Epica без Simone не е Epica

На официалния ви сайт видях много дати за Западна Европа, САЩ и Канада. Има ли вероятност да дойдете и към Източна Европа и по-точно в България? Може би догодина?

Да, това европейско турне е доста кратко. Тази година ни предстоят и концерти в Латинска Америка. Нарочно направихме само триседмично европейско турне. Още не се вижда в списъка с шоута, но сме предвидили и още дати, например през декември ще сме в Мексико, Колумбия и Венецуела. Така че със сигурност догодина ще направим второ европейско турне, по-дълго от това. Зависи от агента ни, но се надявам да има много повече дати за Източна Европа, защото съм чувал, че имаме доста фенове там. Със сигурност ще предвидим концерти и във вашия район.

Групата ви е кръстена на албум на Kamelot, а вокалистката ви Simone е работила с тях. Roy Khan пък е гостувал във ваши записи. Какви са взаимоотношенията ви с Kamelot в личен и в професионален план?

Да, имаме доста връзки с Kamelot. Simone е гадже на клавириста им, така че това е най-очевидното. Освен това сме били на три турнета с момчетата и всичките пъти беше страхотно. Roy Khan пя в един от нашите албуми, а Simone - в два от албумите на Kamelot. Има доста между нас. Често си пиша email-и с Tomas. Понякога го питам за някакви неща, свързани с музиката, защото той има много повече опит от нас, а понякога пък той има въпроси, например за европейски мърчандайз компании, и се обръща към мен за съвет. Може да се каже, че са много повече от приятели за нас, доста сме близки. Преди всичко много ги уважавам като музиканти. Правят страхотни албуми, на сцената са вече толкова години... велика група.

Нека поговорим за концертното ви издание, наречено "The Classical Conspiracy", което излезе през май 2009 г. под формата на двойно CD - на единия диск има ваши аранжименти на класически мелодии, а на другия - музика на Epica, изпълнена на живо със симфоничен оркестър. Как ви дойде идеята за такъв албум? Разкажи ми и за реализацията, защото, предполагам, никак не е била лесна.

Да, това си беше сериозен проект. Идеята беше на един промоутър от Унгария. Той се свърза с нас и ни покани да свирим на фестивал в Мишколц, организиран от него. Предишната година този промоутър беше организирал подобно шоу с Therion в рамките на същия фестивал и всички били впечатлени, затова решил да продължи с тази концепция. Още като чухме, бяхме изпълнени с ентусиазъм, защото за нас беше сбъдната мечта да свирим с професионален и голям оркестър с хор. Работата беше сериозна и ни отне много месеци да се подготвим - да напишем музиката, да преработим нашите парчета в партитури за класическо изпълнение, да репетираме с оркестъра - но в крайна сметка, когато свирехме, много се забавлявахме след всичкия този труд. И досега, като си пусна CD-то, си припомням тези приятни емоции. Не е типично за мен да слушам нашата музика, но този диск често е в плейъра ми, защото звучи страхотно и ми носи много хубави спомени. Доволен съм, че поехме този риск. Положихме много усилия, но определено си струваше.

Имаш ли любимо парче от този албум, или няколко?

Много ми допада парчето по Вивалди, както и темата от "Карибски пирати". Всъщност, харесва ми как се получи цялата класическа част. Особено песните, в които пее Simone - гласът й идеално прилегна на класическите мелодии, като например "Ombra Mai Fu". От нашите композиции най-много ми харесва как се получи "Chasing The Dragon". Удивен съм от работата със звука, която свърши Sascha [Paeth, продуцентът на Epica, работил по албумите на много пауър и симфоник метъл формации, сред които и Kamelot, After Forever и Avantasia - б.а.]. Не е лесно да се миксира група с оркестър, но той се справи великолепно.

Работил си с класически оркестър и класически музиканти, но свириш на китара. Имаш ли любим класически инструмент?

Обичам виолончелото заради топлото му звучене. Челото ми е любимият класически инструмент, но харесвам и цигулките, изобщо всичките струнни инструменти, ха-ха. Единственият недостатък, когато свириш заедно с виолончела и цигулки, е че винаги нещо звучи леко фалшиво, но в това има и някакъв чар.

Да поговорим сега за последния ви албум, наречен "Design Your Universe". Разкажи ми за концепцията на албума. В други интервюта си разказвал, например, че идеята на "The Divine Conspiracy" е как Бог дава на хората различни религии и ги наблюдава как взаимодействат чрез тях; "Consign to Oblivion" пък се отнася за цивилизацията на Маите ... каква е идеята на " Design Your Universe"?

