За мнозина създателите на стила "спийд метъл" умряха след излизането на "Predator". За мнозина новата реинкарнация на групата трябва да изостави името и да продължи по пътя си, без да товари с излишна празнота легендата... За мнозина обаче днес Accept - в този състав и с този вокалист, са по-силни от всякога!
След последния концерт на бандата в Каварна през 2005 година всички вероятности за реюниън албум с Udo бяха попарвани, както от категоричните откази на мистър Dirkschneider, така и от гологлавия майстор на шестте струни Wolf Hoffmann. Ситуацията беше размразена през 2010 г., когато немската машина издаде "Blood of the Nations" - първия си нов албум от 14 години насам. Зад микрофона не беше Udo! Този път обаче Peter Baltes и Wolf Hoffmann бяха подходили много внимателно в избора си на нов вокалист, за да не се повтаря 1989-а. Оказа се, че Mark Tornillo се вписва идеално в стила на бандата и "Blood of the Nations" зае челните места в много годишни класации. През 2012 г. Accept повториха упражнението, като записаха и издадоха силния "Stalingrad". И след като ги гледахме в новия състав в Каварна през 2010 г., тевтонците ще ни зарадват и на 20 октомври, когато идват отново за самостоятелен концерт. И това си е напълно достатъчен повод да си поговорим с идейния двигател на Accept - китаристът Wolf Hoffmann.
-
Metal Katehizis: Здрасти, Wolf! Съвсем скоро започвате турнето си, като първо ще бъдете в Щатите с Kreator, а след това в Европа на хедлайнерска обиколка. Какво сте приготвили за феновете си този път?
Wolf Hoffmann: Наистина очакваме с нетърпение това турне, защото то ще ни даде първата пълноценна възможност да представим новия си албум "Stalingrad". За първи път ще сме заедно с Kreator на турне и това ще бъде страхотен шанс за хората в Щатите да видят две класически немски групи заедно на сцената. В Европа пък ще бъдем сами, така че там ще имаме дори повече време да представим материал от актуалния ни албум.
-
Всъщност какво ти е мнението за Kreator? И те, и вие в последните години сте в творчески подем и вадите страхотни дискове.
Да ти призная честно, не познавам музиката им много добре, въпреки че сме се засичали на различни фестивали през годините. Новия им албум също не съм го слушал все още, но предполагам, че се справят добре. Скоро ще имам възможност да поправя пропуските си, защото ще мога да ги гледам почти всяка вечер на предстоящото турне.
-
Не се ли отегчаваш понякога от старите песни на Accept? Имам предвид онези, които хората, дошли на ваш концерт, задължително очакват да чуят и които ти вече си изпълнявал около стотина хиляда пъти.
Никога! Няма никакво значение дали една песен е нова или стара; дали е изсвирена десет или хиляда пъти - докато хората желаят да я чуят и по време на изпълнението й усещам енергията, идваща от публиката, нямам нищо против да я свиря отново и отново. Колкото повече е тази енергия, толкова по-добре. Това е най-важното за мен.
-
Понеже не успяхме да те разпитаме подробно за "Stalingrad", когато албумът излезе, ще използвам възможността да ти задам няколко въпроса сега. Първо: защото точно "Stalingrad"? Не е ли малко обвързващо като избор на заглавие?
Това беше просто едно от готовите ни парчета и когато избирахме заглавие на албума, се спряхме на него като най-ударен вариант за име на диска. Историята на битката при Сталинград е много силна и решихме, че ще е интересно да я разкажем в метъл песен. Разрушителната атмосфера, сблъсъкът на войниците... Всичко това много добре си пасва с музиката на Accept. Но решихме да оставим темата само в тази песен - тоест не става въпрос за концептуален албум.
-
Не обсъждахте ли варианта и за тематичен диск? Все пак тази битка e много продължителна и има достатъчно събития, покрай които може да се изгради концептуален албум.
По принцип харесвам идеята на концептуалните албуми, но мисля, че Accept не е правилната група, която да направи такъв диск. Нито пък имаме правилната публика. По-скоро съм привърженик на идеята за колекция от песни, които работят добре помежду си на музикално ниво, отколкото да се опитваме да вкараме всичко в една история, разказана с музика.
-
Значи няма шанс да видим подобен амбициозен проект от Accept в бъдеще?
Никога не казвай "Никога", но все пак се съмнявам това да се случи.
-
В заглавното парче е включен пасаж от руския химн, обаче има една малка фактологическа грешка - по времето, когато се развиват събитията, за които се пее в песента, тази композиция все още не е била химн на Русия.
Дааааа - знаех за това, още когато писахме песента, но все пак реших, че това не е чак толкова важно. Обичам тази тема и я включихме, защото е прекрасна композиция. И макар че не е исторически коректно, това е песен, която хората масово свързват с Русия. Ако искахме достоверност, то трябваше да изсвирим "Интернационала" (тогавашният химн на Русия, бел. авт.), но той, чисто музикално, не ни допада толкова, така че все тая, ха-ха-ха.
-
Обложката на "Stalingrad" e доста минималистична, сравнена с тази на "Blood of the Nations". Защо се спряхте на това изображение?
