Интервю с Rob Arnold от Chimaira




Автор: Андон "Whiplash" Донев


   Един от класическите сюжети на хорър филмите е онзи за смъртоносния вирус, изпуснат от лаборатория, който поразява човечеството. Точно една такава грижливо обработвана инфекция заплашва да залее света в края на април, а нейните създатели са от Кливлънд, Охайо. Естествено, става въпрос за безкомпромисно мачкащия секстет Chimaira.
   В опита си да събере повече информация за заразата, която ще представлява новият диск на американците "The Infection", "Metal Katehizis" направи опит да се свърже с част от замесените в тази секретна разработка. Срещу нас се изправи китаристът Rob Arnold с епруветка от опасния спесимен, а срещу него ние - с камара въпроси. Вижте резултата:

   Metal Katehizis: Здрасти, Rob! Страхотно е, че мога да разговарям с господаря на рифовете в Chimaira!
   Rob Arnold: Ха-ха, благодаря!

   За начало приеми поздравленията ми за завършването на вашия нов студиен албум "The Infection". Все още не съм имал възможност да го чуя, така че очаквам ти да ми кажеш нещо повече за него. Доволен ли си от постигнатия краен резултат?
   Аз съм изключително доволен от крайния резултат и си мисля, че ще го харесаш. Всъщност всички, с които съм говорил досега, казват, че е страхотен.

   Труден ли беше процесът на създаване на албума?
   Всичко започна миналото лято. Трябваше да обикаляме Щатите за последната част от турнето в подкрепа на "Resurrection" и Mark (Hunter - вокалистът на бандата бел. авт.) ми предложи да взема компютър и да започнем да нахвърляме конкретни идеи. Имахме два дни път от Източното крайбрежие до Западното и фактически през това време измислихме и първия риф за албума - този на "Try to Survive". Оттам и работата ни потръгна и само за няколко часа успяхме да довършим песента. След като разбрахме, че тази схема работи, започнахме да се събираме всяка вечер след концерт в задната част на тур-буса и да оформяме скелета на някои песни. До края на турнето вече имахме готови (като музика) седем парчета. След като се прибрахме у дома, се заехме само и единствено с писането на новия материал и до месец по-късно бяха създадени още 5-6 песни. Работата в студиото беше относително бърза, така че всичко там привършихме за по-малко от два месеца.

   Това означава ли, че използвахте различни подходи при композирането и при записването на албума?
   Всеки наш албум е преминал през различен процес на композиране.
   В "Pass Out of Existence" ние бяхме просто шестима пича, срещнали се няколко години по-рано, и бяхме изключително въодушевени от подписването с "Roadrunner Records". Създавахме албум, но в същото време нямахме технологии, които да улесняват процеса - като Pro Tools, например.
   "The Impossibility of Reason" беше повратен момент за нас. Имахме да изпълняваме договорни отношения с „Roadrunner" и трябваше да се докажем, за да може лейбълът да продължи да ни подкрепя.
   Виж, едноименният беше белязан от доста проблеми - и с "Roadrunner", и с Andols (който ни напусна преди това), и с Ricky Evensend... Имахме и ново попълнение в лицето на Kevin Talley. Всички тези неща нямаше как да не се отразят.
   "Resurrection" беше написан през значително по-ведър период за бандата. Andols се завърна, подписахме с нов лейбъл, всички бяха доволни от ситуацията.
   По отношение на новия албум вече ти обясних как стояха нещата, но при записите сме си изградили точно определена методика на работа. Установили сме стандарт, който доказано работи при нас, и всеки следващ албума на Chimaira звучи по-добре от предходния, защото се учим как да бъдем и по-добри музиканти, и по-добри продуценти.

   Ясно. Докато се подготвях за този разговор, попаднах на интервю с Mark, където той казва, че новият албум е "много хващащ и 'инфекциозен'". Обикновено съм свикнал да употребявам думата "хващащ" за радио-ориентирана музика. Имат ли причина феновете да се страхуват от вероятност да кривнете в тази насока?
   Не мисля. Знам какво имаш предвид, но в случая това не трябва да се възприема като термин, с който обикновено назоваваме поп хитове. Според мен що се отнася до метъл, думата "хващащ" има по-друго значение. Бих я употребил за песни като "5 Minutes Alone", за песни като...