Идеята на "Design Your Universe", в общи линии, е, че ако много искаш да постигнеш нещо, то е възможно. Смятам, че ако силно вярваш и здраво работиш за сбъдването на желанията си, те стават реалност. Това е значението на "Design Your Universe" накратко. Но има и още - заложили сме и идеята, че човек трябва да поема отговорност и за нещата, които го карат да се чувства зле. Много хора се оплакват от ситуации, които ги правят нещастни и обвиняват за тях всички и всичко, освен себе си. Вместо това трябва сами да поемат отговорността за това, което им се случва. Ако не си доволен от някаква ситуация, първо погледни към себе си - къде си постъпил правилно, къде си сгрешил, какво можеш да промениш. Лесно е да сочиш с пръст околните, но причините за случилото се можеш да откриеш винаги в себе си.

Освен това вярвам, че хората като цяло, както и хората и природата, са взаимно свързани. Каквото правиш, ти се връща. Писал съм за това в текста на песента "Kingdom of Heaven". Там е развита идеята, че съзнанието е основата на цялата вселена, че с мисълта си сме създали всичко около нас, така че, буквално, с мислите си даваме живот на цялата планета, целия ни свят. Това е интересна концепция, която напоследък намира потвърждение и в изследванията на струнната теория. Съзнанието е велика сила - може да създава и да руши. Доскоро хората не осъзнаваха каква мощ има мисълта, дори имаше теории, че хората ще се превърнат в машини, а мисълта ще е само странична функция, но според мен съзнанието е в основата на всичко.

Обложката на "Design Your Universe" е интересна - би ли ми казал кой е авторът й и каква идея е вложил в творбата си?

Авторът се казва Heilemann, а медитиращата жена и медитацията изобщо представляват възможността да отвориш врати, които да те приближат до истинската ти същност и да ти помогнат да разбереш кой си и какво си. Самият аз медитирам, често преди да заспя и понякога медитацията преминава направо в сън, но това не е проблем. Медитирам, за да разбера как работят мислите ми, как да ги интерпретирам и какви действия да предприемам.

Не мога да не те попитам - какво, според теб, ще се случи на 21 декември 2012 г.?

Ха-ха-ха! Това е известна дата от календара на маите, всъщност датата, на която този календар свършва през 2012 г. Не съм привърженик на апокалиптичните теории. Някои хора имат такива представи - че ще има голям катаклизъм и всичко ще бъде унищожено. Според мен 2012 г. просто е краят на един голям цикъл за маите, а след тази дата не са могли да предвидят нищо. Това не значи, че няма да има нищо. Смятам, че човечеството ще получи възможност да се издигне до следващото ниво на съзнание. В наши дни всичко се развива с голяма скорост, хората могат да правят неща, които не са можели преди. Хората, които са в застой в днешно време, ще имат затруднения да преминат на следващото ниво през 2012 г. Но нищо не е сигурно... Смятам, че определено ще се случи нещо, като според мен ще е по-скоро някакво положително развитие.

Вдъхновенията ти за писане на музика и текстове включват културата на маите - за което вече говорихме - имате и доста текстове и заглавия на песни на латински. Какви са влиянията в последния албум на Epica? Можеш ли да посочиш книги, автори или филми, които са те впечатлили наскоро?

Да, четох напоследък доста за близките до смъртта преживявания. Изчетох купища книги по темата и особено ме впечатли една, в която са разгледани научни изследвания върху преживявания, близки до смъртта (ПБС) при деца. Смята се, че малките не лъжат и няма как да са чули тези истории от други хора или да са си ги измислили - но децата също имат ПБС , което е доказателство, че такъв феномен съществува. Вярвам, че ако деца говорят за това, то е истина. Интересувам се и от квантовата физика и новите открития в областта. Освен това четох и биографична книга за Jose Arguelles, озаглавена "2012: биография на един пътешественик във времето". Този човек е създателят на "Dreamspell" - календарът на маите. Arguelles има важна роля за популяризирането на тази древна култура. Исках да науча повече за него, защото много го уважавам - без Arguelles нямаше да знаем почти нищо за маите. Беше ми любопитно как е живял и от биографията му разбрах, че е бил човек като всички нас, а не светец - че е правил грешките, които много хора правят през живота си.

