Интервю с Pantommind


Pantommind

Автор: Яни
Два месеца след появата на "Lunasense" на българския пазар и моменталното му превръщане в най-търсеното заглавие у нас, "Metal Katehizis" има огромното удоволствие да ви срещне с хората, които го създадоха - Pantommind. Напълно излишно е да обясняваме за пореден път кои са Pantommind, трябва да си проспал последните 4 години, та да не знаеш. Ако все пак наистина за пръв път чуваш името на тази група, хвърли едно око/ухо на pantommind.com. Затова нека просто караме напред, към задушевния и крайно интересен разговор с момчетата. Намираме се под лъчите на следобедното габровско слънце, на по бира пред репетиционната на групата. Мои събеседници са Тони - вокали, Петър - китара, бас, клавишни, Драго - барабани и "Floyd" Росен - китара. Затегнете коланите, започваме.
  • Metal Katehizis: Преди всичко искам да ви поздравя за новия ви албум - "Lunasense". Изминаха цели четири години от излизането на предния - "Shade Of Fate". Какво ви отне толкова много време?

    Драго: Фактически смесването и мастеринга ни отнеха толкова много време, тъй като ние сами си го правим и се учехме в движение.

    Петър: Всъщност парчетата са готови още от 2006 г. Оттогава датира демото на "Lunasense" - записахме целия албум, преслушахме го внимателно и което не ни хареса, го направихме наново.

    Драго: Ако трябва да кажа с едно изречение защо ни отне четири години: ами защото толкова трябваше да ни отнеме.

  • Доволни ли сте от това, което се получи като краен резултат? Това ли си представяхте, когато започвахте да създавате "Lunasense"?

    Петър: Само шест месеца преди излизането на албума изобщо не бяхме доволни. От звука имам предвид. Дълго време търсехме своя звук, това всъщност изяде голямата част от тези четири години. Преди повече от година, дори година и половина, имахме предложения да издадем "Lunasense", но знаехме, че не беше добре да излиза в този - така да го наречем - незавършен вид. В крайна сметка сме много доволни от вида, в който албумът видя бял свят.

  • Имате ли обратна връзка от феновете? Пишат ли ви мненията си, свързват ли се с вас хора чрез сайта ви, MySpace, форуми и т.н.?

    Тони: Никога не сме получавали повече отзиви от сега. И нека не звучи нескромно, но хората, които ни пишат, до един са с положително мнение за "Lunasense".

    Драго: Този път наистина ни засипаха. Ежедневно хора се свързват с нас по някакъв начин.

  • А има ли интерес към вас от чужди медии, които да ви търсят за интервюта, промо-дискове и т.н.?

    Драго: Да, основно ни търсят от чужди медии. Ти знаеш, че албумът беше издаден от американски лейбъл - "Spectastral Records"; и логично най-големият интерес идва именно оттам. Също така от националната телевизия на Австрия ни поискаха видеоклип, от голям брой радио станции, списания и сайтове се свързаха с нас с молби за промо-дискове и интервюта.

    Тони: Дори по едно австралийско радио - "Screaming Symphony"; направиха ревю на албума в едно предаване.

    Петър: Този същият австралиец преди години направи подобно предаване и за предния ни албум - "Shade Of Fate". Той дори изрази мнение, че би било много готино, ако презапишем и издадем "Farewell" - нашият първи албум, който за кратко бяхме пуснали безплатно в интернет през далечната 1999 г.

  • А това дали ще се случи?

    Тони: Най-вероятно да, но не във вида, в който албумът се появи тогава.

    Петър: Имаме идея за следващия си албум да презапишем някои от пените от "Farewell", защото мислим, че са достатъчно добри, за да видят бял свят. Имаме и още едно демо - "Unreality", мислим и от него да вземем най-добрите парчета и да ги направим наново, както бихме искали да звучат в момента. Това ще е може би половината от предстоящия ни албум, а имаме и доста нов материал, който да вкараме. За съжаление тогава, през 1999 г., музиката ни не получи никакво разпространение и много хора дори не знаят, че имаме материал от преди "Shade Of Fate".

    Драго: "Farewell" си е на практика демо и идеята ни е песните да бъдат изцяло наново записани, може би леко преработени. Дори сега, след толкова години, тези песни звучат актуално, все едно сме ги писали сега.

    Тони: Което ни кара да се чувстваме горди, че това, което сме направили, е изпреварило времето си.

  • Тази вечер си особено скромен, както винаги всъщност. Как се стигна до това българска група да се издава от чуждестранен лейбъл и доволни ли сте от работата си със "Spectastral Records"?