   ....за типичните песни за куфеене?
   Да - "Enter Sandman", "Fucking Hostile", "Seasons in the Abyss" - песни, които веднага ти се набиват в главата. По-скоро възприемам "хващаща" като "запомняща се" песен.

   И всъщност има ли такива песни в "The Infection"?
   Не мога да отговоря твърдо на този въпрос. Поне не и в близката година. Едва ли когато Pantera са писали "5 Minutes Alone", са предполагали колко популярна и грабваща ще стане тази песен. Феновете са тези, които го определят. Ние също не знаехме, че "Power Trip" ще стане по-популярна от (да речем) "Overlooked" и "Pictures in the Gold Room", но се случи точно така.
   Клавишните и семплите в Chimaira имат много специфична роля. Допуснахте ли те да се намесят по-осезаемо в новия албум?
   Трудно ми е да преценя дали сме използвали повече или по-малко клавишни. Във всеки случай не мисля, че са по-малко, но не са и забележимо повече. Напасват се чудесно в музиката, допълват рифовете, изразяват точно каквото сме търсили на конкретните места... Според мен са перфектни, макар че винаги може да се намерят хора, които да кажат, че са твърде малко или пък твърде много.

   Има ли в "The Infection" такъв мащабен шедьовър като "Six"?
   Всъщност да, има. Последната песен - инструменталът "The Heart of it All" - е от калибъра на "Six" и "Implements of Destruction". Изключително съм доволен от нея и ми е любимото наше парче от този тип.

   Ти донякъде засегна следващия ми въпрос, а той е: кои са любимите ти песни от новия албум?
   Определено "The Heart of it All", също така "The Disappearing Sun", "On Broken Glass"… Като цяло комплектът песни в "The Infection" ми допада повече от комплекта песни в който и да е наш предходен албум. Знам, че повечето музиканти казват за новите си дискове "Това е най-доброто, което сме издавали бла-бла-бла...", но просто аз съм по-ентусиазиран за този наш албум, отколкото за който и да било от по-ранните.

   Отново записвахте с продуцента Ben Schigel. Разочаровани ли бяхте от работата с Jason Suecof, или просто си имахте други причини?
   О, определено не сме били разочаровани от Jason Suecof - изкарахме си чудесно, докато записвахме с него. С "Resurrection" просто искахме да пробваме нещо различно - Andols се беше върнал в бандата, имахме нов лейбъл ("Ferret Music") - искахме да влезем в новия период с нов продуцент. Но за актуалния албум решихме да си останем в Кливлънд. Когато бяхме във Флорида с Jason Suecof трябваше да спим в хотел и изпитвахме разни други неудобства, докато сега сме си у дома, студиото е на 20 минути от домовете ни. А и с Ben Schigel се познаваме от много години, страхотен продуцент е и свърши феноменална работа и този път - "The Infection" звучи невероятно.

   Заглавието "Resurrection" беше вдъхновено от проблемите, които имахте в годините преди издаването на този албум. Кой беше вирусът, който предизвика инфекцията ("The Infection")?
   Хе-хе, да не би да си чел някъде в Интернет нещо по въпроса?

   А, не - просто се опитвам да разбера откъде дойде името на новия диск.
   По-скоро този запис ще бъде вирусът или пък Chimaira е вирусът. И инфекцията. Тя не е смъртоносна, но все пак е опасна. А сега е време да я разпространим. Това ще е и мотото на турнето ни: "Spread the infection".

   Тук е подходящото време да попитам и за web сайта spred-the-infection.com, който направихте и който е специално посветен на албума.
   Да, това си е запомняща се фраза. По този начин ще ви заразим с всичко, което Chimaira е в този момент. А чрез сайта искаме нашите фенове също да вземат участие в разпространението на вируса.

