Бъдещето изглежда много обещаващо

Значи все още работите по него, не е завършен?

Urban: Да, и вината е основно моя, доколкото може да се каже че има вина – трябваше да се занимавам и с още един куп други неща. Например скоро излиза албумът на новата ми група Trail of Murder… Но още първите песни на Project Arcadia, които Пламен ми изпрати, бяха много обещаващи, а оттогава насам качеството им става все по-високо, докато работим по тях. А двете песни, за които наскоро снимахме видеоклипове, са направо невероятни!

Как би описал тези песни – много тежки ли са, или са баладични?

Urban: Бих казал, че и в двете има и тъмна, и светла страна. И винаги има надежда. Припевите са много хващащи, а в останалата част сякаш има драма... ако трябва да избера определен жанр, бих казал, че са пауър метъл. И ми харесват! Напоследък не слушам много такива неща, но хубавото е, че Пламен ми даде свобода да правя промени тук-там. Дава ми основната мелодия, но ми казва "Смени нещо, ако не ти харесва". За едно от парчетата със сигурност ще разпознаете намесата ми веднага, личи си, че съм писал текста и вокалните линии, то си е "писъкът на Ърбан", ха-ха-ха!

Една от песните се казва "Formidable Foe" – в нея се пее за врага, но това не е външен човек, както би могъл да си помисли някой, а врагът си самият ти. Най-трудно е човек да се пребори със себе си.

Ако искаш да разбереш каква е разликата между песни, които аз съм пипнал и тези, които не съм – чуй новата версия на "Shadows of the Night".

Ще я познаем ли?

Urban: О, абсолютно! Май запазих припева в общи линии същия, интрото също не е много по-различно, но в куплетите се намесих. Не ми звучаха добре. По-скоро не бяха добре за мене.

Кога ще чуем крайния резултат? Вече нямаме търпение. Дори да не е целия албум, кога ще пуснете песен от него – може би някоя от тези с видеоклиповете?

Urban: Да, сигурно видеоклиповете ще са първи. Ъммм... какъв е планът?

Пламен: Това ще е моето тайно оръжие, когато преговарям с лейбълите. Така че може да почакате още малко...

Urban: Всъщност почти сме приключили работата по записване на вокалите. Аз записвам на три-четири стъпки, връщам се, преразглеждам, изпипвам... Беквокалите май ме удовлетворяват на този етап, няма да ги променям, освен ако не ме сполети някое гениално вдъхновение, което винаги се случва, ха-ха!

Разкажи ми още за видеоклиповете, които снимахте наскоро. Как мина, имаше ли някакви предизвикателства?

Urban: Това, което може би Пламен вече ти е разказал, е че имахме проблеми с техниката. Още първия снимачен ден изключихме генератора, а после като го включихме, отказваше да произвежда ток. Известно време бяхме без захранване и трябваше бързо да намерим нов генератор. Отне около два часа. Но за мене по-сериозният проблем беше, че тези дни настинах. Летях от Щатите за Европа и малко след като пристигнах се разболях. Не сериозно, но достатъчно, за да е дразнещо. Първия снимачен ден беше доста тежко...

Пламен: Но на видеото няма да си личи въобще, ще видиш.

Urban: Когато се впуснеш в това, което правиш, адреналинът също помага. Кара те да забравиш, че си болен. На втория ден за снимки обаче се събудих с температура... За щастие ми дадоха нещо, което доста бързо ме върна в играта. Снимахме до късно през нощта. И въпреки че не бях съвсем във форма, все пак много се забавлявах. Но за пеенето, когато си болен – нали разбираш, че трябваше да пея и докато снимахме клиповете. Някои хора може и да си мислят, че е достатъчно да си отваряш устата и да се преструваш, но не става така – изражението на лицето, езикът на тялото са различни, когато го правиш наистина.

Мястото, където снимахме, не беше много безопасно, отне ни известно време да сглобим барабаните и да ги подсигурим така, че да няма опасности. В крайна сметка нямаше жертви. Боб може и да е частично полудял, но ще го преживеем, ха-ха-ха!

Снимането на видеоклиповете беше първото нещо, което направихме всички заедно, като група. Дори да не свирим на живо, е нещо, което правим заедно и с обща цел. Получи се добре, така че, според мен, това показва добри перспективи за бъдещето.

Следващото ви събиране като група е за шоуто в събота, когато Project Arcadia ще открие концерта на Accept. Надявам се дотогава да ти е минала настинката...

Urban: Всичко ще е наред. Вече нямам температура. Но не може да не пея до събота, защото ще трябва да репетираме.

Какви песни ще ни изсвирите?

Urban: Ще включим ли онзи кавър – изненада?

Пламен: Да. Но няма да бъде на AC/DC.

Всъщност и аз някак не си представях Urban да пее "Back in Black" (задружен смях) Парче на коя група би искал да изпееш тогава?

Urban: С удоволствие бих направил кавър на песен на Magnum, като например "On A Storyteller's Night" или "How Far Jerusalem". Или пък нещо от втория им албум, "Magnum II". А може и парче от класическия ми репертоар, примерно Deep Purple от периода им с David Coverdale – "Stormbringer", "Soldier of Fortune" или "Burn".

А песни на Project Arcadia от първия албум ли ще има най-вече?

Urban: Не толкова, всъщност новият албум ще направи дебюта си. Защо пък не? Парчетата от него са доста добри. Сега е моментът.

