Разговор на Envy с Wayne Hussey (екс-The Mission, The Sisters of Mercy)
-
Metal Katehizis: Здравей, Wayne! Как е животът в Бразилия?
Wayne Hussey: Ха-ха, прекрасен, благодаря!
-
Какво ново около теб?
Напоследък съм се посветил изцяло на записите за един мой съвместен албум с Julianne Regan от All About Eve - не знам дали се сещаш за тази група...
-
Помня ги, да.
Радвам се да го чуя. Иначе, като изключим тези записи... Като че ли не съм се занимавал с нищо друго през последния месец. Надявам се да успеем да завършим албума до края на септември.
-
Преди това, в самия край на юни, на пазара ще се появи и нов диск на The Mission, озаглавен "Dum-Dum Bullet".
Да, така е, но бързам да уточня, че не става дума за ново издание в истинския смисъл на думата. "Dum-Dum Bullet" е колекция от Б-страни на сингли, демо записи и песни, които не намериха място в последния албум на The Mission, "God Is a Bullet" (2007). Просто разни остатъци, хе-хе...
-
Таях надежда, че появата на този диск би могла да се тълкува като знак, че с кариерата на The Mission все пак не е свършено окончателно, макар групата да се разпадна официално преди две години...
Ха-ха-ха-ха! Това ми хареса, ха-ха-ха... Виж, човек никога не знае какво го очаква. Лично аз продължавам да мисля, че с The Mission е свършено, но току виж някой ден станало нещо непредвидено и... Нали знаеш - никога не казвай никога!
-
Поддържаш ли връзка с бившите си колеги от групата?
Да, макар и не с всички. С някои от тях сме не просто колеги, а добри приятели, с други не сме се виждали и чували от години... Като с всяка работа е. Замисли се и за самия себе си - поддържаш ли връзка с всички, с които си работил преди 10 години?
-
Категорично не.
Ето, виждаш ли? И при мен е така.
-
Нека да приключим темата с неизбежния въпрос - защо се разпаднаха The Mission? Омръзна ви или...?
Просто усетихме, че е настъпил моментът. Всеки от нас донякъде го очакваше и когато ни предложиха да изнесем четири последователни концерта в Лондон в началото на 2008 г. и да свирим по един цял албум на вечер, решихме, че това би бил един достоен край на групата след повече от 20 години на сцената. Така и стана - концертите преминаха изключително добре и публиката отпразнува с нас края на една епоха от живота ни... Нямаше тъга, нито носталгия - всички се забавлявахме като за последно.
-
Добре поне, че не си решил да се откажеш и от музиката като цяло. Предстои ти самостоятелно европейско турне, което ще премине и през София на 10 юли. Предвиждаш ли някакъв по-специален сет за шоуто си тук, имайки предвид, че това ще е първото ти посещение в България?
Не, нищо по-специално. Соловият ми концерт навсякъде е това, което е - аз, гласът ми, китарата и пианото. От друга страна, обичам да действам спонтанно и да променям предварително замисления сетлист в движение. Като цяло, свиря няколко мои нови песни плюс част от старите парчета на The Mission и малко кавър версии, но не е изключено да съм в настроение и за изненади...
-
Имаш предвид кавърите на The Cure, U2, Beach Boys и Frank Sinatra, включени в соловия ти албум "Bare" (2009) ли?
Не само. От време на време свиря и други неща, примерно "Personal Jesus" на Depeche Mode и... Истината е, че разполагам с около 70-80 песни, които бих могъл да свиря, а може и да са повече, така че не винаги имам ясна идея какво точно ще изпълня, когато се кача на сцената. Правя си някаква предварителна подредба и обикновено знам с кое парче да започна и с кое да завърша концерта, но междувременно може да ми хрумне какво ли не - зависи и от собственото ми настроение, и от желанията на публиката.
-
В такъв случай не се изненадвай от молби за песни на старите ти групи The Sisters of Mercy и Dead or Alive в София, тъй като и двете групи - особено първата - са доста обичани тук.
Хе-хе-хе, не съм сигурен, че ще мога да изпълня чак такива искания... Избягвам да свиря парчета на Sisters и Dead or Alive.
-
Защо? В крайна сметка, именно ти си създал голяма част от ранните композиции и на двете групи.
Няма конкретна причина - просто не го правя. Обмислял съм го навремето, тъй като наистина аз съм композирал тези песни, но тъй като в оригиналните им записи не пея, а само свиря на китара, някак си не ми идва отвътре да ги изпълнявам на соловите си концерти. Биха прозвучали като поредните кавър версии.
