Tobias Sammet (AVANTASIA, EDGUY): "Хейтърите са винаги по-гръмогласни от тези, които те харесват"

15 авг 2019, 16:16 ч. 2326 / 14 3
пред./следв.

   Още малко и отново ще видим звездния състав на AVANTASIA на българска земя. Този път проектът на Tobias Sammet ще закрие "Varna Rock 2019". Всъщност има групи, за които не е необходимо представяне, преди да скочите в дълбокото. За AVANTASIA е достатъчно само името. Е, и това на Tobias Sammet...

 

tobias sammet

 

WeRock.bg: Привет, господин Sammet, как си?
Tobias Sammet: Чудесно! В малка почивка между два фестивални уикенда. Следващата седмица в четвъртък отново тръгваме на път.

Колко концерта останаха от тези фестивални участия?
Не знам. Но не са останали много. Ако трябва да ги преброя, май са около пет или шест. Нещо такова. Почти сме достигнали края.

Как се справяш с ръководенето на цялата продукция?
Амииии... Не е толкова трудно. Разбира се, че организирането на подобна продукция е нещо много отговорно. Необходимо е стриктно планиране. Но съм изградил много добра организационна структура, събрал съм страхотен екип и помощници. Всичко е добре организирано и структурирано. Не бих казал, че работата е повече.

Когато започваше проекта в края на 90-те години, предполагал ли си, че 20 години по-късно той ще се превърне в такова чудовище?
Не, тогава не бях планирал нищо освен първите два албума. Целта ми беше да направя изданията или метъл операта, за която мечтаех. Всичко идваше от собствените ми потребности. И това беше единственото нещо, което исках да постигна. Със сигурност не съм мислил за големия успех, за турнета и дълголетие. Просто исках да правя онова, което харесвах. Да осъществя мечтата си. По някакъв начин обаче днес разбирам или по-скоро преди доста години осъзнах, че каквото и да правиш, ако в основата му стоят правилните импулси, ако вярваш в него и то не заради финансовите облаги, а заради музиката, която създадаш и проекта, който основаваш, това също ще остави своя отпечатък върху успеха. И за да отговоря на въпроса ти – не, никога не съм планирал AVANTASIA да стане толкова голям проект. Всъщност не съм се надявал на нищо. Исках да открия звукозаписна компания, която да ми даде бюджет, надявайки се, че той ще ми стигне и ще ми осигури възможност да направя онова, което съм замислил. Така че да не оставям изгорени мостове в музикалната индустрия.

Обаче AVANTASIA е най-успешният суперпроект в хеви метъла.
Наистина е твърде успешен, за което съм благодарен, но той не беше основан под давлението на някаква определена стратегия. Днес, когато се вгледам в музикалния пазар, не само в метъла, но и в поп и рок музиката, в голяма част от него са залегнали стратегиите – "Как да бъда успешен?", "Как да изградя фенове, легиони от фенове?", "Как да правя пари?". По тези пътища се движат много хора, групи и мениджъри, които работят в музикалната индустрия. Разбира се, че няма нищо лошо в това да изкарваш достатъчно пари от музиката, за да живееш добре, няма нищо лошо в това да постигнеш успех. Успехът е страхотен, но не на всяка цена. Събрах музиката и успеха в едно изречение, защото наистина вярвам в музиката – много обичам да композирам. Обаче успехът на AVANTASIA е случайност. Една много успешна случайност.

Както и добър пример за останалите.
Абсолютно. Винаги съм казвал на младите музиканти, които идват при мен и ме питат, какво бих им препоръчал да направят, за да постигнат успех, че не трябва да са прекалено съсредоточени върху него. Нека на първо място се опитат да бъдат много добри. Да бъдат убедителни за себе си, да правят онова, в което вярват. Защото ако създадат нещо, което звучи убедително и невероятно, съобразявайки се единствено с личния си вкус и възприятия си, ще имат добрия шанс да са убедителни и за другите. И едва по този начин успехът им може да се удвои и утрои. В основата на всичко стои вярата в създаването на нещо, в което трябва да вярваш. Не трябва да се допускат компромиси, продиктувани от хората от музикалната индустрия. Спомням си, че когато композирах "The Metal Opera", най-трудното нещо се оказа сключването на звукозаписен договор. Музикалната индустрия не вярваше в подобни проекти. Казваха ми, че моята група EDGUY дори не е голямо име и никой не се нуждае от метъл опера. Това беше в края на 90-те, хеви метълът беше смачкан. Успехът не се свързваше със стила, пикът му отдавна беше минал и хората не вярваха в него. Отвръщах, че трябва да го направя, защото наистина го желая. И това всъщнтост е много добра и основателна причина. Знаех, че мога да създам нещо хубаво, защото вярвах в него. И когато проектът пожъна успех, всяка звукозаписна компания се опита да създаде своя метъл опера, рок опера или супер проект. Просто всички си помислиха, че щом проработи при AVANTASIA, ще се получи и при тях. Всички пожелаха подобни проекти. И това е доказателство по-колко нелеп начин функционира музикалната индустрия. Всички чакат, някой да пожъне успех и дори и да не са вярвали в него, се опитват да хванат вълната.