    Тони: Ние сме въодушевени от работата си със "Spectastral Records", не просто доволни.

    Петър: Ако не бяха те, сигурно групата щеше да е в дълбока криза. Повечето издатели не обръщат внимание на артистите си, крият от тях реалните резултати от продажбите и по този начин ги лишават от възнаграждение. Имаше доста заинтересовани да издадат "Lunasense", но предлаганите ни договори бяха в наш ущърб. Докато сега получаваме страхотна подкрепа в лицето на Краси от "Spectastral Records".

  • Pantommind
  • Бихте ли разказали накратко какъв е този лейбъл, кой е Краси и как се свързахте с него и т.н.?

    Драго: Собственикът на "Spectastral Records" е българин, казва се Краси. Много добър китарист, много добър мой приятел, бяхме съученици навремето. Той е от Добрич, но от 1994 г. пребивава в Щатите. Това е човек, който живее за музиката! Има си друг бизнес, но силно желаеше да ни помогне, затова създаде "Spectastral Records", за да издава нашата музика. Искам пак да повторя: получаваме невероятна подкрепа от него.

  • А той само за пазара в САЩ ли отговаря? Как става разпространението на дисковете ви в другите континенти?

    Драго: Основно в Америка е разпространението, но отивайки на сайта на издателя - www.spectastralrecords.com, можеш да си поръчаш диска от където и да е по света с много ниска цена за доставката. Освен това има дистрибутор в Германия - "Just For Kicks Music", и в Гърция - "Steel Gallery Records". За България разпространението се извършва от музикална компания "Wizard" и онлайн магазина на "Metal Katehizis".

    Петър: Малко закъсняхме с намирането на дистрибутори в Европа и затова продажбите ни в континента не са особено силни. Но с този издател имаме дългосрочни планове, дава ни голяма подкрепа и сили да продължаваме напред.

  • Имате ли с него някаква договорка от рода на това да издадете за пет години два албума или нещо подобно?

    Тони: Не, но той иска от нас да бъдем работоспособни.

  • Тоест, никакви четиригодишни паузи повече? Това да се чува! Как вървят продажбите на "Lunasense", ако не е тайна?

    Драго: Много добре! Първият тираж е почти изчерпан

  • Нали знаеш какъв е следващият ми въпрос?

    Драго: Какъв е тиражът? Ха-ха-ха! Първият тираж е 1000 копия, от които са продадени около 700 само месец и половина след излизането на албума.

  • А в България какво е положението?

    Драго: Аз лично съм очарован от българските фенове!

    Петър: Всички сме просто изумени от феновете ни в България! Това трябва дебело да се подчертае: благодарим на всички, които са си купили албума, това за нас е голяма подкрепа. Никога не сме си представяли, че ще продадем толкова дискове у нас и че ще има такъв голям интерес към музиката ни.

    Драго: Показателно е, че още в първия ден станахме най-продаваното заглавие от каталога на Wizard. И тук си говорим за група, която изключително рядко свири на живо! За отрицателно време продадохме над 100 диска.

  • Да си поговорим малко за великолепната обложка на "Lunasense"?

    Драго: Автор на обложката е Радо Пенчев. Това е едно изключително произведение на изкуството.

  • А комуникира ли по някакъв начин с музиката и текстовете в албума?

    Драго: Това беше едно вече съществуващо произведение на Радо, но в последствие претърпя някои промени именно с цел да комуникира със заглавието на албума - тези ръце, насочени към луната... Много, много сме доволни от резултата. Задължително трябва да споменем и Иван Маслев - най-великият уеб-дизайнер на света! Това е човекът, който направи страхотния ни уебсайт - www.pantommind.com.

  • На няколко места в албума се чуват женски вокали? Коя е тази дама?

    Драго: Пак аз ще трябва да обясня. Това е Colleen Gray. Историята започва още преди излизането на предния ни албум "Shade Of Fate" през 2005 г. Веднъж, докато си сърфирах в интернет, попаднах на сайта на една мацка, чието пеене силно ме впечатли. Писах й да я поздравя, да й разкажа за нашата група и т.н. Оказа се, че и тя много харесва това, което е чувала от нас, та решихме да направим нещо заедно, така се роди идеята. Реализацията й обаче се случва едва сега. Пратихме й демо на песента "To The Days Of Old", записана изцяло с вокалите на Тони, а тя я преработи до неузнаваемост. Получи се просто перфектно, по-добре от колкото изобщо сме си представяли! Между другото, Colleen е уебмастър на официалния сайт на Fates Warning. Имам усещането, че именно тя е замесена в това да ни поканят за съпорт на техния концерт в София. За това обаче не сме сигурни, така и не се разбра как така точно нас избраха...

