Tarja Turunen: "Отне ми много години да започна да се чувствам уверена като солов изпълнител"

   Финландската метъл прима Tarja Turunen се завръща в България за специален концерт на 18 септември. Той ще бъде в Античния театър в Пловдив. По покана на "Blue Hills Events" певицата ще представи проекта си "The World of Dreams" в наистина интимна обстановка (поръчай билет онлайн). Гласът ѝ ще прозвучи под съпровода на музикантите от Държавна опера - Пловдив. Tarja Turunen ще изпълни песни от соловата си кариера, но в сета са включени преработки на композиции на бившата ѝ група NIGHTWISH, произведения на класически композитори, както и адаптации на RAMMSTEIN, WITHIN TEMPTATION, METALLICA...

   Представяме ви интервю с Tarja, излъчено в радио предаването "От другата страна" на 31 август.

Привет, Tarja, след NIGHTWISH защо реши да продължиш като солов артист и никога повече да не бъдеш част от друга група?
Tarja Turunen: О, честно казано, опитът ми с група не беше особено положителен. Нека се изразя по този начин. Има много неща, които бих могла да разкажа. Музиката беше красива. Това е несъмнено. Но години наред, години и години, усещането да бъда част от група не беше положително. След това за мен имаше само един път напред. Да започна, да създавам музика, да намеря собствената си посока и да открия какво наистина искам да кажа чрез моите песни. Исках и да видя дали съм способна да се справя сама. Разбира се, напълно естествено, това ми отне много години, наистина много години, докато започна да се чувствам уверена като солов изпълнител и докато намеря своя път. Но мисля, че това е най-хубавото нещо, което някога съм правила. Наистина да почувствам истинска свобода. А на това усещане за свобода не можеш да поставиш каквато и да е стойност.

Имало ли е предложения, които си отказвала? Например някой да дойде и да каже: "Моля те, бъди вокалистка на моята група" или нещо подобно.
Бях изцяло съсредоточена върху соловата си кариера. По това време вече работех и с "Universal Music" в Германия. Те наистина ме подкрепяха и следяха много внимателно всичко, което се случваше около мен. Когато напуснах групата, сякаш целият свят тогава беше някак си нестабилен, включително и моят личен свят. Но не, не е имало нещо подобно.

Добре, имаш нов албум, който е много тежък и мрачен. Какъв личен страх или демон вдъхнови това звучене?
Демони не са намесени. Мисля, че отново, бих казала, че всичко е свързано с моята свобода и с усещането за свобода, което идва от факта, че мога да правя каквото поискам. Това е невероятно. Да пиша собствените си песни, означава много за мен. А този албум е именно албумът, в който съм написала всички песни. Той е моето собствено дете и се чувствам истински щастлива с него. Тежкото звучене дойде напълно естествено. Исках да променя звука спрямо предишния. Този да бъде по-тежък. И стана точно това. Всичко се разви по много естествен път. Имам прекрасен екип, с който продължавам да работя. Много от тези момчета са до мен от много, много години. Така че всичко си е на мястото. Но този път наистина нямаше демони. Бях много щастлива, докато работех по албума. Дадох си време. От предишното ми издание минаха три години. А и направих много турнета. Преди това не усещах необходимост да издавам нов албум. Сега обаче не беше така. Казах си, че искам да направя албум и той ще бъде добър. Имах онова усещане, което наистина ми харесва.

"Frisson" означава тръпка. Кой конкретен момент по време на студийните записи те накара да настръхнеш?
Имаше няколко такива момента. Например работех по вокалните записи с Jesus Gomez. Той е студиен инженер и винаги ми помага. Идва тук, в домашното ми студио, за да ме записва. Много пъти беше почти разплакан или, знаеш ли, направо хълцаше от вълнение. Имаше много, много такива моменти. Забавното е, че когато пиша текстовете за песните, винаги отивам в студиото, за да запиша песента с примерни вокали. Правя го и после изпробвам текста, дали наистина работи върху моята песен. Но когато дойде време за същинския запис, композицията вече трябва да е много дълбоко в мен. Знам предварително какво искам да направя и как искам да го направя. Не влизам в студиото, за да репетирам песента за запис. Влизам, за да я запиша. Правя може би четири, най-много пет дубъла и изпълнението трябва да е там. Не казвам, че съм перфектна певица. Далеч съм от това. Оставих в албума много неща, които дори не са съвсем точни интонационно. Просто не ме интересуваше. По-важно беше усещането. В този албум именно усещането е най-важното. Много съм благодарна, че имам тези невероятни музиканти, с които работя. Не мога да ги заменя с никаква машина. Както съм казвала и преди, Изкуственият интелект и цялата технология, която имаме в ръцете си, са чудесен инструмент, но не могат да заменят таланта, който хората имат, нито емоциите, които носим.

Да, но интернет е залят с музика, създадена от Изкуствен интелект.
Разбира се, че е така, но не и моята музика.

Добре, причината за това интервю е твоят концерт в Пловдив. Концертът е озаглавен "The World of Dreams". Ако животът ти беше мечта, как би го описала?
Еха, това е чудесен въпрос, защото се чувствам като мечтател и наистина изживявам мечтата си. Много съм щастлива. Ако моят свят трябваше да свърши сега, в следващите секунди, знам, че съм живяла, че съм обичала и че съм се смяла. Това е нещо, което винаги присъства в текстовете и песните ми. Опитвам се да накарам хората да мечтаят и да си спомнят мечтите си. А моят свят на мечтите е много обикновен. Много реален. Не е нещо, което търся зад ъгъла, сякаш се оглеждам за нещо невероятно различно от това, което вече имам. Вярвам, че светът на мечтите е днес. Той е сега. Той е точно в този момент. И трябва да бъде положителен. Трябва да извлечеш най-доброто от този миг, за да може той да се превърне в мечта за теб.

