-
Metal Katehizis: Поздрави от България, Томи! Как си и къде се намираш в момента?
Tomi: Добре съм, благодаря! В родния си град Лохя съм, тук е приятна пролетна вечер, слънцето грее, чувствам се страхотно!
-
Вече си бил веднъж в България, когато ти и Amorphis бяхте хедлайнъри на фестивала "20 Years Nuclear Blast" през ноември 2007 г. Какви са спомените ти от това шоу и впечатленията ти от българската публика?
Ако си спомням правилно, публиката беше чудесна, много шумна! Свирихме в стара зимна спортна зала и след шоуто се срещнахме с момчетата от Benediction, а те бяха доста подпийнали. Май имаше някакво афтър парти в някакъв бар...
-
Успя ли да се срещнеш с фенове?
Спомням си, че раздадох автографи. Бяхме в някакъв бар и там беше много горещо. Имам само приятни спомени.
-
Зная, че ви предстои натоварена лятна програма с участия на много фестивали. Планирате ли европейско турне след това, за да представите излизащия скоро нов албум на Amorphis?
Да, ще направим 5-седмична обиколка на Европа след летните фестивали. Ще свирим в Германия, Франция... общо над десет държави.
-
Вероятно очакваш следващия ми въпрос: ще дойдете ли и в България? Вече се чуха слухове, че ще ни посетите, може би през октомври. Какво можеш да ни кажеш? (б. а. - интервюто се състоя броени дни преди да бъде обявен концертът на Amorphis, който ще се състои на 30 октомври в клуб "Блу бокс" и е организиран от "Тангра Мега Рок").
Честно казано, не мога да си спомня. Бяха толкова много страни... Сигурно мога да кажа, че това е един вид тайна. Но искрено се надявам да се случи, защото миналият път беше чудесно да свирим във вашата страна и би било хубаво, ако стане пак.
-
В края на май излиза вашият нов албум, озаглавен "Skyforger", и подобно на много от предишните ви творби текстовете са вдъхновени от епичната поема "Калевала". Каква история разказвате в този албум?
Историята е за един човек, който е ковач и притежава изключителна сила. Той изковава небето... много могъщ човек. Pekka Kainulainen, финландец, който написа текстовете за предишния ни албум, "Silent Waters", отново е автор на лириките. Останахме много доволни от работата му последния път, затова решихме да продължим с него. Текстовете му добре пасват на музиката ни.
-
Не знам каква е вероятността някога да изчерпате историите от "Калевала" като вдъхновение, но ако това се случи, какво друго би вдъхновявало музиката и текстовете ви?
Предполагам, че това ще е природата, защото тя е изключително важна за всички нас в групата. Горите, старите истории като "Калевала", чувствата... такива неща. Не знам какво ще се случи в бъдеще, ще видим.
-
Имаш ли любимо парче от предстоящия ви албум, Skyforger?
Не съм го слушал много все още.
-
Но сигурно докато сте го записвали е имало някоя песен, която си харесвал повече от другите?
Да, една от любимите ми определено е "Majestic Beast", както и шестата подред песен, "My Sun" - тя също е страхотна. Това са сигурно двете най-важни парчета за мен в момента. Но това може и да се промени, когато започнем да ги свирим на живо. "Majestic Beast" е една доста агресивна песен, а "My Sun" е много чувствителна. Ти слушала ли си албума?
-
Още не съм чула целия, само сингъла "Silver Bride", така че нямам сериозни впечатления. Но имаш право, песните звучат различно, усещат се различно, когато се записват в студио и когато се изпълняват на живо. Бих казала, че е доста впечатляващо как вие като група сте доста активни, взимате си съвсем малки почивки между турнетата и записите и тази натоварена програма сигурно е доста изморителна. Лично ти какво предпочиташ, записите в студио или турнетата?
Турнетата, определено. Не обичам да съм в студиото, чувствам се "притиснат" и "оголен". В студиото чуваш всяка нота, която излиза от теб... стряскащо си е! Понякога е трудно да се докара правилната емоция. А на сцената е много лесно да се предаде чувство. Много ми е приятно да пея песните ни на живо. Разбира се, трябва да прекарваме и известно време в студио. Започвам да свиквам с това, но ако мога да избирам, със сигурност предпочитам да съм на сцената.
-
Може ли да се каже тогава, че в студиото си на работа, а на сцената се забавляваш? Ако, разбира се, решим, че трябва да отделим удоволствието от работата...
Да, но работата в студио не ми причинява кошмари. По-комфортно се чувствам на сцената с приятелите си. В студиото съм сам със себе си и продуцента, може би и тонрежисьора (the sound engineer). Когато свирим на живо, момчетата са с мене и така е доста по-забавно.