  • Имам по един персонален въпрос към всеки от вас. Започвам с Тони: братче, кажи тайната рецепта на изумителния ти глас?

    Тони: За това ще трябва да питаш Господ. Кратко и ясно. Иначе съм посещавал вокални курсове, но това беше много, много отдавна. Сега не бих казал, че правя нещо по-специално за поддържане на гласа ми, като упражнения или диети примерно. Когато трябва да съм на линия, аз просто съм и ми се получава.

  • Пешко, ти си творческият двигател на Pantommind, твои са почти 100% от нещата. От къде черпиш идеите и вдъхновението си?

    Петър: От огромната ми любов към музиката. От ранна възраст съм започнал да слушам метъл и до ден днешен съм изслушал страшно много музика. Едва ли има подстил в рок и метъл музиката, в който да не съм задълбавал. Имам ужасно много любими групи, за това най-добре да не изреждам имена. Обичам да слушам музика, обичам и да свиря. Сравнително добре се справям и на китара, и на бас, и на клавири, че даже и на барабани. За предстоящите ни концерти аз ще поема баскитарата, тъй като при нас се завърна Росен - стария ни китарист, който заедно с адаша Петър Вичев ще оформят китарното дуо в Pantommind. Казано по-накратко: абсолютно отдаден съм на музиката.

  • Логично стигаме и до Росен. Какво те накара да напуснеш групата и по-късно отново да се върнеш и защо "Floyd" Росен?

    Росен: "Floyd", защото ме обвиниха, че много използвам "Floyd Rose", механизма на китарата, така ми излезе нещо като прякор. Не идва от Pink Floyd, както може би си мислиш. Ха-ха-ха. Иначе аз никога не съм напускал Pantommind, просто за един период от време вадех прехраната си извън България и затова не можех физически да съм част от групата. През това време не сме спирали да работим заедно - разменяхме си идеи по интернет, пращал съм им мои записи и т.н. Дори солата, с които участвам в "Lunasense", съм ги записвал в Гърция. Така че е трудно да се каже, че се завръщам в Pantommind, аз реално не съм напускал.

  • Pantommind
  • Драго, ти си известен като медийното лице на групата. Обикновено ти се занимаваш с интервюта, кореспонденции, MySpace и т.н. Можем ли да те наречем "българският Mike Portnoy"? (бел. авт. Следва мощен групов смях в продължение на около минута.) Шегичка. Често в ревютата, които съм чел за вас, оприличават твоят стил на свирене с този на Mark Zonder от Fates Warning. Аз също споделям до някъде това мнение. Ти какво ще кажеш по въпроса?

    Драго: Не е лъжа, Zonder за мен е най-великият барабанист, определено ми е повлиял най-силно. Като други влияния бих посочил Neal Peart, Mike Terrana и Snowy Shaw.

  • Къде е Светльо - Sunny X, вашият клавирист? Защо не е с нас в момента?

    Петър: В Лондон е. И той е емигрант по неволя. Но и с него си сътрудничим, голяма част от клавирите в "Lunasense" са негови.

  • Смятате ли да представите "Lunasense" на живо?

    Тони: На 100%! Въпрос на време е. Поставили сме си го като задача да започнем с концертите още тази есен. Не сме сред най-активно концертиращите групи, но вече започваме да изпитваме нужда от свирене на живо. Специално аз, като вокал и фронтмен на групата, имам огромно желание да съм на сцената, липсва ми контактът с публиката.

    Драго: Искам да издам и една тайна. От фестивала "ProgPower Europe" отново се свързаха с нас и ни поискаха копие от албума. Изпратихме, получили са го, слушали са го и сега очакваме да решат дали да ни поканят да забием в Холандия. Та има шанс да се реваншираме за проваленото ни участие от 2006 г. на същия фестивал. Тогава публикувахме някакви измислени причини защо не отидохме. Истината е, че през 2006 г. бяхме принудени да се лишим от участие на най-престижния прогресив метъл фестивал на континента, заради тоталната липса на подкрепа от страна на тогавашния ни издател - италианците "Lucretia Records". Чисто и просто ни прецакаха, нямахме никаква възможност да поемем финансовата тежест на подобно участие. Искам също да споделя с читателите ви, че през 2006 г. имахме предложение да бъдем подгряващи на цялото европейско турне на King Diamond, което мина и през София. Подобно предложение ни отправиха и от Jon Oliva’s Pain, което за нас е изключително признание. Не потвърдихме тези участия именно заради посочените по-горе причини.

