Снимки: Patric Ullaeus, Frederik Etoall, Denis O’Regan
Rolf Magnus Joakim Larsson, по-известен като Joey Tempest, е роден на 19 август 1963-а, в Стокхолм, Швеция. От малък започва да свири на пиано, а в тийнейджърските си години преминава през редица групи, част от които са Jet, Blazer, Made In Hong Kong и Roxanne. През 1979-а година Tempest, заедно с John Norum (китара), Tony Reno (барабани) и Peter Olsson (бас), създават групата Force. През 1982-а сменят името й на Europe. В следващите няколко години Europe се превръща в най-успешната шведска рок група. Tempest е неин вокалист, основен композитор, текстописец, а в първите два студийни албума и клавирист. Хитове като "Rock the Night", "Carrie", "Cherokee", "On the Loose", "Love Chaser", "Superstitious" (всичките написани от Tempest) правят от Europe едно от големите имена в рок музиката в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, а "The Final Countdown" (отново неин автор е Tempest) се превръща в един от най-известните рок хитове в света, стъпвайки на първото място в музикалните класации на 25 страни. Joey Tempest има издадени 12 студийни албума - 9 с Europe и 3 самостоятелни. В момента живее в Лондон заедно с жена си Lisa Worthington-Larsson и сина им James Joakim.
-
Metal Katehizis: Здравей, Joey! На 1 май, с концерт в Полша, започна тазгодишното ви европейско турне. Как мина той и как ви прие публиката?
Joey Tempest: Концертът беше един много успешен старт на нашето турне. Що се отнася до феновете, трябва да кажа, че те бяха изключителни от началото до края на концерта.
-
В Полша, както и на предстоящите ви концерти, вие ще представяте новия си албум "Bag of Bones". Как би го описал с няколко думи?
Бих го описал като един нов и по-дълбок начин на изразяване от наша страна. Също така смятам, че песните от албума са създадени за концертни изпълнения. В тези парчета има много живот.
-
Това лято ще направите втория си концерт в България - този път в София. С какво си спомняш първото ви гостуване у нас в Ловеч, през 2007-а?
С две неща - първо, изкарахме си наистина страхотно и второ - прекрасната публика. Още тогава си казахме, че бихме искали да дойдем в страната ви отново. И ето, че това се ще се случи.
-
Какво сте ни подготвили този път? Какво да очакваме от Europe в София на 15-и юни?
Ще получите най-доброто, на което е способна групата. В сета ни са включени както старите ни хитове, така и парчета от новия ни материал. Пригответе се за страхотен концерт!
-
Как определяте кои композиции да влязат в сетлиста? Все пак Europe е група с богата дискография и сигурно не е лесно да се избере от толкова много песни.
В интерес на истината това не представлява проблем за нас. Никога не сме имали кой знае какви разногласия по този въпрос. За толкова много години всички в групата като че ли останахме с едно и също усещане за рок музиката и мислим горе-долу по един и същи начин. А и е доста забавно освен старите песни, да изпълняваш 3-4 нови парчета.
-
Вярно ли е, че в началото на вашата кариера, звукозаписните компании в Швеция са ви казали, че ако искате да издадат ваши песни, трябва да си отрежете косите и да пеете на шведски? Как реагирахте тогава на подобен ултиматум?
Да, вярно е. Реакцията ни беше да им обърнем гръб, да тръгнем по свой собствен път и да правим онова, което на нас ни харесва. Още тогава усещахме, че с групата ще се случи нещо специално. Нещо голямо.
-
В онези години групата ви се е казвала Force. Как дойде идеята да смените името си на Europe?
Няма конкретна причина за смяната на името. Просто така го почувствахме и решихме да го направим. Освен това, по онова време имаше една друга шведска група, която се казваше Rising Force - тази на Yngwie Malmsteen. Имената си приличаха и за това някак съвсем естествено ние решихме да променим нашето.
-
През 1986-а година издавате албума "The Final Countdown" и изведнъж от обикновена шведска група се превърнахте в световни рок звезди. Албумът става три пъти платинен в САЩ, а едноименната песен достига до номер 1 в класациите на 25 страни. Как приехте тази промяна? Как ви се отрази славата?