Марк, ти си основният креативен двигател - основател на Epica и автор на много от текстовете и музиката. Как обаче се включиха останалите членове на групата в създаването на новия ви албум? Знам, че Simone също пише част от текстовете... разкажи ми повече за творческия ви процес.

Вярно е, че аз пиша повечето песни, поне като основа и идея, но трябва да кажа, че всички допринасят към крайния резултат, всеки по свой начин - например Simone сама пише вокалните си партии, както и си поделя с мен писането на текстовете 50 на 50. Coen Janssen [клавиристът на Epica - б.а.] този път написа много материал - композира три песни, което е повече, отколкото е правил някога. Yves [басистът - б.а.] написа една песен, а Arien van Weesenbeek, барабанистът ни, написа половин песен. Останалото е мое. Но всички заедно работихме по изпипването на парчетата. Например новият ни китарист, Isaac, се потруди заедно с мен върху китарните партии, развиваше ги и написа не малко сола. Така че всеки е дал своето за албума и според мен без участието на всеки член на групата албумът никога нямаше да се получи толкова добър, колкото всъщност е. Не одобрявам, когато един албум е написан само от един човек, защото мненията и приносът на другите, които казват "това е добре, това - не", са изключително важни. Ние работим така. Понякога не е приятно да чуеш, че нещо, което си създал, не се харесва, но така стоят нещата - правим всичко необходимо, за да станат песните ни страхотни.

Ти си голям фен на филмовата музика и особено на творчеството на Hans Zimmer...

Точно така.

Гледал ли си скоро филм, чийто саундтрак много ти е харесал?

Не смогвам да гледам филми напоследък. Имах много работа по албума и не ми оставаше време за кино. Нека да помисля все пак...

Сигурно скоро ще попаднеш на нещо вълнуващо.

Да, като ми остане време, ще погледам малко филми. Общо взето не гледам много. Понякога го правя за разтоварване и почивка. Но като се замислиш, какво е един филм? Актьори, които играят на един екран. Винаги съм казвал, че хората гледат прекалено много филми и започват да живеят в някакъв измислен свят. Затова предпочитам документалните ленти, особено научно-популярните - например за Северния полюс или джунглата на Амазонка. Такива филми много обичам.

Според мен документалното кино не може да се похвали с епична музика, но може би ти ще си пионер в тази област и ще напишеш някой драматичен саундтрак към документална лента ...

Да, ако някога се снима хубав филм за природата, който има нужда от епичен саундтрак, нека потърсят мен! Защо не - ако има величествени природни кадри, комбинирани с величествена музика, това ще подсили ефекта. Да, бих могъл да напиша музиката към някой научно-популярен филм.

Ти вече си писал музика към един филм, но доколкото знам, не си бил особено очарован от начина, по който работата ти е била третирана и от крайния резултат. Но пък от това се е родил един от албумите ви - "The Score". За в бъдеще планираш ли активно да създаваш още филмова музика или чакаш някой да ти даде заявка?

Ами да, общо взето приемам заявки, но на този етап съм супер зает с други неща и нямам нужда от подобен проект, за да печеля пари. Получавам прилични приходи от групата, справяме се доста добре. Но ако имам шанса да работя по музиката на някой добър филм, бих опитал. За момента обаче не търся активно такива възможности.

Да си поговорим за турнета и пътувания. Каза ми, че турнетата за тебе са като ваканции. Когато си на път, но не си на сцената, какво обичаш да правиш?

Винаги с удоволствие разглеждам градовете, които посещаваме, а ако имам повече дни подред без концерти, правя си дълги разходки сред природата, например в гората. Обичам да плувам, затова, ако имам свободен следобед, докато съм на турне, търся близък басейн, в който да се топна - плуването за мен е като медитация, чувствам се сякаш нямам грижи, нямам мисли, просто плувам. Това много ми харесва, както и карането на колело. Имам спортен велосипед и изминавам с него много километри, когато имам тази възможност. Това са нещата, които правя в свободното си време извън сцената.

Има ли град или място, което си посетил и си спомняш особено живо? Може да те е впечатлила публиката на концерта ви там, или атмосферата на самия град...

Само веднъж съм бил в Рим, но се влюбих в този град - в древните сгради и винаги хубавото време. За мене Рим е специален. Много харесвам и Париж, и Прага... допадат ми местата с богата история и култура. Мога да вървя по улиците им и да си представям как са живели хората там преди векове.

Кажи ми кои са твоите китарни герои - музикантите, които са те вдъхновявали, когато си започнал да свириш на китара.

