Интервю с Doc Coyle от God Forbid


Автор: Davidian

God Forbid са на голямата сцена от тринадесет години. Тринадесет години, изпълнени с надежда, успехи, разочарования и спадове, през които обаче високото качество на музиката им беше константа. Една от най-силните, креативни и постоянни групи, предвождаща NWOAHM движението, обаче не живее в миналото и не се осланя на отминали дни и стара слава, а гледа напред и продължава развитието си, затвърждавайки силната си серия от албуми и музика с чисто новият “Equilibrium”, който се оказа и формален повод да си поговорим обширно с китариста, основния композитор и основател на групата – Doc Coyle – не само за новия, пореден ас в дискографията на God Forbid, но и за нещата, свързани с живота и кариерата на един музикант на такова ниво, музикалната индустрия днес и други интересни неща.

  • Metal Katehizis: В днешно време има толкова много различни групи, жанрове, течения и така нататък, че за един фен е много трудно да чуе нещо наистина интересно и непредсказуемо. В "Equilibrium” обаче всяка отделна песен е с нестандартна структура, използвани са различни от стандартните акордни прогресии, мелодии и преходи. Въобще, целият ви нов албум е изключение от всички стандарти и клишета, използвани в тази индустрия. Целенасочено ли е това?

    Doc Coyle: Предполагам, че може да се каже. Не сме се опитвали да „открием топлата вода” с "Equilibrium”. Това е просто един метъл албум - такъв, какъвто бихме желали да го слушаме. Хващащ е, но не е лигав. Тежък е, но не налагащ се или твърде труден за слушане. Съдържа разнообразие от стилове в себе си, а ние се нуждаем да ги прилагаме, за да придържаме интереса си към музиката, която правим. Наистина се надявам да звучи достатъчно свежо и интересно за феновете.

  • God Forbid винаги са били група с уникален баланс между създаването на технична и комплексна музика и хващащи и лесно възприемчиви мелодии. Това е нещо, което множество банди се опитват да постигнат, но много малко са в състояние да го направят. Има ли някаква специална рецепта за постигането на подобен ефект?

    Не съм сигурен дали има рецепта, но предполагам, че поддържането на баланса между тези аспекти е нещо, към което винаги сме се стремели. Целенасочено не искам да има определена формула за всяка песен. Някои песни следват класическата концепция с три припева, куплети и бридж, а много други се развиват по различни начини, но припевите и заигравките с мелодиите присъстват навсякъде, дори и при песните, които имат само агресивни вокали. Искрено се надявам, че няма определена формула за музиката на групата, но определено имаме изграден звук и отделни елементи, които създават усещането за God Forbid.

  • В предишните ви албуми винаги сте въвеждали някаква определена концепция в текстовете си, докато в лириките на "Equilibrium” сте поставили послания, отнасящи се към същността, характера и реалността на всеки един от нас. Мотив, който е засегнат и във видеото на "Where We Come From”, който показва вашия живот и реалност като нормални хора. Какво е чувството да водиш такъв, почти двойствен живот – да работиш като всички останали в един момент, а в следващия да си рок звезда?

    Просто това е начинът, по който живеем в момента, и мисля, че е нещо, с което повечето музиканти и артисти трябва да се справят в по-голямата част от кариерите си. Само най-успешните артисти съумяват да се издържат само чрез изкуството си. Имайки предвид тази действителност, ние сме големи късметлии затова, че имаме възможността да се наслаждаваме на всичко, което сме постигнали. Всичките перипетии, през които сме преминали, само ми показват, че трябва да оценявам възможността да имам добра звукозаписна компания, мениджъри и агенти, които вярват в групата, и възможността да пътувам и свиря с други страхотни банди. Нищо не е гарантирано и може да приключи всеки момент. Не приемам нищо за даденост и ценя всичко това и не мисля, че тежкият труд, който полагаш за постигането на мечтите си, е нещо, от което да се срамуваш.

  • Доколкото знам "Equilibrium" означава "баланс". Мислиш ли, че след толкова години на музикална сцена God Forbid най-после постигнаха своя баланс във всеки отделен аспект, бил той музикален или личен?

    Не мисля, че някога можеш да спреш стремежа си към баланс, усъвършенстване или просветление. В момента, в който си помислиш, че си разгадал или постигнал нещо, то бързо може да се изплъзне между пръстите ти. Вярвам, че в момента има повече баланс и по-добра работна атмосфера в групата, отколкото преди няколко години. Винаги трябва да имаш ясна преценка за нещата около теб, да гледаш трезво на всичко случващо се и да бъдеш честен със себе си относно слабостите, които имаш. Нещата могат да загрубеят по пътя, така че би било предизвикателство да бъдеш фокусиран и да гледаш към целта си. Няма такова нещо като финална линия, има само и единствено още препятствия.

  • Какво представлява за вас процесът за писане на материал? Промени ли се през годините? Следвате ли някаква определена концепция на писане или се осланяте само на емоциите си?