Човече, имахме страхотна обложка, която стоеше супер, според мен. Но я изтеглихме в последния възможен момент, защото решихме, че може да бъде разбрана погрешно. Представляваше снимка на паметник, който се намира в района, където са се водили някои от най-тежките сражения в битката за Сталинград. Само че това изображение навяваше асоциации със сталинизма и комунистическия период в Русия. А ние не искахме да привличаме неправилна публика към албума си и да влизаме в излишни полемики заради обложката. Заради това се спряхме на текущия вариант - от една страна изглежда много по-зряло, а от друга се дистанцираме от всякакви грешни изводи, които хората биха могли да си направят по отношение идеологията на групата.
-
Сега, в новият си състав, вие звучите разтърсващо...
Хе-хе, много ти благодаря. Наистина чувстваме сякаш в момента сме по-силни от всякога. Мисля, че дадохме едно великолепно ново начало за Accept.
-
Когато планирахте реюниъна, очаквахте ли нещата да потръгнат толкова добре? Не се ли страхувахте, че може да се повтори това, което се случи с "Eat the Heat" в края на 80-те?
Не можеш да се страхуваш, при условие, че пробваш нещо ново. Бяхме уверени, че ще има много хора, които ще очакват със сигурност да се провалим. Което по-скоро ни направи по-нервни как ще се приеме новото лице на групата. Все пак бяхме наясно, че ще е трудно, защото смяната на вокалист е много сериозна стъпка за една утвърдена банда. Не мисля, че някой е очаквал нещата да потръгнат толкова добре, колкото всъщност се случиха.
-
Така и така споменах "Eat the Heat"… Сега, като погледнеш назад, какво смяташ, че научихте от този албум?
Не знам дали трябва да научаваш нещо... В крайна сметка като артист ти се опитваш, даваш най-доброто от себе си в конкретния момент, създаваш музика и оттам насетне приемането й вече не зависи от теб. Аз лично смятам, че "Eat the Heat" беше много добър албум - музикално имахме доста интересни идеи в него. Но се оказа, че това е грешният продукт в грешното време и, определено, с неправилния вокалист. Така че, какво да се прави - пробваш и ако не се получи, продължаваш напред.
-
Твоята Flying V китара се е превърнала в нещо като емблема на Accept. Как обаче започна да я използваш навремето?
Когато видях тази китара в края на 70-те и началото на 80-те си помислих, че тя изглежда жестоко! Сякаш крещеше: "МЕТЪЛ!!!". През годините тя се превърна в нещо като запазена марка на стила, но в периода, за който ти говоря, нямаше много китаристи, които да ползват Flying V. Не е най-удобният инструмент, ако трябва да свириш в седнало положение, но е все пак сценична китара, има страхотно излъчване и, опре ли до шоуто, няма равна.
-
Твоята съпруга - Gaby Hoffmann - участва като текстописец в класическите 80-арски албуми на Accеpt под псевдонима Deaffy. Не се ли притеснявахте тогава да включите нейните лирики в албума? Все пак си говорим за метъл група с много мачовско излъчване...
Точно това беше причината да използваме псевдоним - не искахме да разкриваме самоличността й в публичното пространство. Така и никой не разбра кой се крие зад името "Deaffy" до преди 5 години, когато решихме, че вече няма смисъл да продължаваме да пазим тайната. По начало Gaby го направи, за да ни помогне, защото в началото на 80-те Udo не се справяше с писането на текстове на английски, а тя имаше талант за това. Но ти си прав - по въпросното време наистина беше странно да си в метъл група и лириките ти да се пишат от жена, още повече, че тогава тя беше и наш мениджър, и моя съпруга.
-
Но пък съвместното ви сътрудничество доведе до албуми като "Balls to the Wall" и "Metal Heart".
Именно - от значение е резултатът.
-
Какво се случва с твоето хоби - фотографията? Доколкото знам, ти се занимаваше професионално за един известен период от време, каква е ситуацията в момента?
Фотографията продължава да е моя втора професия. Все още поемам отделни ангажименти, когато имам възможност. Хубавото е, че така реално имам две кариери и мога да избирам между тях във всеки един момент. Най-голямата ми любов, естествено, е музиката, но пък когато на този фронт не се случва нищо интересно, се пренасочвам към фотографията.
-
А не е ли трудно да подбираш правилните промо снимки за Accept, след като гледаш всичко с професионално око?
О, да, никак не е лесно. Особено понякога, когато ни снимат, ми е много трудно да седя търпеливо пред камерата, след като виждам постоянно какво прави човекът с фотоапарата, ха-ха-ха.
-
Приятно ми беше да си поговорим, Wolf, но времето ни изтича, така че ще ти дам думата за финално обръщение към всички български фенове на Accept, които ще дойдат на концерта ви на 20 октомври.
Нямаме търпение да се върнем при вас! Винаги ни е впечатлявала гостоприемността на хората във вашата страна. Имам страхотни спомени от предните ни концерти в България - публиката е много специална, феновете са изключително приятелски настроени. Така че имаме завишени очаквания и за този концерт!