Един от тях е John Petrucci от Dream Theater - велик китарист! Когато бях малък, пример за мен беше Slash от Guns N’ Roses. В ранните ми тийнейджърски години Guns N’ Roses бяха страшно популярни, а Slash беше толкова рок-енд-рол и изглеждаше толкова яко на сцената... та като бях по-млад, той ми беше голям идол.

Спомняш ли си кога за пръв път започна да пееш дет вокали и как се случи така, че избра този стил на пеене?

Беше преди доста време, мисля че беше през 1998 г. - бях в After Forever, а човекът, който отговаряше за дет вокалите в групата, ни напусна. Имахе дилема какво да правим - да търсим заместник или да се пробваме ние? Ами пробвахме се и решихме, че можем да се справим и не ни трябва допълнителен човек. Така започна всичко - Sander Gommans правеше ръмженето, аз крясъците, в днешно време вече аз правя и двете - ръмжене и крясъци. Мисля си обаче за възможността да взема още хора за шоутата, за да може да правим и двата типа вокали и на живо. Isaac се справя с ръмженето, барабанистът Arien също. Arien дори записа някои дет вокали за настоящия ни албум.

Ако някога, по някаква причина, спреш да се занимаваш с музика, какво би правил?

Ха-ха-ха! Вече няколко пъти ми задаваха този въпрос, но не мога да си представя живота си без музика. Музиката съществува и тя е моята страст. Представяш ли си някой да ти отнеме страстта? Остава една огромна празнина. Разбира се, винаги ще се намери какво да правя, но музиката е голямата ми любов, дори не искам да си помислям, че може да я няма. Това би било огромен стрес за мен, защото музиката е като терапия - всеки има нужда от нещо, което да му помага да се справя със стреса. За мен това е музиката.

Ако музиката ти е анти-стрес терапията, какво ти причинява стрес тогава?

Музикалния бизнес и това, че по този начин си изкарвам прехраната. Много неща са стресиращи - след шоу има много въпроси, видеоклиповете трябва да се снимат в срок, записите трябва да се осъществят в срок, трябва това, трябва онова... има какво ли не, освен самата музика. Композирането на музика, свиренето й на живо - това са прекрасните неща. Но има дни, в които трябва да стигнеш на време за концерт, а си в задръстване, например - и всякакви такива, които нямат нищо общо със самата музика, но причиняват стрес.

Мисля, че си спомням един случай, когато сигурно сте били подложени на огромен стрес. Не зная дали е уместно да ти напомням за онзи период миналата година, когато Simone се разболя сериозно и трябваше да продължите турнето си с Amanda Somerville. Как се спряхте на нея за заместничка на Simone?

Вече бяхме обещали на Symphony X от няколко месеца, че ще се сме на турне с тях и се надявахме с времето Simone да се оправи, но точно преди да започне турнето, тя каза, че все още не се чувства добре. Трябваше да измислим някакво решение - Symphony X ни очакваха, а оставаше прекалено малко време, за да ни заменят с друга група. Amanda обаче се справи много професионално със задачата да замести вокалистката ни. Все пак това не беше истинската Epica. Epica без Simone не е Epica. Надяваме се това да не се случва пак, защото този период беше черна страница в историята на бандата. Всяка група минава през тежки моменти и това беше такъв тежък момент за нас, но за щастие ние се подкрепяме един друг и нито за миг не обвинихме Simone, защото тя правеше всичко възможно да оздравее. И когато оздравя, всички бяхме много щастливи, че я оставихме да се възстанови спокойно и не я притискахме. Накрая бяхме възнаградени с прекрасни концерти със Simone и съм радостен, че й дадохме необходимото време да се излекува.

Накрая ще те помоля да се обърнеш с няколко думи към българските си фенове и към читателите на нашия уебсайт.

Бих искал да кажа, че искрено се надявам да дойдем в България догодина. По време на предишните ни турнета сме се срещали с наши български фенове, които бяха пътували до Чехия и Унгария, за да ни гледат на живо. И на тях обещахме, че един ден ще посетим страната ви, веднага щом имаме възможност. Надявам се да е още идната година, но ако не, то ще е в рамките на две години със сигурност. Не мога да си представя до две години да не сме свирили в България. Така че проявете малко търпение, ще дойдем.

Благодаря ти, Марк, и аз се надявам да се видим скоро. Ще очаквам с нетърпение новия албум на Epica. За мен беше истинско удоволствие да си поговорим.

За мен също.