-
И след като е толкова забавно и за вас, а и за феновете ви, да чувствате тази мощ на сцената, направо е невероятно, че досега не е излизало лайв DVD на Amorphis. Има ли планове в близко бъдеще да бъде издадено концертно DVD?
Разбира се, винаги има планове. Всъщност си спомням, че миналата година обсъждахме издаването на такъв албум, хе-хе. После нищо не се случи, така че не знам кога ще го издадем. Имаме много материал - записи на концерти с мен, записи на концерти с Pasi (Koskinen), дори някои от преди ерата на Pasi, стари, стари видеокасети със задкулисни кадри. Материал има в изобилие и ще го издадем някой ден, но не знам кога.
-
Но това, което казваш, звучи добре, защото няма да пуснете DVD със запис на някое конкретно шоу или турне, а ще е нещо като историята на групата на сцената.
Да, надявам се да стане нещо такова, защото е глупаво да се запише само един концерт. След като феновете ще го купуват, иска ми се това DVD да си струва 20-те евро или колкото ще му е цената.
-
Кажи ни нещо повече за мобилния блог на Amorphis - кой предложи идеята и въобще как започнаха нещата?
От "Nokia" ни дадоха безплатни телефони с целта да създадем такъв блог. Преди не бяхме поддържали никакви блогове. Така се получи добре, защото, предполагам, материалът е интересен за феновете. А и е много лесно - снимаш клипче или правиш снимки, после без проблеми се качват направо в Интернет. Много съм доволен, че започнахме да правим този блог.
-
След толкова въпроси за групата, време е да те разпитам и за някои неща за теб самия като певец. Нека се върнем назад във времето - кога започна да пееш, кой те вдъхнови? Чувала съм, че си свирел на барабани, но после си станал певец - защо?
Започнах да слушам дет метъл когато бях на около 16 години и, разбира се, аз и приятелите ми искахме да си направим група. Никой от тях обаче не искаше да е вокал, затова аз трябваше да грабна микрофона. А и вече имахме барабанист. Някак си знаех, че ще се справя. Когато започвахме, имахме и женски вокали в групата и аз правех само ревовете в продължение на шест-седем години. Чак след това започнах да пея и чисти вокали. И досега предпочитам дет вокалите - там се чувствам повече в свои води, а и това е доста мощен стил на пеене.
-
Чувала съм обаче, че този стил много вреди на гласните струни. Ти полагаш ли някакви специални грижи за гласа си? Особено когато си на турне и имаш натоварена програма, как успяваш да опазиш гласа си?
Старая се да се наспивам добре (което понякога е изключително трудно) и се опитвам да се поддържам в добра физическа форма - всеки ден правя упражнения като например лицеви опори. Разбира се, преди да изляза на сцената загрявам - правя някои неща за подготовка на гърлото. Но не съм взимал никакви уроци, или може би един-два. Така че в известен смисъл съм аматьор. Ако се разболея, става адски трудно да докарам хубав глас. Затова мога само да ръмжа.
-
Значи, ако си болен, това влияе ли на дет вокалите ти, или само на чистите вокали?
О, не. Преди няколко месеца бяхме на обиколка из Щатите и аз яко се разболях, хванах някакъв вирус на гърлото или нещо такова. Изгубих си гласа, едва можех да говоря. Предстоеше ни шоу в Ню Йорк, което беше много важно за мен, но не можех да пея чисто, използвах само ревовете. В крайна сметка всичко мина добре и дет вокалите излязоха доста сполучливи. Имам късмет, че в музиката ни има и чисти, и ревящи вокали - така поне мога винаги да направя нещо. Не се налага да отменяме концерти.
-
Има ли определен музикант, с който би искал да работиш?
Нека помисля (дълга пауза)... Много си падам по добри китарни рифове, а в музиката на момчетата от Entombed има страхотни метъл рифове, така че сигурно би било добре да си сътруднича с тях. Бих се опитал и да направя някакви по-чувствителни и емоционални неща и би ми било интересно да работя с хората от Portishead. Чувала си групата Portishead, нали?
-
Да, разбира се. Но от това което знам за тях, те са доста далеч от стила, в който твориш в момента. Но какво пък, нали това е най-интересното, да експериментираш с неща, които са много различни от теб.
Да, обичам Portishead, музиката им има много тъжна атмосфера. Певицата им е гений и със сигурност бих работил с тях.
-
Кои групи и албуми си слушал напоследък? Нещо, което да ти е направило впечатление и да споделиш с нас?