-
Разбирам. Разкажи ни тогава нещо повече за албума си с Julianne от All About Eve, за който спомена в началото.
Не е нищо особено - просто решихме да запишем няколко парчета, най-вече за наше удоволствие. Участваме само двамата с Julianne, без други музиканти, като всеки от нас работи в собствения си дом. Пращаме си записите по Интернет, тъй като тя живее в Англия, а аз - в Бразилия.
-
Каза, че дискът ще е готов през септември, нали?
Надявам се. Непрекъснато изникват неща като концерти и турнета, които да ме разсейват, така че ще видим дали ще успеем.
-
Чрез собствения си лейбъл "Eyes Wide Shut Recordings" ли възнамеряваш да издадеш албума?
О, не сме обсъждали чак толкова далечното бъдеще, ха-ха! За начало, искаме да приключим със записите, а след това... Кой знае, може пък някоя утвърдена звукозаписна компания да прояви интерес? Ще видим как ще се развият нещата...
-
Каква тогава е функцията на собствената ти фирма - да "обслужва" само изцяло самостоятелните ти издания ли?
Да, до голяма степен. Създадох лейбъла, за да издам албума си "Bare", а го кръстих "Eyes Wide Shut", защото много харесвам филма ("Широко затворени очи"), нищо повече. Не ми се занимаваше с подписване на договори, разпространение и т.н. - исках само да тиражирам няколко хиляди диска, които да продавам на концерти и чрез уебсайта си. Нямам намерение да издавам чужди албуми, нито да развивам фирмата в каквато и да било насока.
-
Освен лейбъл, имаш и свое собствено студио в Сао Пауло, нали?
Да, но не в града, а в провинцията, по-точно в една сграда точно до къщата, където живея. Изключително ми е удобно, тъй като записвам, когато си искам, ха-ха!
-
Защо всъщност се пресели в Бразилия?
Съпругата ми е бразилка и утре (16 юни - б.а.) се навършват точно 10 години, откакто се запознахме, така че ми предстои празнуване на много специална годишнина.
-
Честито!
Мерси! А казваха, че бракът ни няма да издържи дълго...
-
Очевидно са грешали.
Очевидно, ха-ха-ха! Та, това е - до един момент живеехме в дома ми в Калифорния, но непрекъснато пътувахме ту до Бразилия на гости на родителите на жена ми, ту до Англия, за да посещаваме моите роднини и приятели. В един момент ни писна да влачим покъщнината си от континент на континент и решихме да се установим някъде. Непрекъснато изпадахме в ситуации от типа на: "Искам да си пуска еди-кой-си диск, къде е?" "О, в Англия е." Наистина ми омръзна и исках да разполагам с всичките си вещи на едно място. В крайна сметка, избрахме Бразилия. Семейството й е тук, а и цените на недвижимите имоти са доста по-ниски в сравнение с Англия и Щатите.
-
Живееш в Бразилия, роден си в Бристъл, запален фен си на "Ливърпул"...
Да, но не искам да говоря за този отбор - изложиха се ужасно много миналата година, не мислиш ли?
-
Щом казваш...
Казвам го, разбира се! Пълна излагация!
-
Съжалявам, просто не разбирам нищо от футбол.
Аха, ясно... Значи, точно в момента тече световно първенство.
-
Е, стига де - това го знам. Не съм ча-а-ак толкова зле, ха-ха-ха!
Това е добре. А след около час и половина ще играят Бразилия и точно заради това в момента съм в Сао Пауло - ще гледаме мача с приятели.
-
Кой отбор подкрепяш - Бразилия или Англия?
Англия, разбира се, но иначе съм или за Бразилия, или за Испания.
-
А кой ще е новият световен шампион?
Няма да е Англия!
-
Благодаря за директния отговор, ха-ха-ха! Благодаря ти и за целия разговор. Нещо да добавиш?
Май няма какво, хе-хе... Знаеш ли, пристигам в София ден преди концерта ми на 10 юли и ще остана още два дни след това, така че ще имам време да разгледам града - чувал съм, че е доста красив. По-интересното обаче е, че до скоро изобщо не си давах сметка, че световното първенство свършва на 11 юли! Надявам се Англия, Испания или Бразилия да стигнат до финала, но важното е, че ще гледам мача в София, така че ако чуете някой откачен англичанин да крещи като ненормален - да знаете, че съм аз, ха-ха-ха-ха!
