Автор: Яни
-
Metal Katehizis: Здравей, Paul. Изключително ми е приятно да те чуя!
Здрасти, на мен също. Как я караш?
-
Честно казано съм силно развълнуван от възможността да си побъбрим с теб. С какво се занимаваш напоследък?
Ох, от къде да започна? Днес например упражнявам уменията си по класическа китара. Отново започнах да ходя на уроци, ще ми се да обогатя познанията и уменията си в тази насока. По-късно през деня имам намерение да запиша малко нова музика, по която работя от известно време насам. Това са в общи линии заниманията ми напоследък: композиране и репетиции, опитвам се да си уплътнявам времето.
-
Хм, доста любопитно. А в каква насока е новият материал: по-скоро Cynic или по-скоро Aeon Spoke (бел. авт. Aeon Spoke е проект на Paul Masvidal и Sean Reinert, в който дават свобода на увлечението си по мелодичната алтернативна музика)?
По-скоро Aeon Spoke. Всъщност не съм решил още дали ще е точно за Aeon Spoke или ще създам нов проект, но определено материалът е доста мек, с доста атмосферично звучене. Трудно ми е да го опиша, но пък съм изключително доволен от това, което се получава до момента. Ще видим какво ще излезе накрая. Паралелно с това работя и по нов материал за Cynic, имам нахвърляни идеи и постепенно ги развивам.
-
Супер, това вече са добри новини. Ако нямаш нищо против, бих искал да те върна няколко месеца назад и да си поговорим малко за последния ти албум със Cynic - "Traced In Air"?
Разбира се, с удоволствие.
-
Какво ви отне цели 15 години от излизането на "Focus" до излизането на "Traced In Air"?
Ами как да ти кажа, тогава ние просто се разделихме, всеки пое по своя път. Никога не сме имали намерение да се събираме отново, когато и да било. И въпросът не е в тези прословути 15 години, а по-скоро в крайно любопитното съвпадение на дадени събития, които ни накараха да възродим групата. През цялото това време всеки един от нас беше доста зает с участия във всевъзможни проекти и наистина през ум не ни минаваше да се връщаме в миналото, изкарвайки Cynic отново на бял свят. Така или иначе, в даден момент сякаш всички усетихме нуждата да се съберем, получи се много естествено, от само себе си.
-
Минаха близо шест месеца от излизането на "Traced In Air". Какви са твоите впечатления от реакциите на феновете? Не мислиш ли, че една част от тях - тези, които си падат по по-твърдата музика, може би са разочаровани от завоя към по-мелодичното и към по-техничното?
Не бих казал. Като цяло получаваме положителни отзиви за работата си по "Traced In Air". Фенове и медии от цял свят се надпреварват да ни засипват с комплименти. Определено сега имаме много по-голяма подкрепа, отколкото в началото на 90-те, когато издадохме "Focus". Сега като че ли хората са с по-освободено съзнание за нашата музика.
-
Ако ми позволиш да споделя скромното си мнение, според мен и двата албума се характеризират с футуристичното си звучене. Нерядко, докато обсъждаме с приятели вашата музика, си казваме, че Cynic правят музика от бъдещето. Това съзнателен подход ли е от ваша страна или по съвсем естествен начин се получава?
Съгласен съм. Бих казал, че и двете са валидни. Определено си падам по модерните технологии, по - така да ги наречем - космическите елементи в музиката, това несъмнено е и част от Cynic. Винаги сме се стремили да създаваме нещо ново и уникално, винаги търсим нови похвати и изразни средства, така че това футуристично звучене пасва идеално на нашите идеи.
-
Би ли ни разказал с по няколко думи за новите членове на групата - Robin Zielhorst (бас) и Tymon Kruidenier (китара)?
