-
Metal Katehizis: Здравей, Anneke! Изключително много се радвам да те чуя! Как си?
Anneke van Giersbergen: Прекрасно, благодаря! Ти?
-
Чудесно, мерси! Къде те откривам?
У дома. Трябваше да ходя на среща с мениджърите ми, но навън вали сняг и по пътищата е тотален хаос, така че предпочетох да си остана вкъщи...
-
И тук е същото... Дано на 29 декември да не е чак такъв студ.
Ох, дано! Каквото и да е времето обаче, наистина се радвам, че само след няколко дни най-сетне ще мога да дойда в България!
-
О, повярвай ми, ние тук се радваме доста повече! Знаеш ли, че билетите за предстоящия ти концерт с Danny Cavanagh в София се разграбиха буквално за броени часове?
Ха... Сериозно? Успя да ме изненадаш... Колко хора ще дойдат?
-
Около 300 - залата е специално подбрана, за да се получи една максимално "интимна" и задушевна акустична вечер.
Фантастично!
-
Имаш ли някакви специални очаквания от задаващия се вторник, имайки предвид, че този концерт ще е първата ти среща с българската публика?
Не, ако трябва да съм напълно откровена. Действително се вълнувам и от конкретното шоу, и от цялото малко турне, което ще направим в Източна Европа в края на декември заедно с Danny. Смея да заявя, че сме подготвили крайно интересен сетлист и съм сигурна, че хората ще го харесат. Ето, от теб разбирам, че концертът ни в София се е разпродал за толкова кратко време и съм действително приятно изненадана, но по принцип избягвам да имам каквито и да е очаквания, тъй като човек никога не знае какво може да се случи...
-
Така е, но това не пречи нашите очаквания към концерта ви с Danny да са огромни. Колко време ще свирите? Поне час и половина, надявам се?
О, най-малко. Всъщност, мисля, че ще е двойно повече, тъй като целият концерт ще е разделен на три части - първо аз ще изпълня самостоятелен сет, след това на сцената за солово изпълнение ще излезе Danny и едва накрая ще свирим заедно. Вярно, всичко зависи от настроението и атмосферата в залата, но ако всичко върви добре, шоуто ще трае между два и три часа.
-
Олеле... Бях се настроил за относително стандартен сет, включващ 14-те песни от съвместния ви диск "In Parallel" (предимно парчета на Anathema и Agua de Annique плюс преработки на композиции на Massive Attack, Fleetwood Mac, Damien Rice, Dolly Parton и великолепната "You Learn About It" на The Gathering) плюс още една-две изненади...
Не, ха-ха, изненадите ще са доста повече! Най-малкото, с Danny имаме и нов репертоар, а наскоро издадох и поредния си студиен албум, "In Your Room", така че е просто задължително да изсвиря и няколко песни от него.
-
Като стана дума за песни и съвместни изпълнения, няма начин да не те попитам за многобройните ти "колаборации". Записвала си с кого ли не - като се започне от John Wetton (Asia) и Chris "Garm" Rygg (Ulver, екс-Arcturus), мине се през Devin Townsend (екс-Strapping Young Lad), Moonspell, Within Temptation и Ayreon и се стигне до Napalm Death. Кои от всички тези гост-участия и дуети са ти най-скъпи?
Хм, много добър въпрос... Всеки един от тези съвместни записи е специален за мен, било то заради хората или музиката. Въпреки това, ако трябва да бъда максимално откровена, най-голямо задоволство изпитвам от работата си с Devin Townsend през последната година. Освен че ме покани да пея в една от песните от албума му "Addicted", самият той ми помогна в композирането на няколкото от моите парчета, едно от които, "Just Fine", намери място в "In Your Room". Бях му на гости в Канада само за 4 дни, но свършихме ужасно много работа, с която искрено се гордея.
-
Случвало ли се е да откажеш нечие предложение за съвместен запис?
О, да. Не мога да се оплача от липса на подобни оферти, ха-ха-ха, и просто няма как да пея в албумите на всички, които искат. Все пак, приемам голяма част от предложенията, стига да ми харесват или хората, или музиката им, а и винаги е било вдъхновяващо да се реализираш в различни сфери - имам предвид не само в рока и метъла, но и в по-комерсиални стилове като поп музиката, например. Смятам, че всяка сцена има достойнства и е уникална сама по себе.
-
А има ли изпълнител, с когото винаги си мечтала да работиш заедно, но все още не си имала възможност?
Разбира се. Веднага бих споменала Thom Yorke от Radiohead, Kate Bush и Prince, но знам, че това ще си остане само в сферата на мечтите.
-
Както сама каза - човек никога не знае... В тази връзка, каква музика слушаш напоследък?
Какво ли не. Продължавам да наблягам предимно на алтърнатив поп, но и на британски инди рок като Radiohead, Editors и пр. Въпреки това, не съм се отказала нито от по-твърдата музика като Queens of the Stone Age, нито от класиката... Зависи от настроението ми в конкретния ден.