   А какво представлява символът на обложката и защо го избрахте?
   Той се появи заедно със заглавието. Изглежда много метълски, близко е до знака за биологична заплаха и като цяло е вариация на старото лого на Chimaira, което ползвахме толкова години. Специалното издание на албума ще бъде в кутия, оформена като метално куфарче с логото върху него. Просто чрез символа ще затвърдим концепцията около заглавието.

   До преди няколко месеца вие все още нямахте издател за Европа. Какво затрудни намирането на такъв?
   Всичко опираше изцяло до бизнес-страната на начинанието. От компанията, през мениджмънта, до адвокатите... Постоянно разпращаш мейли наляво-надясно, харесваш даден вариант на договора, но искаш да промениш само една точка от него. Обсъждаш я, после се оказва, че трябва нещо да се пренапише и т.н. Всичко това отнема време. Ние знаехме, че ще подпишем с "Nuclear Blast", но изглаждането на детайлите ни забави. За нещастие тези дела стават публично достояние и отвън може да е изглеждало като проблем, но всъщност такъв нямаше.

   Chimaira дадоха името на N.W.O.A.H.M. Повечето банди от това движение поеха по доста различни пътища с музиката си. Добри приятели ли сте с повечето от тях и кои са твоите лични любимци?
   N.W.O.A.H.M. събираше под една шапка банди като Chimaira, Shadows Fall, Killswitch Engage и Lamb of God. Приятели сме с всички тях, правили сме адски много турнета заедно, когато вълната беше се надигнала и всички имахме една и съща проста цел: да свирим метъл. Е, Lamb of God и KSE обаче вече дръпнаха доста пред останалите и ние се радваме за тях...

   И в тази връзка да те питам: чувствате ли се така, сякаш не сте получили достатъчно признание?
   Ами да - всяка банда се чувства подценена, но трябва негативното да се обръща в позитивно и да се работи по-здраво, за да може да се извоюва това признание. Ние гледаме на всеки свой албум като на още един шанс да станем по-големи и по-успешни, да спечелим повече фенове. Ако не стане с този албум, ще се постараем да е със следващия или с по-следващия и т.н.

   А кой момент би оценил като пиковия за вас досега?
   (тежка въздишка от другата страна на слушалката) Няколко са. Паметен момент за нас беше, когато свирихме на Ozzfest през 2003 г., защото като по-млади винаги сме мечтали да бъдем на този форум. Друг фантастичен момент беше през 2005 г., когато свирихме на една сцена с Metallica в Англия на фестивала Download. Те са любимата ми банда, повлияли са ми и са ме вдъхновявали адски много, така че преживяването беше неописуемо.
   И накрая - създаването на моя серия китари в каталога на ESP беше гигантско лично постижение за мен. Когато бях малък, имах плакати на James и Kirk, които свирят с ESP, и дори не съм и предполагал какво място има тази марка в музикалния свят. Но сега, след много работа и малко късмет, вече има серия китари с моите хардуерни персонални характеристики и ако погледнеш сайта на ESP, ще ме видиш точно там - до James и Kirk.

   Нека да си поговорим малко и за видео клиповете, които сте правили. "Nothing Remains" безспорно е един от най-добрите клиповете, които съм гледал в последните 6-7 години. Кой даде идеята за този кратък филм?
   За "Nothing Remains"? Мисля, че Mark беше човекът.

   А можем ли да очакваме пълнометражно концертно DVD от Chimaira в скоро време?
   Да - "The Infection" ще излезе с включено DVD, съдържащо making на албума. То беше заснето отново от Todd Bell (човекът, който направи "The Dehumanizing Process" и бонус DVD-то към "Resurrection"). Той ще бъде с нас и през следващата година, ще снима, така че може да се очаква истинско концертно DVD на Chimaira някъде около началото на 2010 г. Впрочем вчера заснехме новия си клип - към песента "Destroy and Dominate" - и до месец-два би трябвало да можете да го гледате.

   Така и така спомена "The Dehumanizing Process", я да те питам нещичко и за него. Това DVD започва с думите "Това е, което сме, това е, каквото ще бъдем, и ако не ви харесва, вървете на майната си". Това ли е все още вашият девиз?
   Да - всеки запис, който правим, всеки риф, всяка част, всяка песен я създаваме така, както ние искаме да я чуем отстрани. И можем само да се надяваме, че хората ще се почувстват по същия начин, когато я слушат.