  • Кажете по няколко думи за концертите ви с Fates Warning и Helloween?

    Драго: Всички в групата сме много големи фенове на Fates Warning и, както се казва, този концерт за нас беше сбъдната мечта. Нашите "30 минути слава".

    Тони: До този момент Pantommind имаше цели 10 години труд зад гърба си и за нас това беше нещо като заслужена награда. Бекстейдж имахме шанса да си побъбрим с музикантите от Fates Warning, много готини пичове са. Ray Alder - един от най-любимите ми певци, през цяло време на нашия сет беше от страни на сцената и внимателно ни наблюдаваше.

    Драго: Аз искам да кажа нещо относно Тони. Както казахме, Colleen Gray е уебмастър на Fates Warning и са близки приятели с Ray. След турнето те се срещат, за да си поговорят как е минало, какви са им впечатленията и т.н. Ще се опитам да цитирам думите на Colleen: "Ray дойде при мен и ми каза: Отидохме в България с нагласата да направим един страхотен концерт, да дадем най-доброто от себе си, но като чух Pantommind на саундчека, истински се притесних, че ще трябва да пея след техния убийствен вокал."

    Тони: Аз ще кажа няколко думи за концерта ни с Helloween. Направи ми впечатление, че работата на целия им екип беше така организирана, че да може певецът им Andy Deris да има максимално време за почивка преди концерта, да може гласът му да е напълно подготвен да даде максимума от себе си. Той не направи дори и саундчек. Това за мен е пълен професионализъм. Имах възможност да разговарям с басиста на Helloween - Markus Grosskopf. Той ми сподели, че това, което правим, много му харесва и че много би искал и той да свири именно такава музика, но за съжаление това не е възможно под името Helloween.

  • Кога да очакваме нов албум на Pantommind? Би трябвало да е доста скоро, имайки предвид, че "Lunasens" е написан през 2006 г. Имате ли нов материал??

    Драго: Определено. Имаме страшно много идеи, дори цели песни, някои от тях сме свирили на репетиция още преди години. Върти ни се обаче една друга идея - да преработим и запишем някои от нашите песни в акустичен вариант. Става дума за вече издадени наши песни и то по-твърдите ни, които да звучат коренно различно в новия си вариант. Това ни го предложи нашият издател и ние страшно много харесахме идеята. Още не знаем под каква форма ще се появят тези акустични парчета, но така или иначе сме решили да го направим. Някои от тях дори са в почти завършен вид вече.

    Тони: Лично за себе си мога да кажа, че занапред възнамерявам да участвам по-активно в писането на текстовете. В "Lunasense" имам само два текста, но това ще се промени, имам готови доста неща и съм много доволен как ми се получават. Това за пръв път го споделям, дори пичовете от групата не го знаеха до този момент.

    Драго: Я, наистина сега научавам за това. Супер! Текстовете са много важна част. До момента сме ползвали текстове на наши приятели или фенове. Иска ми се да благодаря на Halldor Magnusson - един исландец, който много харесва нашата музика и съответно ние сме големи фенове на неговите текстове. Също и на Елица Илиева от София. Тя участва с цели три текста в "Lunasense". Да не забравяме нашата приятелка от Америка - Olivia Bronson. Тя написа текста на "Erasable Tears" и адски се изкефи на крайния вариант на парчето. Каза ни, че винаги си е представяла подобна музика в съчетание с нейния текст. Също и Jonah (което значи "гълъб" на иврит). Това е един силно религиозен човек, не знам дали да не използвам дори думата радикалист. Той но помогна с текста на "Sandglass" - една от най-хубавите ни песни изобщо.

  • Нещо като финални думи?

    Тони: Да, имам. Искаме да благодарим на "Metal Katehizis" за подкрепата, която оказват на нашата група. Това значи много за нас, това е начинът много фенове да достигнат до нашата музика. Благодарим и на читателите за интереса към нас и положителните отзиви. Надяваме се скоро да ги видим на живо на някой от бъдещите ни концерти. И за финал искам да споделя една източна мъдрост, която по някакъв начин може да бъде отнесена към нашата работа с Pantommind. Тя гласи: "Водата не дълбае камъка със сила, а с постоянство". Наздраве!

  • Pantommind