Това, разбира се, бяха луди времена! Но от днешна гледна точка си мисля, че нас все още ни има, защото ние сме преди всичко музиканти. Още от самото начало. И това някак си ти помага да останеш здраво стъпил на земята. Единственото, което искаш да постигнеш, е да се докажеш като артист. А славата? Тя идва след това.
-
В този албум има много хитове и всичките са написани от теб - "The Final Countdown", "Rock the Night", "Carrie", "Cherokee", "Love Chaser". Как се чувстваш като човек написал музика, за която годините и времето са без значение? Музика, която ще се слуша винаги.
О, благодаря ти за тези думи! Да, наистина в този албум имаше добри попадения, но аз си мисля, че ние с годините ставаме все по-добри като музиканти. Има толкова много начини, по които можеш да представиш себе си на публиката. Сигурен съм, че ни предстоят още много интересни неща.
-
Повечето хора ви свързват именно с песента "The Final Countdown". Не ви ли е омръзнало да я изпълнявате на живо? Имало ли е моменти, в които сте си казвали, че повече няма да я свирите на концертите си?
Напротив, все още ни доставя огромно удоволствие да я изпълняваме. Тази песен е част от историята на групата ни и няма как това да бъде заличено.
-
Каква мислиш, че би била реакцията на феновете, които отивайки на ваш концерт не чуят "The Final Countdown"?
Ще ти отговоря по следния начин: когато аз отида на концерт на AC/DC, искам да чуя "Back In Black". Някои песни просто трябва да бъдат изпълнявани винаги.
-
Като изключим вашия концерт по повод настъпването на 2000-та година, вие прекратихте съществуването си за цели 12 години в периода 1992-2004. Защо? Каква беше причината?
Преди всичко причините бяха задаващите се солови проекти на всеки от групата. Лично за мен има и още една причина - аз исках да науча повече за музиката. Дълго време слушах и изучавах изпълнители като Jackson Browne, Neil Young, Van Morrison, Randy Newman, Tom Waits и др. Имах нужда от повече музикално обучение. И смятам, че това ме направи по-добър музикант, отколкото бях преди това.
-
Има ли общо разпадането на Europe с възхода на гръндж музиката и западането на поп рока в началото на 90-те? И в тази връзка, какво мислиш за гръндж музиката от днешна гледна точка?
Смятам, че класическият рок от края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век и грънджът (ако все още можеш да го наречеш по този начин), някак си се смесиха през новото хилядолетие. И в крайна сметка няма нищо чак толкова необичайно в това. Все пак групите и от двата стила са били повлияни преди всичко от изпълнители като Led Zeppelin, Deep Purple и т.н.
-
Албумите от втория период на групата (след 2004-та) са като че ли по-твърди от тези от първия (до 1992-а). На какво се дължи това?
Просто това беше начинът, по който звучахме ние, след като се събрахме отново. А и всеки от нас искаше да поемем по един нов и различен път. Албумът "Start from the Dark" от 2004-а година е именно това - едно прекрасно място, от което започва нашето ново пътешествие.
-
Ако трябва да опишеш всеки един от тези два периода с няколко думи, какво би казал?
Да ти кажа честно, от днешна гледна точка на мен всичко това ми изглежда малко размазано и замъглено. Понякога се питам наистина ли сме били разделени за толкова много години?
-
Europe е най-успешната шведска рок група. Какво мислиш за успеха?
Не мисля за успеха. Това, което ме вълнува е, че и днес ние продължаваме да сме действаща група и вършим работата си с огромна любов. Няма как да не съм щастлив от това.
-
Благодаря ти за отделеното време, Joey! Накрая би ли казал няколко думи специално за читателите на "Metal Katehizis", част от които ще присъстват на концерта ви в София?
Да, разбира се. Благодаря им за подкрепата. Надявам се, че новият ни албум "Bag of Bones" им харесва и с нетърпение чакам срещата ни с тях. Пригответе се - може да стане доста шумно!
