-
Metal Katehizis: Здрасти, Anders! Как си?
Anders: Добре, благодаря. Затънал съм в работата по рекламирането на новия ни албум и нямам търпение да стане 2 ноември, когато ще е официалната му европейска премиера. Накратко, зает съм от сутрин до вечер и планирам бъдещето.
-
Измина доста време от появата на предишния ви студиен албум. Защо записите за "Night Is the New Day" се проточиха толкова и с какво друго се занимавахте след издаването на "The Great Cold Distance" (2006)?
Истината е, че трябваше да влезем в студио още преди две години, но непрекъснато променяхме графика и отлагахме звукозаписните сесии, защото не разполагахме с достатъчен брой песни, а и тези, които вече бяхме композирали, не звучаха крайно убедително. Получи се така, че няколко пъти започвахме целия процес отначало, тъй като никога не бихме се захванали с нещо, което е едва наполовина готово. Като изключим това, изнесохме и доста концерти за представяне на последния ни албум - направихме две турнета в Северна Америка, едно в Европа и десетки единични хедлайнърски и фестивални изяви. Междувременно записахме и два диска със страничния ни проект Bloodbath (EP-то "Unblessing the Purity" и албума "The Fathomless Mastery" от 2008 г.; другите замесени в Bloodbath музиканти са Jonas Renkse от Katatonia, Mikael Akerfeldt и Martin Axenrot от Opeth и китаристът Per Eriksson - б.а.), така че определено не си губихме времето... А времето лети ужасно бързо, човече - не мога да повярвам, че изминаха близо четири години от записите за предния албум на Katatonia! В крайна сметка, през май 2009 г. най-сетне почувствахме, че разполагаме с материал, отговарящ на очакванията ни, и влязохме в студио. Прекарахме там около два месеца и половина, лятото отмина и ето ни тук...
-
Кои бяха най-паметните моменти по време на записите на песните от "Night Is the New Day"?
Никога няма да забравя мястото, където записвахме - наричахме го "дупката" (става дума за "Ghost Ward Studios" - б.а.). Дори и само това прозвище е достатъчно, за да се досетите, че изживяването не бе от най-приятните - мръсно, занемарено, зловещо местенце, хе-хе... От друга страна, работата протече безпроблемно, бяхме максимално концентрирани, всеки даде всичко от себе си и успяхме да сме вместим в графика и сроковете, които си бяхме поставили, така че в момента изпитвам единствено задоволство, че записите са зад гърба ни и най-сетне имаме чисто нов албум след всичките тези години. За пореден път се убеждавам колко вълнуващо и интересно нещо е времето...
-
Полъхът на времето, приемствеността и вечността може да се усети и от обложката на новия ви албум, създадена от Travis Smith - с добре познатия от предишни издания на Katatonia град, обагрен в червено и "прегърнат" от ангел... Каква е идеята, скрита за тази визуална концепция?
Чувствахме, че не сме приключили напълно с червено-черната схема от "The Great Cold Distance", но не желаехме да продължава с двуцветния подход, а по-скоро да върнем триизмерните изображения. Ангелът на обложката може да се възприема като вестител и изпълнител на предсказанието, че нощта ще се превърне в новия ден. Посланието е мрачно, но пък именно това е една от най-отличителните черти на Katatonia в съзнанието на хората - нещо като наша запазена марка. Естествено, щом музиката е мрачна, текстовете трябва да са издържани в същия дух, както и обложката. Стремим се към тази цялост, в противен случай ефектът от крайния резултат би бил непълен. Чисто и просто предлагаме на слушателите личните си възприятия и отражения на различни мрачни теми - това е и единствената червена нишка, свързваща настоящето на Katatonia с миналото ни.
-
Самото заглавие "Night Is the New Day" е доста двусмислено - нощта е новият ден... Звучи плашещо, но донякъде и обнадеждаващо, поне в болното ми подсъзнание... Вероятно истината е някъде по средата, нали?
На първо място, заглавието е абсолютно типично за Katatonia. И тук, както и в имената на предишните ни два албума ("Viva Emptiness" и "The Great Cold Distance"), е заложена известна ирония. С "Night Is the New Day" продължаваме тази традиция, като същевременно влагаме и дълбок, сериозен смисъл във фразата, така че да може да се тълкува нееднозначно. По-повърхностното възприемане на заглавието би могло да се изтълкува като своеобразна игра на думи, въртяща се около модата в нашите среди, около така нареченото "ново черно" и хората, готови на всичко, само и само да следват сляпо последните тенденции. Що се отнася до по-завоалирания смисъл, скрит във фразата, става дума за представата ни за мрачното бъдеще - то е и ще става все по-неприветливо, докато накрая не дойде краят на всичко.