През тези години имало ли е момент, в който си си мислел, че изпускаш контрола над AVANTASIA?
Не, не точно. През годините осъзнах, че каквото и да правиш, когато си успешен музикант, хората винаги ще имат очаквания. Също така понякога те имат очаквания, които ти като личност, не можеш да покриеш и дори да се доближиш до тях. С това наистина трябва да си много внимателен. Трябва да разбереш, че дори не бива да се опитваш да задоволяваш чуждите очаквания. Първите 10-15 години ми беше много трудно, защото работех много здраво и много бързо. И в един момент всички приеха това мое усърдие за даденост. Започнаха да очакват от мен още повече и дори още по-скоростна работа, да се съобразявам с графиците, които някой друг беше решил да разработи. Когато осъзнах, че става точно това, си взех почивка и категорично казах "Не!" "Не, не, и не! Няма да се преработя до изтощение. Ще правя всичко според собствените си разбирания." Когато си млад музикант в основата на всичко, което правиш, стоят личните вкусове и собствената интуиция. Просто следваш инстинктите си. Правиш нещата, защото си въодушевен. Никой не очаква нищо. Обаче, когато успехът се появи на хоризонта, хората започват да имат очаквания. И са доста оглушителни в това отношение. И точно това е моментът, в който трябва твърдо да кажеш "Не! Ще работя, следвайки собствените си разбирания!" Това е единственото нещо, което осъзнах през кариерата ми, но никога не съм усещал, че изпускам контрола над AVANTASIA. Винаги съм си напомнял, че съм малко момче, в малко студио, което записва музиката, която обича и всичко друго не би трябвало да има значение. Понякога е трудно, когато си номер едно в класациите и всички очакват още един албум, който да стъпи на върха. Но постоянно трябва да си напомням, че в основата на всичко съм аз, който стои зад бюрото вкъщи или в студиото, работейки върху нещо, което е много невинно и истинско.

Лесно или трудно е да си пилот на собствения си живот, а не пътник в него?
Постоянно трябва да си напомняш, че винаги трябва да си отговорен към себе си. Няма значение дали си музикант или тухлар, или дърводелец, в личния и в професионалния живот има определени моменти, в който може и да нямаш избор, но трябва да твърдо заявиш "Не! Това не мога да го направя!" Винаги трябва да даваш най-доброто от себе си. Това е задължение на всички. Всеки трябва да представя най-доброто от себе си. Но съществуват определени граници. Когато се вгледам в обществото днес, откривам, че напрежението става все голямо. Става все по-натоварващо. Всеки се е устремил на всяка цена към успеха. Всеки прекарва половината от времето си в социалните мрежи, съревновавайки се с останалите. Цялото общество е под убийствено напрежение, опитвайки се да бъде красиво, успешно и богато. Това е непрекъснато състезание и понякога наистина трябва да изкрещиш "Не! Нямам нужда от това, не искам да участвам, има граници, които не искам да прескачам и съществува една тънка червена линия, която не искам никой да пресича! Аз мога да направя единствено онова, което е по възможностите ми!" И това се отнася за всеки един човек на тази планета. Точно това имам предвид, когато казах, че бях на път да се превърна в пътник в собствения ми живот, вместо да съм негов пилот. Всеки и преди, и сега е отговорен за собствения си живот. Просто трябва да поставим границите.

