Интервю с Barney Greenway от Napalm Death


 Автори: Цецо Рачев, Адриан Лазаровски
Снимки: Cindy Frey за "Century Media Records"/"Animato Music"

   В началото на декември 2008 г. "Metal Katehizis" проведе интервю по телефона с фронтмена на Napalm Death Mark "Barney" Greenway по два чудесни повода - новия студиен албум на групата "Time Waits for No Slave", излизащ през януари 2009-а и, което е още по-вълнувашо за българските фенове - предстоящото трето (!!!) гостуване на Napalm Death в родината ни. Нямаше как да не започнем разговора с това и да не попитаме Barney лесно ли се пее с патерица на сцената, както направи той преди почти две години при второто шоу на бандата у нас...

   Metal Katehizis: Здравей, Барни! Преди само няколко дни бе съобщено официално, че на 11 януари Napalm Death ще имат концерт в София. Това ще е третото ви идване в България. Какво си спомняш от предишните ви две посещения, особено второто, когато изкара целия концерт на патерица?
   Barney Greenway: Имахме страхотни преживявания в България! Първия път свирихме в Каварна, а после по покана на Алекс (Last Hope, "Re-Act") свирихме и в София. За мен България беше много интересно място, хората около нас бяха приятелски настроени, а има и много исторически паметници, особено такива от времето на Съветския съюз.

   Да изнесеш цял концерт на патерица си е равно на героизъм...
   Е, в крайна сметка положението не беше чак толкова зле, колкото си мислех в Сърбия. Болеше наистина, но пък можех да стоя прав, да се подпирам на патерицата и да пея. Няма нищо героично в това, просто не желая да разочароваме хората, които са се събрали, за да ни видят, и наистина мразя да отменяме концерти.

   Но пък много други групи биха отменили концерта при подобни обстоятелства....
   За мен това би било много глупаво! Щом можеш да свириш и да пееш, значи трябва да си направиш концерта!

   Краят на 2008 г. наближава. По това време обикновено хората правят равносметка на всичко, което им се е случило през годината. Как беше 2008-а за Napalm Death?
   Бих казал много натоварена. В началото на годината започнахме турне в Северна Америка и нямахме никакво свободно време. Беше едновременно и много забавна, и много стресираща година, но с Napalm Death е така. Предпочитам това пред неправенето на нищо.

   През януари "Century Media" ще издадат новия ви албум "Time Waits for No Slave". Какво могат да очакват феновете ви този път - повече чист грайндкор, повече метъл или...?
   Когато пишем музиката за даден албум, се опитваме да напишем най-добрите песни, на които сме способни към момента. Не си поставяме за цел да звучим в един или друг стил. Имаме много влияния, моите например стигат до музиката от средата на 80-те. Записваме в студиото най-доброто, на което сме способни към определен момент, като се стараем от една страна да не тъпчем на едно място, а от друга - да не се отдалечаваме твърде от характерното за Napalm Death звучене.

   А има ли някакво скрито значение зад заглавието "Time Waits for No Slave"?
   Не, всъщност идеята е доста проста. Голяма част от живота ни минава в работа, в непрекъснати задължения. Трябва да обръщаме внимание и да ценим дребните неща в живота, за които от бачкане не ни остава време. Една разходка в парка например, на която можеш да посветиш един следобед. Животът е кратък и трябва да се наслаждаваме на обикновените неща. Разбира се, засягаме и неща в обществото, които хората приемат за даденост - неща като брак, религиозна свобода и т. н.

   В последните два албума на Napalm Death имаше забележителни гост участия. Имате ли гости в новия албум?
   Не, не и този път. Не чувствахме нужда да каним някого. Песните си звучаха добре така, както са си. Когато каним някого, идеята е той да пасне на самата песен, да допринесе с нещо за звученето, а не просто името му да стои на обложката, за да привлича внимание. Когато преслушвахме парчетата от новия албум, преценихме, че си звучат добре и така. Може би в бъдеще отново ще поканим някого.

   През 2000 г. издадохте албума "Enemies of the Music Business". Сега, почти 9 години по-късно, виждаш ли някаква разлика, положителна или отрицателна, в музикалния бизнес?
   Що се отнася до нас, разлика няма. Napalm Death са много самостоятелна група и голяма част от нещата, свързани с нас, са под наш контрол. Има много страни от музикалния бизнес, в които нямаме желание да участваме. Музикалната индустрия не се е променила особено, въпреки че преживя няколко сътресения, откакто хората масово започнаха да смъкват музика от Интернет. Тогава индустрията си получи заслуженото за това, че много години цената на музикалните дискове беше неоправдано висока. Смъкването на музика от Интернет беше като ответен удар. Но като цяло музикалният бизнес си е все същият.

   Знаем за многобройните странични проекти на Shane Embury, а самият ти имаш ли такива?
   Не, нямам никакво време за това. Занимавам се с много неща около Napalm Death, които остават скрити за публиката. А и честно казано не се чувствам мотивиран да създавам странични проекти.

