Интервю с Christoph "Doom" Schneider от Rammstein


Rammstein

Автори: Ози, Envy
Снимки: Ози, Rammstein official web

20 март, 2010 година, 17:00 ч. Няколко представители на български медии сме се скупчили около служебния вход на Белградска Арена. Един след друг до нас спират два буса, от които излизат Richard Kruspe, Paul Landers, Oliver Riedel, Christoph Schneider, Christian Lorenz и Till Lindemann. Придружени са единствено от шофьорите и две преводачки. Нямат никаква охрана. Някои от тях кимат към нас и ни поздравяват. След около 30 минути хората от техните екипи ни канят да влезем в залата. Още малко чакане и идва нашият ред. Тур-мениджърката на Rammstein ме отвежда до една от гримьорните. Отваря вратата и ме представя. Срещу мен стои доста висок човек, който се усмихва, подава ми ръка и казва: "Здравей! Аз съм Christoph. Заповядай." Влязох, настаних се и започнах механично да задавам въпроси. Това очаквах и от отсрещната страна - механични и кратки отговори. Нормално е да е така в края на едно турне, след като всеки ден в продължение на няколко месеца е трябвало да отговаряш безброй пъти на едни и същи въпроси. Вместо това Christoph Schneider - барабанистът на Rammstein, се оказа един словоохотлив и културен събеседник. Съвсем неусетно отредените ни 10 минути станаха 20, а едно нещо непрекъснато ми правеше впечатление. Сами ще го забележите и вие – най-използваните от Christoph думи са "ние" и "нас". Явно нещата при Rammstein стоят така – всеки от членовете на групата говори не от свое, а от името на всички. Каже ли един от тях нещо, значи го мисли цялата група. И всеки от тях знае, че могат да постигнат всичко, само когато са заедно.
  • Metal Katehizis: Здравей, Christoph! Бих искал да започнем със следния въпрос: при болшинството групи има множество промени през годините – едни музиканти напускат, а други са привлечени на тяхно място. При вас такова нещо няма. За 16 години в Rammstein няма нито една промяна – вие шестимата сте сякаш неразделни. На какво се дължи това? Как така при другите групи непрекъснато има някакви конфликти, а при вас те като че ли отсъстват?

    Christoph Schneider: Това е хубав въпрос. Истина е, че в групата няма никакви промени. Мисля си, че ако има такива, ако се стигне до такъв момент, ако някой от нас напусне или се наложи да бъде заменен, Rammstein просто ще спре да съществува. Да, понякога имаме разногласия и противоречия. Да, понякога губим респект или уважение един към друг. Но въпросът някой да бъде сменен или гонен от групата никога не е стоял на дневен ред. Никога! Може би някой от нас понякога си е казвал: "Кога най-накрая това ще свърши?! Ще напусна групата!" Но нищо повече. Хубавото е, че ние никога не стигнахме чак до там, разногласията никога не станаха толкова големи и изострени, че да ни се налага да мислим или взимаме решения за разпадане на групата или да се разделим с някой от нас. Ако нещо подобно стане, то това би променило всичко. Бихме загубили връзката. Смятам, че това, което представлява групата, е основано на човешките взаимоотношения вътре в нея. Ако нещо се промени там, то това би се отразило на всичко.

  • Имало ли е моменти, когато групата е била изправена пред опасност от сътресения в състава или дори от разпадане?

    О, да! Имало е такива моменти. Не бих искал да навлизам в детайли и подробности относно тези неща, но наистина имахме такива деликатни моменти. Някои членове на групата бяха стигнали до момент, в който сериозно обмисляха да напуснат. Смятаха, че всичко свързано с групата им идва прекалено много и не могат да продължат повече напред. Но след като прекарахме известно време дистанцирани един от друг и най-важното – останалите членове влезнаха в положението и проблемите на тези хора, след като всички си помислихме за това колко велико нещо е Rammstein и какъв потенциал има то, нещата се разрешиха. Тук става въпрос и за нещо друго – да можеш да се научиш как да живееш и да приемаш останалите ти колеги отново, и отново, и отново. Да успееш да потиснеш собственото си его. А не да си казваш: "Този се отнесе лошо с мен, аз не мога да стоя повече тук. Напускам!" Преди да направиш подобно нещо, трябва много добре да се замислиш. Да помислиш какво всъщност напускаш. Защото може би напускаш групата на живота си. Винаги има възможност да се продължи напред, да се загърбят проблемите и да се достигнат нови и по-високи нива. До нови начини на разбирателство. Понякога можеш просто да поговориш с другия. В друг случай трябва просто да запазиш дистанция за известно време. А понякога нещата се оправят от само себе си. Ние си имаме някакво вътрешно усещане за тези работи. За това и всеки от нас третира останалите като равни. В групата няма някой, който да е смятан или да се смята за повече от останалите. Всички сме равни и решенията ги взимаме заедно – за музиката, за визуалните ефекти, за шоуто. За абсолютно всичко заедно взимаме решенията. Нека да го кажем така – това са едни парламентарни, демократични решения. Така работим вече повече от 15 години и аз смятам, че по този начин нещата се получават наистина страхотно.