Така и така си говорим за живота – каква част от твоите музикални истории са личен опит и защо е толкова важно те да са свързани с реалността?
Всичко, което съм написал, е свързано с моя характер, дори и по-забавните истории са отражение на чувството ми за хумор. Пиша по този начин, за да се забавлявам. Дори и текстовете на EDGUY като "Lavatory Love Machine" и "Love Tyger" представят чувството ми за хумор. Когато става дума за AVANTASIA, последният албум е в пълна степен биографичен. Целият диск е концептуална история за справянето с трудните моменти и вписването в обществото, което ти налага да оправдаеш очакванията му. Винаги съм се интересувал от подобни теми. Като дете никога всъщност не съм бил наистина нещастен. Но винаги съм се почесвал умно по главата за нещата, в които не съм виждал смисъл, но явно са означавали нещо за останалите. Винаги съм чувствал, че не се вписвам в средата. Харесвам си я, но не съм един от вас! Уважавам останалите, никога съзнателно не съм се опитвал да се отличавам от тях, но винаги съм се чувствал различен. Смятам, че това състояние е познато на всеки. Всеки в определени моменти се е чувствал различен. Моите текстове винаги са много лични, дори и да третират фантастични теми. Дори когато пиша за нереални неща, в тях прозира моята личност.

Връщаме се в реалността и сменяме темата – преди дни Peavy от RAGE ми каза, че организаторите на фестивали все по-трудно откриват групи, които да бъдат хедлайнъри и че все още не се е появила млада група, която ще заеме мястото на големите банди.
Много е трудно днес, защото по фестивалите винаги се въртят едни и същи хедлайнъри. Винаги говорим за групи като KISS, DIO, BLACK SABBATH, IRON MAIDEN, DEEP PURPLE. Това са непоклатимите големи хедлайнъри. Някои от тях се отказаха, други ще си отидат след 10-15 години. За човек от моето поколение, който е израснал с тези велики състави, смятам, че дори и Peavy, който е с десет години по-възрастен от мен, та и двамата смятаме, че сме на прага на голяма промяна. Разбира се, че животът винаги се променя. Със сигурност младите имат своите герои. Не мога да прогнозирам кои ще бъдат, идея си нямам, дори не притежавам кристално кълбо, в което да погледна, но докато има хора, които организират фестивали и докато има хора, които искат да се забавляват на изпълненията на групите, винаги ще има избор от хедлайнъри. Не знам... Нека вземем фестивал като "Wacken Open Air", на който съм участвал десет пъти. Понякога имат голяма група за хедлайнър, но тази година нямаха. Те не бяха поканили наистина голяма банда. Не казвам, че PARKWAY DRIVE са лоша група, но те не са нито DEEP PURPLE, нито IRON MAIDEN. Същото се отнася и за SABATON. Те са по-малки банди, но достатъчно големи за фестивали. Което е доказателство, че фестовете са място, което привлича вниманието на хора, които искат да се забавляват и банди като PARKWAY DRIVE и SABATON сами по себе си се превръщат във фестивални звезди. От 150 групи на "Wacken" нямаше големи. Но все още има банди, които феновете искат да гледат и това ги превръща в звезди на съответния фестивал. Това са феновете, които искат да пият, да се забавляват и да слушат добра музика. Лично аз смятам, че няма да се появи група, която да заеме мястото на AC/DC, IRON MAIDEN и KISS. Това са моите герои. И когато един ден слязат от сцената, няма да има кой да ги замести. Младото поколение обаче има любими групи, които свирят по фестивали, иска да ги гледа, да се забавлява, да се напива и да отбелязва красотата на рок музиката в тяхно присъствие...

Според теб, коя е най-голямата обида за един творец днес?
Наистина не знам. Много е трудно да дам отговор на този въпрос. Всъщност постоянно ме заливат какви ли не обиди. Всеки го е преживявал. Когато си в публиката, можеш да станеш прицел за какви ли не боклуци. Да не говорим за Интернет, където си безпомощен срещу обидите. За себе си съм чувал какво ли не и то от хора, които никога не съм срещал в живота си. Обвинявали са ме, че записвам албуми единствено за пари, че искам да съм комерсиален. Когато правиш нещо, което някой не харесва, най-лесно е да те обвини, че го правиш за пари. В това няма никаква истина. Е, разбира се, че искам да направя пари, но не на всяка цена. По този начин тези хора изразяват мнението си, че не харесват онова, което правя, но се нуждаят от на пръв поглед основателна причина да прокарат собствените си вкусове, които смятат за единствено правилните. Неприятно положение, което хората използват, за да принизят постиженията ти и това че си комерсиален и продаваш. Чувал съм по мой адрес какво ли не. Например, че новият албум на AVANTASIA "Moonglow" е твърде тежък или че не е достатъчно тежък, че има твърде много балади, или че са прекалено малко. Не можеш да заемеш правилната позиция за всеки. За това и винаги цитирам Frank Zappa – "Музиката, която изпълнявам и създадена за хората, които я харесват, а не за тези, които не я харесват!" Това е най-великият цитат, с който мога да отговоря на обидите. Но има толкова много от тях.