    Лично аз започнах да композирам самостоятелно през годините. Модерните технологии ми помагат да развивам идеите си с програмирани и реалистично звучащи барабани и добри китарни тонове. Мога да покажа на момчетата от групата ясно изразени идеи. Бих казал, че се развих и като композитор през годините. Matt също работи по този начин – пишейки и създавайки неща на компютъра си и споделяйки го с останалата част от групата в по-късен етап. Предпочитам да не докарвам нещата си до завършен вид, а да ги обработваме с групата в репетиционната. Там песните наистина получават своя живот и вдъхновение. Самостоятелното композиране има навика да ме отегчава доста често. Целият креативен процес се промени коренно. Преди пишехме целите си албуми в репетиционната, като група. Изисква се кураж да работиш с групата, да обсъждате отделните идеи и да ги дискутирате, ако нещо излезе извън релси. Аз просто искам да бъда демократичен. Ако някой не харесва определен риф или песен, продължаваме нататък.

  • Matt Wicklund е част от групата от известно време насам, но това е първият му албум, който той записва с вас. Промени ли се нещо с неговото присъединяване и има ли той заслуги за израстването на групата в някакво отношение?

    Всъщност, няма голяма разлика. Случи се така, че Matt написа наистина много материал, което имаше голямо значение за звука и посоката на албума. Тъй като нямахме лейбъл по това време, имахме възможност да направим подробна пре-продукция на всички идеи, което подобри материала за албума в пъти. Песните бяха много умело окомплектовани и сглобени до момента, в който трябваше да влезем в студиото. Писането на текстове и вокални мелодии беше нов процес между Byron и мен. Имаше доста голям период, в който трябваше да разберем как вокалната динамика ще проработи между нас и да се сработим. Никога преди не съм писал изцяло текст за песен, което трябваше да направя този път, и определено това беше от предизвикателните моменти за мен. Исках и да дам на Byron свободата да заеме позицията на фронтмен и да изрази себе си по най-добрия начин. Мениджърите ни помогнаха много в тази фаза, докато записвахме демотата на песните.

  • Коя е любимата ти песен от албума? Коя от тях мислиш, че е най-подходяща, ако трябва да представиш всичко в "Equilibrium" само с една песен? Лично аз бих избрал "Scraping the Walls", мисля, че е перфектен пример какво всеки може да очаква от новия ви запис, със своята мрачна атмосфера и разнообразието от музикални аспекти, които предлага.

    Не съм сигурен коя е любимата ми. Обичам "Scraping the Walls", "Move On", "This Is Who I Am", "Cornered", всички тях, наистина! Мисля, че албумът е солиден и силен от началото до края си.

  • Как би описал новия ви албум на фен, който не е чувал или слуша God Forbid досега?

    Бих казал, че е тежък, мелодичен, модерен метъл албум, който съдържа всичко, което един метъл фен би искал да чуе. Всъщност, не бих казал нищо, просто бих го пуснал.

  • Предполагам, не си си и помислял, че ще пропусна да засегна джент-темата. За мен е непонятно откога свиренето с палм-мютинг, с настройка и тон на Meshuggah се превърна в отделен жанр. Какво мислиш по въпроса и за твърденията, че "Equilibrium" е силно повлиян от тази нова вълна?

    Мисля, че повечето от тези мнения бяха предизвикани от излизането на отварящия трак на албума, "Don't Tell Me What To Dream", която включва ниско настроени китари, наличието на неравноделен груув и палм-мютнати стакато рифове. Тези реакции, като цяло, се загубиха, след като хората чуха целия албум и различните мотиви, заложени в него. Харесвам много от бандите в така наречения джент жанр - Periphery, Tesseract, Textures, After The Burial. Одобрявам прогресивните структури и чудесния инструментализъм. Толкова много музика беше фокусирана върху екстремността последните години, хубаво е да видиш как някои банди възвръщат отново мелодията и динамиката у тежката музика. Новите, добри банди ме вдъхновяват да се развивам и уча, но в никакъв случай не се опитвам да превърна God Forbid в прог или джент група.

  • Винаги ти е задаван въпроса какво изгуби групата след напускането на Dallas. Аз искам да те попитам дали има нещо, което групата придоби след неговото напускане? Какво е неговото мнение за новия ви албум и има ли някакъв шанс да го видим обратно в God Forbid някой ден?

    Придобихме по-голямо спокойствие и по-добри взаимоотношения между членовете на групата. Dallas искаше да напусне групата от няколко години, но имаше нужда от някакъв определен повод, за да го направи. Сега групата работи по-добре, защото всички искат да са в нея. Dallas мисли, че "Equilibrium" е най-добрият God Forbid албум. Подкрепя ни много. Говорим редовно. Съмнявам се, че някога би се завърнал. Харесваме бандата във вида, в който е в момента, а той е много по-щастлив със семейния живот.

  • Кои са нещата от живота, които те вдъхновяват да създаваш музика и които рефлектират върху работата ти?