  • Открай време залагате на скандални провокации - в текстовете, в обложките, в клиповете. Това ли днес е единственият начин хората да обърнат внимание на нещо сериозно - чрез скандал и провокация?

    Rammstein е резултат на това, което сме ние. На нашите способности и умения. Ние не можем да правим нищо друго, освен това, което е свързано с групата. Продуктът, който ние произвеждаме – това е Rammstein. Това, че ние провокираме, а освен това правим и доста други неща, е съвсем естествено за нас. То е и резултат от нещата, за които споменах преди малко – начина, по който решенията се взимат в групата. Ако някой от нас започне да взима решения самостоятелно, то Rammstein ще се превърне в нещо доста скучно. Независимо дали става въпрос за провокация или за други способи за въздействие, всеки от нас трябва да намери баланса и компромиса сам за себе си. Да вярва, че така нещата ще се получат добре.

  • Много медии и фенове не разбират правилно провокациите ви, от което следват абсурдни обвинения. Какво в крайна сметка е провокацията за вас - нещо задължително и естествено за Rammstein или просто средство за привличане на внимание?

    RammsteinТрудно е да се отговори на този въпрос. Да, това при всички случаи е нещо задължително и естествено за групата. Това е, нека така да се изразя, една от нашите колони, върху която градим всичко останало. Ние правим твърда музика и смятаме, че тя трябва да се комбинира с провокативни текстове. Това не е нищо ново. Много групи са го правили в миналото. С тези неща сме имали доста проблеми в Германия, защото там разбират текстовете ни едно към едно.

    Да, може би наистина на повечето места в света не разбират точно какво искаме да кажем, но го усещат. Това трябва да е и причината да станем популярни на толкова много места. Нямам точен отговор защо това наистина се е случило. Както казах, в доста от случаите да сме провокативни идва по някакъв напълно естествен начин за групата. Но понякога самите ние смятаме, че задължително трябва да използваме провокацията. Защото ние сме Rammstein – трябва да ставаме все по-твърди и по-твърди в музиката и текстовете си. Понякога аз не харесвам това. Но все пак трябва да изпълним и някакви очаквания, каквито феновете ни имат към нас. Когато обаче правиш подобни неща твърде дълго време, те започват да се случват по естествен начин. Щом започнеш да правиш поредните песни, поредните клипове и поредната концепция, щом решиш, че е дошло време да надскочиш дори себе си, тогава си казваш, че трябва да направиш всичко поне толкова добре, колкото си го правил в миналото си. Стараеш се да избутваш нещата все по-нагоре. Към върха.

  • А как си обяснявате факта, че Rammstein се превърнаха в най-успешната немска група в световен аспект, надминавайки дори пеещи на английски ветерани като Scorpions?

    Ха-ха-ха... Ами това всъщност няма обяснение! Може би причината трябва да се търси на няколко места – това, че правим страхотно шоу на концертите си, или че правим добра музика, или че текстовете ни са хубави. Но ако се замислиш, много групи правят същото. По някаква причина обаче, ние сме били на подходящото място в подходящото време. Направили сме точните неща в точния момент. Взели сме правилните решения. Още от самото начало сме се ориентирали към това да напуснем границите на Германия и да достигнем до още много места. Истината е, че в началото никой от нас не е предполагал, че към музиката ни и към това, което правим, може да има такъв голям интерес. Но стана точно така! И ние сме истински благодарни. Понякога се чудим защо хората, примерно тук, в Сърбия, биха слушали немска музика?! Повечето от тях не разбират и дума от това, което пеем. Има толкова много различна музика наоколо, защо биха слушали точно нашата?! Така или иначе хората ни харесват. И аз смятам, че това не е случайно. Но лично за себе си нямам точно обяснение каква е точно причината.