С Tymon се познаваме от доста време. Той е страхотен китарист и е огромен фен на Cynic. Та когато търсехме втори китарист, един мой приятел ми сподели, че освен всичко останало Tymon е много добър в дет-вокалите, нещо, което аз не умея. Посвирихме малко заедно и се оказа, че е перфектният човек за Cynic. Robin ни беше препоръчан именно от Tymon. Свирили са заедно в един проект (бел. авт. става дума за техничната дет-метъл група Exivious, в която и до днес свирят) в Холандия. Изпробвахме няколко басисти за Cynic, докато накрая Tymon не доведе Robin на едно прослушване. Стилът му на свирене много естествено пасва на нашата музика, така че беше логично да го поканим да се присъедини към нас.
-
До колкото знам практикуваш някои източни дисциплини, като медитация например. Оказва ли това влияние на музиката ти?
Не бих могъл да кажа как точно влияе на музиката, която пиша. По-скоро медитацията ми помага да погледна навътре в себе си, в дълбините на собственото ми съзнание, да разбера кой точно съм аз. Предполагам, че това в някаква степен ми позволява да извлека от себе си максимума на творческите ми способности, що се отнася до музиката. Но как да ти кажа, за мен всичките тези вътрешни духовни процеси са едно цяло и взаимно се надграждат.
-
А какви са твоите музикални влияния?
Бих могъл да изреждам цяла вечност. Всичко ме вдъхновява - слушам класическа музика, джаз, фюжън, дори поп. Слушам и по-твърдите неща, които са ми харесвали като тийнейджър. Бих казал, че много зависи от това в кой ден точно ме питаш, тъй като днес съм на една вълна, утре съм на друга. Обичам хубавата музика, без значение кой как я нарича. Харесвам всичко от Johann Sebastian Bach до Adrian Beliew и Robert Fripp, от Keith Jarrett до Radiohead. Наистина, можеш да ме търсиш по цялата музикална карта. В последно време съм голям фен на Opeth. Много харесвам групи и изпълнители, които не се притесняват да експериментират с различни стилове и похвати. Слушам и отделни солиращи изпълнители, например един мой приятел от Ню Йорк - Jonathan Kreisberg. Това е един много талантлив китарист, който изкара няколко наистина страхотни албума.
-
Ти и Sean Reinert създадохте проекта Aeon Spoke преди около десетина години. На доста места в Интернет прочетох, че ви определят като прогресив рок група, което според мен е абсурдно. Как ти би описал музиката на Aeon Spoke?
Не разбирам къде чуват прогресив в Aeon Spoke? По-скоро правим музика, ориентирана към самите песни, а не към демонстриране на техническите ни умения. Музиката ни е невинна, нежна, ефирна. Идеята ни с Aeon Spoke e да правим красиви мелодии, да създаваме песни, носещи нашата собствена душевност. Пълна противоположност на Cynic по отношение на усложнените многопластови композиции и високия енергиен заряд.
-
Сега, след като възобновихте Cynic, възнамеряваш ли да продължиш да работиш с Aeon Spoke и да записваш нова музика в тази насока?
Както ти казах преди малко, имам материал за цял нов албум, който смятам да запиша и да издам до края на годината, но все още не знам дали ще се появи под името Aeon Spoke или ще е нещо друго.
-
Ти и Sean бяхте част от легендарните Death за кратко в началото на деветдесетте. (бел. авт. Paul Masvidal и Sean Reinert участват в записите на култовия албум "Human" на Death от 1991 г. и в последвалото го турне) Би ли ни разказал що за човек беше Chuck Schuldiner и в какви отношения бяхте с него?
Chuck беше нещо като мой по-голям брат, бяхме наистина много близки приятели. Той на практика ме вкара в музикалния бизнес и много ми помогна в началото. С него се познавахме от ученическите години. С течение на времето между нас се изгради едно много силно приятелство и беше просто неизбежно да не направим албум заедно. Chuck беше изключително чувствителен човек, обичаше животните, влагаше много страст в музиката си и работеше почти денонощно.
-
Съвместната ви работа остави ли отпечатък върху твоя подход към музиката и промени ли те по някакъв начин като музикант и композитор?
Трудно ми е да преценя. Мисля, че и двамата взехме по нещо един от друг. Аз харесвах неща като прогресив, джаз и фюжън, докато Chuck си падаше по класическия метъл. Засякохме се някъде по средата и нещата между нас просто проработиха. Бих казал, че подходът ни към китарата беше доста различен по отношение на рифове и солиране, но между нас се получи необходимата спойка и си мисля, че бяхме наистина добър тандем.