Наскоро си купих няколко нови CDта и едно от тях е на банда от Щатите на име Kylesa. Тук в Европа не са много известни. (б. а. - тук прекарваме половин минута в безуспешни опити да се разберем как се пише Kylesa). Купих си и диск на една шведска група, Witchcraft. Много добър албум, в известен смисъл си е ретро музика, звучи все едно е бил записан през 70-те. Какво друго... Има някои доста интересни групи от Финландия...
-
Това всъщност беше следващият ми въпрос, така че нека преминем към него. Метълът съставлява основна част от "износа" на Финландия и в тази връзка исках да те попитам какво е мнението ти за съвременната рок и метъл сцена в родната ти страна.
Наскоро слушах новия Spiritus Mortis на MySpace-страницата им и ми звучаха много добре. По отношение на музиката съм отворен към всичко качествено - слушам всякакви стилове и например много харесвам един финландец, Christo, а неговата музика въобще не е метъл. Не знам как да я опиша, но е много красива. Но да се върна на метъл сцената тук във Финландия - тя е огромна, имаме много интересни групи и с нетърпение очаквам излизането на някои албуми. Щастлив съм, че живея във Финландия, защото се радваме на много и готини метъл концерти.
-
Да, никога не може да се отегчиш, винаги има нещо ново, което да слушаш, но сигурно и конкуренцията е сериозна? Все пак вашите албуми постигат златен статус и едва ли има за какво да се тревожите.
Да, ха-ха-ха, да се надяваме, че пак ще стане така!
-
Ти участваш и в друга група, Sinisthra, която вероятно не е много активна в момента, тъй като си се посветил предимно на Amorphis. Все пак, кажи ми какво се случва със Sinisthra, някакви новини?
Имаме записан албум, не зная кога ще го издадем обаче. Търсим си лейбъл, който да го издаде. Но албумът е готов. Впрочем, следващия месец ще имаме едно шоу в родния ми град. Отвреме навреме свирим заедно и макар и да не сме толкова активни, все още сме си живи и здрави.
-
Какво би правил, ако не можеше да пееш? Разбира се, надяваме се това никога да не се налага, но все пак?
Първо ще трябва да си намеря работа. Някаква работа, не знам каква... Музиката е прекрасно нещо, тя представлява голяма част от живота ми, затова предполагам, че ще продължа с нея - китара или барабани, сигурно ще свиря на нещо. Радвам се, че имам много приятели музиканти и няколко групи, в които участвам. Ще трябва да продължа да се занимавам с това.
-
По-рано спомена турнето в Северна Америка миналата година. То беше първото ви американско турне като хедлайнъри и вероятно сте се изправили пред по-голяма публика. Какви са впечатленията ти от феновете отвъд океана и има ли база за сравнение с европейските фенове?
Всъщност, бил съм в Америка два пъти. Хората там са... феновете в Щатите идват след шоуто да си говорят с нас. Ако свирим във Финландия, никой не идва да си говори след концерта, или може би двама-трима души. Сигурно ние финландците сме доста по-срамежливи. Страхотно е да свирим навсякъде по света, но в Щатите има толкова много групи и толкова много концерти през годината, затова понякога е трудно да се събере голяма публика. Да, имаме доста фенове там, но Европа за момента е по-важна за нас, защото тук е основната ни фенска маса. Впрочем, имаме планове да направим и турне в Южна Америка, може би дори в Австралия. Очакваме го с нетърпение.
-
Превземете света, не оставяйте място, където не сте стъпвали!
Йеее! Мисля, че ще имаме и няколко концерта в Русия. Винаги е готино да ходим там. Има доста руски фенове, които искат да ни видят.
-
Един смешен и особен въпрос - как се грижиш за твоята впечатляваща и сложна прическа?
Как се грижа за косата си? Ами, всъщност е много лесно - мия я! Хе-хе!
-
Само това? Не я сушиш, не й мажеш нищо, не плетеш нищо?
Не, не, просто я мия и толкова. Когато се събудя не е необходимо да правя нищо. Сигурно някои хора с расти правят много за косата си, но не и аз. В началото, като се сдобих с тази прическа, се занимавах с някакви плетеници, но вече това не е необходимо, просто я оставям да си расте естествено.
-
И накрая, какво е твоето послание към българските ви фенове и посетителите на нашия сайт, Metal Katehizis?
Разбира се, бих искал хората да чуят новия ни албум, по един или друг начин. Препоръчвам го на всички тези, които са харесали последните ни два албума, мисля че ще се влюбят в "Skyforger". Вече получихме доста положителни отзиви от медиите и съм много оптимистично настроен.