  • Защо според теб да се пробие на световния пазар, пеейки на немски, е почти невъзможно? Защо вие успяхте да го постигнете, а никой друг не може?

    Причините могат да са много. Една от тях е, че ние полагаме наистина огромни усилия да свирим в колкото се може повече държави и пред колкото се може повече хора. Убеждаваме самите себе си, че можем да постигнем голям успех. Както вече споменах, немският наистина не е много разпространен език, а към това трябва да прибавим, че тежката музика, както и поп музиката, идват предимно от англоезичните страни. И въпреки това, хората имат интерес към нас и нашата музика. Мисля си, че немският език пасва идеално на това, която правим ние. Песните не звучат странно. И това, че сме успели да пробием на световния пазар, пеейки на немски, е много важно. Важно е не само за нас. Може би това е пример и за другите групи в Германия – те също трябва да опитат. Да направят усилия за пробив със собствената си култура и собствения си език, а не просто да копират това, което е модерно и се слуша по целия сват. Да не се опитват да правят същото, което правят музикантите в Англия примерно.

  • Rammstein
  • Всички членове на групата са от Източна Германия. Как мислиш, това дали е помогнало на кариерата ви? Ако бяхте родени зад Желязната завеса, дали щяхте да постигнете този успех?

    Не, разбира се. Нещата са свързани именно с това, че ние сме от Източна Германия. Ние израснахме в една комунистическа държава. Когато стената падна, бяхме на по 20-25 години и знаехме много добре за какво става въпрос. Да живееш в една социалистическа държава, в която сякаш всички бяха като отпечатани. Отпечатваха съзнанието ти или дори разбиранията ти за култура.

    От друга страна, когато започнахме да правим музика, бяхме сякаш много наивни. Не мислехме много за тези неща. Не ни пукаше за музикалния пазар или за това, което беше модерно и популярно в момента. Правихме това, което трябваше да се направи, но не сме мислили защо точно го правим. Може би това е и причината от нас да се получи нещо наистина уникално.

  • Идеята за песента "Wiener Blut" идва от това, което извърши Josef Fritzl. Преди това "възпяхте" канибализма в "Mein Teil". С какво ви "привличат" подобни случаи, станали в Европа през последните години?

    Всъщност, това са единствените два подобни случая, които сме описали в песните си. А и реално погледнато, те не са дори и подобни. Единият е за канибализъм, а другият - за насилието над дете. Това са единствените две истории от подобен тип, които сме използвали за наши песни. Просто текстовете на въпросните две композиции са доста подобни на други наши текстове. Много наши песни са, как да кажа... В тази стилистика. Но зад тях няма истинска история. Те идват от нашите фантазии. Или от съзнанието на Till.

    Използвахме двете истории, защото те са толкова ненормални, направо немислими, че човек наистина не може да си представи, че подобно нещо е възможно изобщо да се случи. Кой друг, освен нас, би направил подобно нещо? Естествено, че ние трябва да сме тези, които да напишат песни за подобни неща.

  • Сетлистът ви за летните фестивали еднакъв ли ще е с този от настоящото турне?

    В момента работим по този въпрос.

  • А като дължина същият ли ще е или ще бъде по-кратък, да речем?

    Може би ще бъде малко по-кратък, да.

  • През юни ще свирите за първи път в България. Какви са вашите очаквания за този концерт? И какво да очакват българските ви фенове от вас?

    Чакаме с нетърпение концерта ни в България! Това е държава, от която повечето от нас имат детски спомени. Част от членовете на групата са били с родителите си преди много години в България през ваканциите си. Ние принципно много обичаме да свирим в Източна Европа. Там манталитетът на хората ни е много близък. И не само това. Дори и архитектурата в тези градове ни е близка. Ние дори повече се вдъхновяваме от нещата, които се случват преди самия концерт. Тогава, когато имаме възможност да се разходим и да разгледаме съответния град, да поговорим с хората по улиците.

    Също така сме наясно, че хората са чакали много години, за да видят Rammstein. И нашето желание е да отидем при тях и да им дадем това, което те чакат от нас. Да направим един убийствен концерт!

  • Благодаря ти за това интервю! Накрая би ли се обърнал специално към българските ви фенове с няколко думи?

    Бих искал да кажа на всичките ни български фенове: с нетърпение чакаме да дойдем в България и да направим един страхотен концерт за вас! Знаем, че сте чакали твърде дълго това да се случи. Нещата, които ние знаем за вашата държава, са Черно море и шопската салата, ха-ха-ха... Надявам се сега да научим много повече.

  • Rammstein