-
Да поговорим малко за концертите на Cynic. Откакто излезе "Traced In Air" почти непрекъснато сте на турне. Обиколихте Европа и САЩ от край до край и то с групи като Opeth, Meshuggah, DragonForce и др. Какви са впечатленията ти от тези турнета?
Преди всичко съм много благодарен, че тези групи ни поканиха да свирим с тях. До колкото знам всички те са големи фенове на Cynic и имаха желание да споделят сцената с нас. Иначе самите концерти минаха супер, чувстваме, че отново сме в играта и при това сме в страхотна форма. Получаваме невероятна подкрепа както от феновете, така и от групите, с които сме на турне, всички вярват в нас и това ни дава голяма увереност. Много силно се вълнуваме. Има огромна разлика с времето, когато започвахме - в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години. Тогава се чувствахме някак си изолирани и пренебрегнати, докато сега се радваме на наистина огромна подкрепа от всички страни. Ето, съвсем скоро ни предстои мини турне с Dream Theater из Европа и причината за това е, че Mike Portnoy и останалите момчета от групата са огромни фенове на Cynic.
-
Искам да ти призная, че миналия ноември, когато бяхте на европейско турне с Opeth и The Ocean, аз и няколко мои приятели дойдохме в Брюксел, за да ви гледаме.
Уау, супер!
-
Концертът беше наистина убийствен, но ми направи впечатление, че белгийските фенове като че ли не бяха особено ентусиазирани по време на вашето изпълнение. Как си го обясняваш, дали пък тази голяма пауза от 15 години не е накарала феновете да забравят за Cynic?
Не изключвам тази възможност. Мисля, че в момента публиката, пред която свирим, е съставена както от млади фенове, които тепърва откриват Cynic, така и от такива, които ни познават от дълги години. 15 години все пак са си адски много време, така че за на си е все едно започваме отначало. Истинско удоволствие е да сме отново на сцената, хората говорят за нас, имаме все повече фенове с всеки изминал ден.
-
След броени дни предстои първото гостуване на Cynic в България. Какво знаеш за нашата страна?
Всъщност не знам кой знае колко много за България, освен че се намира на Черноморското крайбрежие и че в момента при вас би трябвало да е доста горещо. Знам също, че имате славна история. Чел съм за старата ви столица Велико Търново, за това колко е красиво там и какви исторически забележителности има. Силно се надявам да имаме време да поразгледаме вашата страна, планините, старинните постройки от Средновековието. Много ми се ще да поговоря с хората.
-
Всъщност знаеш доста за България! Би ли ни разказал за предстоящото ви турне с Dream Theater?
Съвместната ни част от турнето е около една седмица, ако не се лъжа. До колкото знам, Portnoy прави каквото е по силите му да нагласи така нещата, че да свирим заедно на колкото е възможно повече места. Честно казано нямам никакви очаквания за това турне, но си мисля, че на хората ще им допадне комбинацията от Cynic и Dream Theater.
-
Изглежда с Mike Portnoy сте стари приятели?
Не, нищо подобно. Не се познавахме до съвсем скоро. Mike страшно много харесва нашата музика и всъщност се запознахме на един от последните ни концерти в Ню Йорк. Той дойде при нас след шоуто и ни каза колко много се радва да ни види отново на сцена и че според него би било страхотно, ако направим няколко съвместни концерта.
-
Какво бихме могли да очакваме от Cynic в близко бъдеще?
Кой знае? За момента сме се фокусирали върху предстоящите ни концерти. Трудно е да работиш по нови парчета докато си на турне, но така или иначе аз имам доста идеи, които смятам да доразвия след като се върнем в САЩ. Напълно вероятно е да сме готови със следващия си албум до една година. Всичко зависи от това колко време ще прекараме в концертиране.
-
Много ти благодаря за отделеното време и за прекрасния разговор, Paul!
Моля, благодаря за вниманието! Надявам се да се видим на концерта в България. До скоро!