-
В чисто композиционно отношение, мелодиите в "Night Is the New Day" също звучат "нееднозначно" - вледеняващи, но и завладяващи и безкрайно раздвижени. Ти самият заяви преди няколко седмици, че сте сътворили "може би най-разнообразния и силен албум на Katatonia". Какво по-точно имаш предвид?
Бяхме напълно убедени, че в музикално отношение трябва да продължим оттам, докъдето стигнахме с "The Great Cold Distance", но навлизайки по-дълбоко и наблягайки още повече на атмосферата. Този път звуковият пейзаж е по-обширен, и то не само на преден план, но и в сенките... Като цяло, новият ни албум е по-динамичен и варира от брутално тежки партии до изключително меки пасажи, и то не само в рамките на конкретна песен, но и в отделните композиции. Не тъпчем на едно място, ето защо бих определил записа като напредничав, прогресивен. Има няколко нетипични за нас песни, например "Idle Blood", навяващи асоциации със 70-те години, най-вече заради акустичните китари и мелотрона, но същевременно има и чисти дуум метъл парчета като "Nephilim". Фигурират и няколко по-електронно повлияни композиции, издържани в духа на звученето на песента ни "Unfurl" (от сингъла "July" [2007] - б.а.), която се оказа изключително добре приемана от слушателите. Не на последно място, в албума могат да се чуят и някои от най-тежките песни, създавани някога от нас. Разнообразието е голямо, но в границите на типичното за Katatonia, разбира се.
-
Въпросното типично за Katatonia звучене по правило се възприема като тъжно и меланхолично, макар не рядко да се долавят и изпълнени с надежда и копнеж "жилки", слабо пулсиращи в мрака... Ти самият какво мислиш по въпроса?
Музиката на Katatonia винаги се е движела в строго определена посока. Естествено, бихме могли да седнем и да композираме жизнерадостни мелодии, но дали ще сме на прав път? Ще бъде ли интригуващо? Ще ни донесе ли удовлетворение? Доволни ли ще бъдат феновете ни? Ще можем ли с чиста съвест да издадем нещо подобно под името Katatonia? Не! Създаването на мрачна музика е нещо естествено за нас - идва ни отвътре, без да имаме предварително изградена стратегия или да сме си го поставяли за цел. За нас това е музиката, в която истинската красота разкрива чертите си. Не съществува друг музикален жанр, който да предизвиква у мен толкова силни и завладяващи усещания, колкото съвременният мрачен рок.
-
Откъде черпиш вдъхновение за създаването му?
От живота и смъртта. От всичко и всеки. Никой и нищо не е забравено...
-
Да... За малко обаче да забравим Bloodbath. Какво ново покрай този твой страничен проект?
Уреждаме си летни фестивални участия за 2010 г. Вярвам, че ни очакват добри времена...
-
Вярвам, че същото важи в още по-голяма степен за Katatonia - ще обикаляте из цяла Западна Европа заедно с Porcupine Tree през октомври, а през ноември ще свирите из Обединеното кралство с Paradise Lost. Какво е мнението ти за тези две формации и има ли някоя друга група, с която би мечтал да изнесете съвместен концерт?
И Porcupine Tree, и Paradise Lost са приятни. Готови сме да свирим с всеки, стига или да ни харесва музиката на съответната банда, или да сме сигурни, че поне част от феновете й харесват и Katatonia. Последното нещо, което бихме желали, е да свирим пред грешната публика и да бъдем освиркани на сцената.
-
Говорейки за концерти, няма как да не отчетем тъжния факт, че никога не сте свирили в България. Изобщо, знаеш ли нещо за тази страна?
Не, нищо повече от факта, че е сравнително популярна туристическа дестинация сред шведите, макар аз самият никога да не съм ходил там. Изнасяли сме концерти в почти всяка европейска държава с изключения на България и още една-две страни. Най-искрено смятам, че трябва да дойдем и да свирим при вас, за да разберем и усетим за какво става дума.
-
Последен, 12-и въпрос: Нещо да добавиш?
Поемете дъх и се потопете във времето... Поздрави!