Когато свириш в по-интимна обстановка само с пиано и оркестър, трудно ли е да свалиш метъл бронята и да покажеш толкова много уязвимост?
О, не, всъщност много обичам подобни концерти. Защото съм вокалистка, лирична певица. Образованието ми е в областта на класическата, лиричната музика, на много интимната музика, само с пиано и глас. В младостта си съм учила камерна музика. Години наред съм се подготвяла в различни учебни заведения. Така че с тези концерти по някакъв начин се връщам към корените си. Наслаждавам се на тази близост с публиката ми. Винаги е прекрасно. Всяка година правя и коледни концерти. Всеки декември съм на път за един месец. Повече от 20 години правя такъв тип концерти. Те винаги са интимни, а аз обичам промяната. Действа ми много добре психологически. Подобно разнообразие ми се отразява много добре. А феновете, моите фенове, ме следват във всякакви публични формати, в които участвам. Те наистина искат да видят на сцената лудата ледена кралица, която оставя всички без дъх. След това обаче искат да видят и крехкия изпълнител в тези интимни концерти. И точно това е красивото. Благодарна съм, че мога да го правя и че ми се дават възможности да пея на подобни концерти.

Ще сменя темата. Ще задам няколко въпроса за музикалната индустрия. Каква е тайната да успяваш да запазиш артистичната си цялост и да казваш "не" на индустрията, когато всеки творец е притискан към комерсиални компромиси?
Аз наистина имах късмет с мениджмънта. Работя заедно със съпруга ми. Заедно сме през цялата ми кариера. Всъщност почти през цялата ми кариера. Не знам какво би било положението ми, ако трябваше да търся външни хора, с които да работя. Винаги съм можела да казвам "не" на определени неща и да правя така, че да се чува собствения ми глас. И, знаеш ли, никога, никога, дори в началото на соловата ми кариера, след като дълго време бях в NIGHTWISH и после започнах от нулата, не съм позволявала на външни хора да определят посоката ми. Имаше такива, които искаха да видят какво мога да направя сама. Други, които се питаха какво могат те да направят за мен или с мен. А аз категорично отговарях: "О, не, не, не, не, не, не, не, не, не. Не искам!" Беше трудно, но се доверих на онзи малък гласец в мен, който ми казваше, че просто няма как да продам душата си по този начин. Искам да правя онова, което усещам като правилно за мен и за сърцето ми. Аз съм такава, каквато съм. Не искам да бъда някой друг. Затова трябваше да бъда наистина твърда. Това е изключително важно, защото кой друг те познава по-добре от самия теб? Никой. Да, много пъти е сложно. И разбирам, че за всеки, който започва в тази индустрия, е много сложно. Трябва да намериш хора, на които можеш да се довериш, а именно това е трудната част.

Ако можеше с магическа пръчка да промениш едно конкретно правило или практика в съвременния музикален бизнес, какво би било то?
Бих искала да се върна към старите времена, да вляза отново с групата си в студиото и да записваме всички заедно. Да бъдем там в един и същ момент. Както в добрите стари времена, когато групите са се събирали в студиото и са работили заедно. Бих искала точно това. Да се съберем отново. Защото, нали знаеш, че днес работим от разстояние, както го правят всички. И за това си мисля, че ние, музикантите, имаме нужда точно от такъв тип междуличностна подкрепа и усещане за заедност. А и самата музика има нужда от това, за да звучи по-истински.

Много млади артисти прегарят бързо. Кой е най-ценният ти бизнес съвет към тях, за да оцелеят в тази сурова индустрия?
Много е важно да слушаш тялото си. То е първото, което ти казва, че нещо не е наред и че се отклоняваш от правилния път. На мен също ми се е случвало. В миналото съм имала наистина сериозни здравословни проблеми, защото просто не слушах тялото си. Много е важно да го правиш. Важно е и да разчистиш пътя си, ако около теб има хора, които те карат да се чувстваш зле и не си щастлив. Трябва да можеш да се чувстваш добре, защото и без това е достатъчно трудно, когато напуснеш дома си и тръгнеш на път. Хората си мислят, че на турне всичко е толкова бляскаво и да направиш 7000 концерта за една година не е никакъв проблем. Но това е много изтощително и много уморително. Идва момент, когато просто трябва да бъдеш себе си и да останеш със себе си. Връщаш се у дома и после какво? Много хора страдат именно заради това. Те живеят постоянно в този артистичен балон и изобщо не познават другото си "Аз". Не знаят кои са всъщност. Кое е истинското им "Аз". Аз винаги съм била много честна със себе си. Аз съм майка, съпруга, просто нормален човек. Но когато изляза на сцената, съм изпълнител. Да, но това е всичко. Трябва да можеш да разделяш тези неща, защото психически ще бъде наистина много трудно да поддържаш този образ през цялото време.

Спомена сцената. Финален въпрос. Кой е най-големият мит или най-голямата погрешна представа, която хората имат за теб, когато съдят само по драматичния ти сценичен образ?
Че вероятно съм много студен човек, което кара хората, може би, малко да се страхуват от мен. Може би заради външния ми вид и начина, по който изглеждам. Той е такъв, че на хората им изглеждам толкова величествена и толкова голяма. Казва ли са ми го. Другото, което също е много смешно, е, че всички си мислят, че съм много по-висока, отколкото съм всъщност. Аз съм 167 сантиметра, но когато ме видят на сцената, изглеждам по-висока, защото преди носех наистина високи, много високи токчета. После, когато ме видят на живо, ми казват, че съм толкова малка. Чувам го много често и ми е смешно.