   Какъв човек е Rob Arnold извън Chimaira?
   Аз съм си спокоен тип, който обича да свири на китара дори в свободното си време. Естествено, гледам да бъда при семейството си, но се размотавам често с приятели, обръщаме по няколко питиета заедно. Голям фен съм на "Cleveland Cavaliers" и на баскетбола като цяло, но наистина основната част от времето ми е посветено на бандата.

   Спомена по-рано, че Metallica са ти основно вдъхновение. Кои други банди би наредил до тях като вдъхновители за теб?
   Megadeth, Pantera, Slayer, Sepultura, Cannibal Corpse, Morbid Angel, Deicide...

   Дам - повечето от тези вдъхновения могат да се усетят в музиката ви, в добрия смисъл имам предвид. Ти направи и свое собствено инструкционно DVD. Как се реши на тази крачка?
   С мен се свързаха от компанията "Rock House Method" и ми предложиха да направя инструкционно видео. Преди никога не съм си мислил да записвам подобно DVD, но след като офертата се появи, реших да пробвам. В него се фокусирам основно върху свиренето на рифове, солирането и писането на песни. Особено последното си мисля, че е доста важно за младите китаристи, тъй като техниката им може да е добра, но за да напишеш и структурираш едно парче са нужни време и опит. Освен това показвам и някои сола и рифове от "Resurrection" и др.
   След като DVD-то се появи на пазара, получих доста положителни отзиви, така че съм доволен.

   А според теб кой е най-добрият албум за 2008 г.?
   Амииииии... Честно да ти кажа не съм слушал много нови албуми през 2008 г., но от тези, които чух, бих избрал "Watershed" на "Opeth".

   Чудесен избор. Да се върнем към бандата. Идва времето за концерти, а първият, който ви предстои, е участие в "Desert Rock Festival" в Дубай. Това май не е най-типичното място за метъл. Какви са очакванията ви за този фестивал?
   Очаквам да има много фенове, гладни за метъл, защото повечето големи турнета прескачат тази дестинация по различни причини. Може би наистина няма чак толкова много групи там, но със сигурност има много фенове. Ще има яка музика, екзотична храна, много банди, ще се свири целодневно и смятам, че ще се получи страхотен фестивал. Ще се съберат почитатели на метъла и ще се забавляват, също както се случва и навсякъде другаде по света.

   Дано да е така. През 2007 г. вие трябваше да бъдете на голямо турне в Европа, но впоследствие то беше отменено. Какво точно се случи тогава?
   Доста неща. Точно по това време бяхме започнали да нахвърляме някои идеи, които искахме да запишем. Впоследствие обаче от тях не излезе нищо и те не влязоха в "The Infection". По-същественият проблем беше, че бяхме страшно изморени. Гадно беше, че по този начин разочаровахме феновете в Европа, но просто се нуждаехме от почивка и поехме риска да направим този избор. Извиняваме се на всички, но все пак сега имаме нов албум и ще направим всичко възможно да се реваншираме.

   Значи ще има европейска част от турнето, така ли? Защото на сайта все още няма обявени дати за Стария континент...
   Знам, че ще бъдем в Европа след средата на май. В момента мениджмънтът и лейбълът доуреждат подробностите и, макар и все още да няма официални дати, знам, че ще свирим там в края на пролетта и началото на лятото.

   Някакви шансове да посетите България?
   Надявам се. Вие там сте доста на изток и най-близкото място, където сме били около вас, е Гърция - през 2004 или 2005 г. Би било чудесно да направим концерт в България, но знаеш как е - не сме ние тези, които казват: "ОК, хайде да отидем еди-къде-си". Хората, които уреждат турнето, определят държавите и градовете, в които ще свирим.

   Да - разбирам. Благодаря ти за това интервю, Роб, и ще стискам палци да ви видим и на родна земя.
   И аз благодаря. Пазете се.