го прави. Как успявате да се адаптирате към постоянните промени?
Хм, доста добър въпрос. Самият аз правя изводи, базирани на отчисленията, които получавам. Изглежда, че в сравнение с тези преди тях, по-новите поколения не се интересуват толкова много от физическите носители. За наше огромно щастие, това не важи толкова силно за метъл обществото. В днешно време винилите са по-популярни от всякога. Музиката, която купувам, е на винил или от "iTunes". Трудно ми е да си спомня последния път, в който си купих диск. Хубавото е, че повечето метъл фенове държат на това да имат нещо в ръцете си. Може да не си купят диск или винил и вместо това да се снабдят с тениска, която не можеш да изтеглиш, ха-ха. От друга страна, би било глупаво да се опитваме да се борим с неща, върху които не можем да окажем стопроцентово влияние. Все пак стрийминг платформите трябва да претърпят някои промени, за да станат по-справедливи спрямо музикантите. Да речем, че получаваш по 0,08 цента за всяко слушане. Това е недостатъчно, нали? Направо си е нищо, освен ако не си някой наистина голям музикант. Тогава говорим за пари, които са като джобни за Лейди Гага например. Надявам се, че един ден нещата ще се оправят, особено по отношение на въпросните платформи. Знам, че един от нашите адвокати активно се занимава с тази кауза, което е адски готино. Това е много важно, защото ние, музикантите, имаме нужда от доходи, за да поддържаме определено ниво. Сигурен съм, че с DIMMU BORGIR бихме продължили да свирим, дори и в по-малки мащаби. Никога не сме били от тези, които обикалят адски често, но винаги се стараем да направим шоутата си възможно най-специални за посетителите.

Винаги съм си мислел, че физическите носители никога няма да "умрат". Ако не заради друго, то хората ще продължат да ги купуват заради колекционерската им стойност.
Разбирам какво искаш да кажеш. Купувайки си диск, първата работа на всеки е да го изслуша няколко пъти, след което е почти сигурно, че творбата ще се нареди на рафта при останалите и едва ли ще бъде извадена отново в близкото бъдеще. Всеки следващ път, в който решат да слушат албума, могат да си го пуснат онлайн. Този подход е може би най-добрият вариант за музикантите, защото по този начин продължаваш да подкрепяш групата. Така любимата ти група продължава да печели пари, защото когато си част от бизнеса, разчиташ на определено ниво на доходи. Разбира се, това никога не бива да се превръща в главна движеща сила. В края на краищата, ние оставаме благодарни, че успяваме да си изкарваме прехраната с това, което обичаме най-много. Не мога да отрека, че финансовото състояние на индустрията в днешно време е наистина трудно. Пропастта между големите, средните и малките банди ще продължи да се разраства, затова и всеки от нас трябва да намери алтернативен начин да изкарва достатъчно средства от това. На голяма част от новите банди им се налага да си плащат, за да свирят. Изглежда, че ако нямаш богати родители, издигането ти в бизнеса е почти невъзможно... А това е тъжно.

Наблюдаваме ли пренасищане в музикалната индустрия? Ако да - какви са последиците от него?
Създава по-обширна конкуренция. В опитите си да привлекат повече хора на концертите си, младите банди понижават цените на билетите. Тъй като това отдавна е практика, създава усложнения за феновете, които започват да се чудят кое събитие да посетят. Така новите банди сами се затрудняват, защото по този начин си пречат едни на други да останат активни и да се развиват. Знам, че с DIMMU BORGIR оцеляхме, защото жертвахме ужасно много неща, за да може групата да оцелее. Винаги е била нашият най-важен приоритет. В днешно време се налага още от самото начало да решиш колко сериозно ще се занимаваш с групата си и докъде искаш да стигнете. Трябва да си готов да направиш крачка напред, дори да не знаеш какво те чака. От моя гледна точка, талантът е едва 2-3% от причините да успееш. Останалото е жертви, кръв, пот и сълзи.

Последен въпрос - първото ви и единствено засега гостуване у нас се състоя преди девет години. Пазиш ли спомени от тогава?
Да, разбира се. Изкарах си страхотно, но няма да изпадам в много детайли. Спомням си, че не знаехме какво да очакваме. Изявихме се в рамките на фестивал, за чието име не успявам да се сетя. Имаше адски много фенове, които бяха дошли да ни гледат, та не знам защо не се завърнахме след това. Надявам се, че скоро ще успеем да го направим.

Благодаря ти за отделеното време, Silenoz. Последните думи са твои.
Щастливи сме, че се завръщаме с нов албум точно навреме за 25-ата ни годишнина. Благодарен съм на всички, които ни помагат, въпреки дългата пауза, която направихме. С нетърпение очаквам да видя как ще се развият следващите няколко години. Благодаря ти за вниманието и до скоро!

 

Автор: Eino
Снимки: "Nuclear Blast", Satyr

 

silenoz



live&loud
Коментари   (7)

Име или псевдоним:


Коментар (на кирилица):


олд метъл 6.05.2018 21:22:57 отговори + 0 0
ега таа дълбока философия Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Машалла 2.05.2018 23:04:29 отговори + 4 3
Преди малко слушах албума.
Закривай!!!
Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Крис 30.04.2018 20:33:40 отговори + 8 2
И никое трю не е скочило заради заглавието Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Язе 30.04.2018 14:00:24 отговори + 14 10
Синглите са много зле, не очаквам нищо добро. Жалко, едно време групата ставаше. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

maxXx 30.04.2018 09:30:24 отговори + 12 13
Страшни пичове, никога няма да спра да ги слушам и съм сигурен, че рано или късно времената ще се променят и бандите ще започнат да получават справедливо възнаграждение за музиката си, както и трябва да бъде.
Концерта в Каварна беше жесток!
Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

даскал 30.04.2018 09:44:50 + 15 2
Че то такива времена вече имаше. Преди торентите.
То и аз се надявам времената да се променят и да не трябва да се надявам да получавам справедливо възнаграждание за труда си. А просто да се събера с няколко съседа, да отидем до съседното село и да си вземем каквото ни хареса. Плюс някоя и друга булка.
Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

maxXx 30.04.2018 13:40:01 + 6 2
И аз очаквам промяна 8-). Рано или късно ще се случи. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

▲ Горе

WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.

Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.

WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.

ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".