Пламен: Избрали сме по-тежките парчета. Бързите и яростните.

Очаквам да ни отнесете.

Urban: Надявам се. Ако си запозната с предишните ми проекти, няма да бъде огромна изненада. Но мисля, че останалите в групата много ще ви изненадат, ха-ха! След снимането на видеоклиповете най-отговорно мога да заявя, че съм адски развълнуван от шанса да работя с тези пичове.

Ще имате ли и други концерти освен този в събота с Accept?

Пламен: Мислим по този въпрос.

Urban: Но няма да е сега, графикът ми е много претоварен откакто пристигнах и няма да успеем. Може би следващ път. Но може да се каже, че имах две причини да дойда в България.

Разкажи ми за тях.

Urban: Ами едната е Project Arcadia, а другата – Trail of Murder. Останалите членове на Trail of Murder са в Швеция и когато така или иначе летя за Европа от Щатите, мога да дойда и до България.

С кои музиканти свириш в Trail of Murder?

Urban: Сигурно знаеш Pelle Akerlind, барабаниста на Bloodbound. А с Daniel Olsson бяхме преди време заедно в Tad Morose. Другите двама не мисля че са свирили в група преди, доколкото знам не са участвали в записването на друг албум. В интерес на истината даже не сме се срещали, говорили сме си само онлайн.

Кога ще излезе албумът на Trail of Murder?

Urban: На 26 октомври. Но още тази седмица очаквам да ми изпратят дискове. Ако ги получа, може да направим pre-release парти, докато още съм тук.

За турне с Project Arcadia в чужбина мислили ли сте?

Urban: Сериозно ти казвам, този албум се очертава толкова добър, че ще бъде глупаво, ако не направим турне, за да го промотираме. Смятам, че ще бъде приет много положително в цяла Европа.

Urban, май ми свършиха въпросите...

Urban: Ами измисли още! Ха-ха-ха!

Да измисля? Добре... Когато започна кариерата си на музикант... Кога беше това? Знам, че не те бива в датите, но поне приблизително...

Urban: Ха-ха-ха! Ами очевидно в началото не гледах на това като на кариера. Започнах да пея на 14 години. И стана така, защото бях твърде бавен. Имам предвид, че не бях достатъчно бърз да си кажа какво искам. А исках да свиря на бас! И се оказа, че трябваше да пея. Да, така се чувствах тогава – "трябваше". Не исках да пея. Пеенето е твърде лично, а когато си на 14, не искаш чак толкова да се "показваш". Когато свириш на китара, китарата издава звук – да, какъвто ти я накараш, но тя го издава. А когато пееш – това е твоят глас. Страшничко е. Пък и като си 14-годишно момче, все още нямаш гласа, който би искал да чуваш. Представяш ли си какво ми е било, когато на 14 години съм се сравнявал с Bruce Dickinson? (тук Urban прави забавна демонстрация, която не може да бъде предадена с думи).

В крайна сметка съм щастлив, че нещата се развиха така. Има много хубави страни на това да си вокалист. Има, разбира се, и лоши – като например когато се разболееш, това веднага създава голям проблем. Болен може да свириш на китара и тя ще си звучи добре, но ако си певец, може да се окажеш съвсем без глас...

Като по-млад пишех и записвах много песни, почти непрекъснато. Това ми беше любимото, но изведнъж нещата се обърнаха. Разбрах, че да свириш на живо е по-яко. В записването съм много щателен и старателен, пробвам различни варианти, презаписвам едно нещо по няколко пъти. Може да ми отнеме две седмици, но ако крайният резултат е дори и малко по-добър, тези две седмици не са изгубени. Случва се да има и грешки, но понякога именно грешките са това, което придава чар. Мога да посоча много примери, където една леко фалшива нота всъщност си е много на място. Не съм я сгрешил нарочно. Но звучи добре.

Въпросът е, можеш ли да повториш резултата?

Urban: Никога няма да е точно същото. Но ако знаеш какво е чувството, което искаш да пресъздадеш, това е достатъчно. В крайна сметка не искаш копие. Свиренето на живо няма нищо общо с папагалското повтаряне. А, и другото – на живо напоследък всички ползват записи на поддържащи вокални линии и китари и така става, че отиваш да гледаш концерт на група с един китарист, а чуваш пет китари; един вокалист, а чуваш девет гласа. Имам усещането, че не гледам шоу, а заснемане на видеоклип. Ако е на живо, да е на живо. Щом имаш нужда от толкова много гласове, качи още певци на сцената. Да, ще струва по-скъпо, но също така ще изглежда по-впечатляващо. Концертите на живо трябва да са истински. Да, би могло да се каже, че в такъв случай един албум не е истински, защото не е записан на един път, но албумът е друга форма на изкуство. Не казвам, че е лошо – просто е различно. Пък и ако се върнем назад във времето, може би са се правили 2-3 записа на лента и се е избирал най-добрият. Но записите са били документиране на това, което е.

Би ли казал, че това може да очаква българската публика в събота?

Urban: Да, ще бъде на живо. Ще бъде истинско. А и съм доста убеден, че Accept не ползват нищо на запис. Може да пуснат някакво интро – и това е. Но Accept са истинска банда, знаят как да свирят, знаят си работата. Това ще чуете в събота – истинска музика, нищо фалшиво.

Това е идеалният завършек на нашия разговор – благодаря ти, Urban!

Urban: Ще се видим в събота!