   В "Уикипедия" пише, че правиш ревюта на прогресив метъл албуми за списание "Kerrang!". Вярно ли е?
   Забавно е, че "Уикипедия" се интересува от скромната ми личност и какви неща могат да се прочетат там. Наистина по-рано пишех статии за "Kerrang!", но съвсем не само за прогресив музика.

   А кои са прогресив метъл групите които харесваш?
   Мога да кажа Dream Theater, Symphony X... има много групи в момента, но по-голямата част от тях не предлагат нищо различно и нищо наистина добро. Харесвам много малко прогресив метъл групи. Харесвам и прогресив рок като Yes и Genesis, но като цяло не съм голям фен на този стил.

   Известен си с това, че от много години си вегетарианец. Какво те накара да спреш да ядеш месо?
   Когато още бях ученик, в училище ни прожектираха филм за третирането на животните в една кланица. Бях шокиран от това, което видях, и от този момент реших, че не желая повече да ям месо. Вегетарианството е част от живота ми и част от самия мен.

   Освен че си вегетарианец, си известен и като фен на футболния отбор "Астън Вила". Остава ли ти време да посещаваш мачовете им?
   О, да, винаги, когато съм си вкъщи в Бирмингам. Живея много близо до стадиона им и когато имат домакински мачове, аз съм там. Вече не ходя по гостувания, защото билетите за мачовете в Англия станаха адски скъпи. Затова и посещавам основно домакинствата.

   Napalm Death са много политически ангажирана група. Как изглежда днес политическата ситуация в света през вашите очи?
   Когато споменават политика, повечето хора имат предвид това или онова правителство. Ние имаме малко по-обща гледна точка. Все още на много места по света има хора, които са много бедни, нямат достъп до нормално здравеопазване, нямат дори сигурна прехрана. Аз съм доста циничен по отношение на политиците. Сега в Щатите има президент, който открито говори за мир, а не за война, но ще видим какво ще стане. Дано да е за добро!

   Napalm Death са група с огромна дискография. Кой според теб е най важният ви и определящ албум?
   О, не бих могъл да се огранича до едно заглавие...

   Добре, дай няколко.
   Бих споменал "Scum", "From Enslavement to Obliteration", "Utopia Banished", "Enemy of the Music Business", "Smear Campaign", а и новия ни албум. Казвам тези заглавия, защото те значат много за мен и са свързани с определен период от живота ми. "Scum" и "From Enslavement..." са класически албуми, а и тогава аз не бях част от Napalm Death. "Utopia Banished", защото се забавлявахме страхотно, докато създавахме този албум. "Enemy of the Music Business", защото този албум беше нещо като преход от 90-те години в новия век, а и защото даде нов живот на групата. От албумите, които сме издали за "Century Media", посочвам "Smear Campaign", защото според мен е много силен албум. И последния ни запис, разбира се, който, надявам се, ще се хареса.

   Преди Napalm Death ти беше част от друга легендарна английска банда - Benediction. Какво си спомняш от тези времена и какво мислиш за новия им албум "Killing Music"?
   Честно казано, не си спомням много. Помня, че се забавлявахме добре, но в един момент се оказа, че Napalm Death можеха да ми дадат много повече, отколкото Benediction. Още не съм чул новия им албум, но преди седмица и нещо ги гледах на живо за пръв път от много години. Те преминаха през много трудности, но важното е, че още са тук и свирят своята си музика. Желая им късмет!

   Ако можеш да дадеш някакъв съвет на всички млади групи, които правят първите си стъпки в музиката, какъв би бил той?
   Правете това, което смятате за правилно. Приемайте градивната критика, но не позволявайте на когото и да е да ви казва какво и как да свирите. И ако някой се появи и ви предложи целия свят на тепсия, то знайте, че най-вероятно ви лъже жестоко, така че просто го разкарайте!

   А какво е мнението ти за толкова популярните напоследък реюниъни на стари групи? At The Gates, Brutal Truth, даже и Amebix се завърнаха...
   Честно да ти кажа, нямам мнение по въпроса. Не бих съдил решенията на други групи. Щом са решили, че е добра идея да се съберат повторно, желая им успех!

   За толкова много години в музикалния бизнес, кой е най-важният урок, който си научил?
   Този, че винаги трябва да си наясно какво става с групата ти. Ако не следиш процесите около бандата, може да стане много неприятно. Ако имаш мениджър, винаги искай отчет какво прави той за групата ти и защо. Иначе може да си докараш големи проблеми.
   Това е почти всичко. Какво да очакваме от концерта ви през януари?
   Планираме да изсвирим голяма част от старите си парчета, заедно с няколко от новия албум. Надявам се публиката да остане доволна!

   А твоите последни думи към българските фенове на Napalm Death?
   Бих казал същото, каквото и на всички други наши фенове. Наистина оценяваме вашата подкрепа и ви благодарим много за нея!