-
Да се върнем към темата за предстоящия ви концерт в София. Ще носите ли мърчандайз?
Да, феновете със сигурност ще могат да си купят съвместния ни албум с Danny, "In Parallel", както и някои от собствените ни издания (Anneke има три албума със соловия си проект Agua de Annique - "Air" от 2007 г. и тазгодишните "Pure Air" и "In Your Room", докато Danny е записал само един самостоятелен диск извън Anathema, "A Place to Be", съставен от преработки на композиции на Nick Drake и издаден чрез лейбъла на Duncan Patterson от Antimatter, "Strangelight Records" - б.а.). Уви, нямаме готови фланелки или нещо от сорта, поне доколкото ми е известно.
-
Не знам дали знаеш, но след концерта ви в София ще има парти (в клуб "3 уши"), на което се очаква да присъствате и двамата с Danny.
Уау, страхотно!
-
Изпитваш ли искрено удоволствие от срещите и общуването с почитателите си или приемаш това просто като задължителна част от бизнеса?
Наистина ми е приятно - най-малкото, приемам комуникацията с феновете си много лично. Някак си чувствам близък всеки, който харесва и се интересува от музиката ми. Уви, няма как да обърна достатъчно внимание и да отговоря на всички, тъй като получавам прекалено много писма и съобщения - и в електронната си поща, и във "Facebook", и къде ли не... Факт е обаче, че непрекъснато поддържам връзка с огромен брой хора, и то не просто от куртоазия, а защото мнението им наистина ме интересува.
-
Лично аз съм пълен инвалид по отношение на така нашумелите напоследък "Интернет клюкарници", но едно любопитно пиленце ми подшушна, че наскоро си достигнала лимита си от 5000 приятели в профила си във "Facebook"...
Да, ха-ха-ха! От една страна е чудесно, тъй като хората явно наистина се интересуват от мен, но пък в момента има около 1000 души, които бих искала да добавя като свои приятели във "Facebook", а не мога. Видях се принудена да си направя отделен профил само за фенове, където няма ограничения в бройката, така че... Вече всички са добре дошли, хе-хе!
-
След подобно приветствие просто няма как да не поговорим и за "In Your Room" - изключително личния ти нов студиен албум. Какви са отзивите?
Много добри, което донякъде ме изненада, тъй като с този диск предприех доста силен завой от доскоро типичната за мен по-меланхолична музика към по-леки мелодии. Повечето хора са доволни и харесват новите ми песни, което може само да ме радва. Бях композирала около 25 парчета за "In Your Room", без да се замислям дали ще се харесат на аудиторията или не - просто седнах и излях душата си. Накрая, когато осъзнах с колко много материал разполагам и дойде моментът да избера десетина от тези песни за албума, реших да оставя най-кратките, позитивни и жизнерадостни. Едва тогава започнах да се чудя дали слушателите ще останат доволни или не, тъй като съм наясно, че подобен стил не е особено типичен за мен, но за щастие се оказа, че повечето харесват чутото. Изключително съм доволна.
-
Решението ти да озаглавиш албума "In Your Room" е продиктувано от факта, че е записан буквално "в стаята ти", т.е. в новото ти домашно студио, нали?
Да, може да се каже. Със съпруга ми изградихме студиото тук, в дома ни, и ни отне доста време, тъй като искахме да направим едно действително хубаво и качествено място за записи. Завършихме работата по оборудването по време на процеса на композиране на песните за "In Your Room" и в крайна сметка част от парчетата бяха написани в студиото, а останалите - в една от стаите в дома ни и... Искам да кажа, че и в двата случая се бях затворила в уютно малко пространство у дома в компанията само на близките си - нещо, което по принцип ужасно ми липсва, когато съм на турне, например. Така целият албум стана изключително личен не само от гледна точка на съдържанието на песните, но и в буквалния смисъл на думата.
-
Да, дори и издаването на диска стана реалност благодарение на собствената ти независима звукозаписна компания. Какво бъдеще си замислила за "Agua Recordings" - да "обслужва" само твоите проекти или да вземе под крилото си и някой и друг многообещаващ млад изпълнител?
Не, нямам никакво намерение да създавам истински лейбъл. "Agua Recordings" е просто едно име, под което да реализирам собствената си музика, нищо повече. С помощта на мениджърите ми (малка агенция, наречена "Jammm" - б.а.) се грижим за издаването и разпространението на записите ми и... толкова. "Agua Recordings" е съвсем малка фирма и дори не си струва да бъде споменавана, хе-хе...
-
Така да бъде... Всъщност, конкретните въпроси за настоящия ни кратък телефонен разговор като че ли свършиха, но до вторник със сигурност ще изникнат още теми за събеседване.
Ха-ха-ха, добре! Ще се видим в София!