    Креативността е като вълна, а аз наистина се старая да съм в позитивна атмосфера, за да хвана тази вълна. Не мога да пиша или композирам, когато съм депресиран или уморен. Когато се чувствам фрустриран в определен момент от живота, винаги копнея за китарата си. Предполагам, че тя е моето защитно одеялце и може би изразявам емоциите си чрез инструмента, когато не мога да го направя в реалния живот. Нямам деца, затова песните са моите деца. Много съм горд от всеки креативен процес, в който мога да участвам – да създавам нищо от нещо. Това е най-красивото и прекрасно нещо, на което хората са способни.

  • Какво представлява музиката за теб – средство за изразяване, начин на препитание, възможност за изразяване на определено послание или просто начин за забавление?

    Изразяването е забавно. Ако се забавлявам, докато свиря и не мисля, винаги ще се роди нещо хубаво. Затова имам навика да ходя на репетиции с тонове идеи за песни. Винаги е по-забавно, когато звукът е висок, имаш хубаво оборудване и свириш с момчетата. Може би това ще прозвучи като глупаво изявление, но добрите банди звучат добре, дори и ти да си в групата. Удовлетворяваш се от факта, че си в добра банда, която свири заедно от 13 години и знаете как да направите един риф да звучи добре заедно. Все още получавам онова гъделичкащо вълнение, което получавах, когато бях дете и свирих с други хора. Свирите и нещата се получават. Магия. Енергия.

  • Какво мислиш за музикалната индустрия днес – лейбъли, продажби и пиратските сваляния? Ако можеше да избираш, какво би предпочел – милиони продадени копия на албумите ти или разпродадени концерти на групата?

    Мисля, че е това, което е. Хората, свалящи албуми, не са нещо, което ме държи буден вечер. Щастливец съм да получавам нещо за музиката си, но това е просто допълнение. Нещата се променят, а аз трябва да вървя напред. Не продавай коне, когато всички търсят коли. Трябва единствено да се притесняваме как да се справяме с нещата такива, каквито са, а не каквито бихме искали да са. Предпочитам разпродадените концерти. Толкова по-първично и органично е всичко. Нужни са повече усилия и желание, за да се приготвиш за концерт и да направиш връзка с групата си. Плюс това, свиренето и шоуто са основата на всичко. Всичко е заради самото извършване на тези дейности. Веднъж когато албумът е завършен, твоята част по него е завършила. Идва ред на света да разбере какво означава записът. Обичам "Equilibrium", но моята работа по него е приключила, сега е време песните да бъдат чути на живо и да бъдат промотирани в близката година. Седейки, мислейки си колко добър албум си направил, това може само да погъделичка егото ти, нищо повече. Въпросът е какво ще правиш след това.

  • Кой е въпросът, който никога не ти е бил задаван, но на който винаги си искал да отговориш?

    Не е точно въпрос, но бих се радвал, ако говоря повече за историята на сцената, от която идваме, и колко много се е променило всичко. Не съм много сигурен дали многото млади банди и деца днес имат идея колко бързо са се променили нещата и кой всъщност е отговорен за определени движения и трендове. Когато бях дете, се връщах назад и преоткривах стари метъл, траш и класически неща. Оценявам миналото и историята и съм си написал домашното. Не искам да звуча като че ли съм по-добър от когото и да е било, просто се наслаждавах на тези периоди и не съм искал да бъда неблагодарен към неща, които съм обичал толкова много. Приемах за мой дълг да разбера Judas Priest и Iron Maiden, въпреки че не съм израснал с тях.

  • Какво е посланието, което би искал да разпространиш в света, ако имаше тази възможност?

    Не се приемам толкова насериозно, за да си мисля, че имам послание за заявяване. Хората не трябва да ме слушат. Те трябва да мислят за себе си. Развий своя собствена идентичност. Забрави за институциите и догмите. Леле, липсата ми на послание се превърна в такова. Аз съм идиот. Предполагам, че всички се превръщаме в лицемери по един или друг начин.

  • Коя е най-голямата привилегия, която притежава един член на God Forbid?

    Просто да живееш като музикант в дълги периоди от живота си. Повечето хора никога няма да узнаят нещо друго освен сивото ежедневие. Този начин на живот ражда презрение към твоите равни, завист, презрение и цинизъм. Не че аз съм над тези неща, не съм, но ставането сутрин с мисълта, че единственото, което трябва да правиш, е да създаваш, е чудесно чувство. Също така, шансът да се срещаш с толкова позитивни и подкрепящи те хора е голяма привилегия. Хората, които подкрепят твоето изкуство, са наистина оценяващи и даващи. Със сигурност ги чувствам повече като приятели, отколкото като фенове.

  • Има ли нещо, което би искал да добавиш?

    Добавете ме в Twitter - @doc4bid. Моля, купете си "Equilibrium". Той ще разтърси света ви. Елате и ни вижте на живо. Благодаря отново!