Когато нещо стане голямо, критиците му стават все по-шумни...
Нещо нормално. Когато не си успял и никой не харесва онова, което си направил, хората дори не говорят за теб, защото си им безразличен. Но когато си успешен, когато групата е голяма, когато става дума за KISS и те издадат албум, който не се харесва или Paul Stanley и Gene Simmons кажат нещо, което не среща одобрение, започва дъжд от плюене. А KISS са успешна група и около тях винаги има завист и ревност. И всичко това е заради успеха. Ако той не стои на дневен ред при теб и дори да кажеш нещо, което не се харесва, хората дори няма да го разберат, защото просто не ги интересуваш. Колкото по-ярко светиш като банда, толкова повече ще те харесват и също толкова - ще те оплюват. Защото просто повече хора ще знаят за теб. А хейтърите, които имат проблем с онова, което правиш по каквото и да е причина, са винаги по-гръмогласни в изказванията си, от тези, които те харесват.

Кой е най-големият конкурент на Tobias Sammet днес?
Определено не се състезавам с никого. Това би било доста арогантно. Радвам се на всеки, който постигне успех и за всеки, който е по-успешен от мен. Нямам списък с музиканти, които смятам за конкуренти. Много ми е смешно, че има хора, които смятат, че с Arjen Lucassen сме конкуренти и се съревноваваме, кой ще издаде по-добра рок-опера. Двамата с него никога не сме се възприемали по този начин. Точно обратното - взаимно се харесваме. Когат някой постигне успех, другият го поздравява, говорим си по телефона, изказваме възхищението си, че единият от нас е на първо място в класациите. Между нас не съществува завист. Светът е толкова голям, има толкова много фенове на метъла и за всеки един от тях ще е супер, ако може всяка година да чува по 20 страхотни албума вместо само по един.

Как запазваш позитивизма си?
Не знам. Няма от какво толкова да се оплаквам. Животът ми е изпълнен с позитивизъм. Щастлив съм, не мрънкам, изпълнявам музиката, която харесвам. Обграден съм от хора, които харесвам и хора, с които обичам да работя. Всичко е страхотно. Разбира се, че това е резултат от начина, по който живееш живота си. Защото много зависи дали се фокусираш върху лошите или добрите му страни. Аз се опитвам да се концентрирам върху великите, което е много вдъхновяващо. Бих искал повече хора да го осъзнаят. Оглеждайки се, забелязвам, че мнозина постоянно се оплакват и говорят за всякакви надвиснали опасности и всяват страх от бъдещето. Няма как да си затворя очите за това, трябва да сме внимателни, трябва да ни пука за глобалните проблеми, но в края на краищата животът не е толкова скапан, колкото се опитват да го изкарат. Позитивен съм, защото не откривам толкова много причини, за да се оплаквам.

Два последни въпроса - коя е песента, която описва живота ти?
"Always Look On The Bright Side Of Life"!

И последно - защо Hansi Kursch от BLIND GUARDIAN чак сега участва в албум на AVANTASIA след като пее водещи вокали още във "Vain Glory Opera" на EDGUY?
Исках да участва още в "The Metal Opera". Убеждавах го, поканих го, но тогава беше много зает и отказа. Това се случи през 1999-а - преди 20 години, когато се роди AVANTASIA. Той не пожела да стане част от двете части на "The Metal Opera". А в следващите три албума просто нямаше партии, които да му паснат. Никога обаче не сме спирали да обсъждаме негово участие. Дори преди няколко години отново му заявих, че искам да е част от проекта. Така стигнахме до "Moonglow". Песните и времето се оказаха подходящ за неговия глас.

Историята с Mille Petrozza от KREATOR сигурно е същата?
Винаги съм искал да участва, но, разбираш ли, трябва да е на правилното място. AVANTASIA не е траш проект. Приятели сме с Mille, отдавна сме говорили да направи вокали за някой албум, обаче е много трудно да го съвместя в балада или в песен тип "Meat Loaf". Mille не пее точно като славей. Нуждаех се от точната песен. И тя се появи в "Moonglow".

Благодаря за това интервю и ще се видим на "Varna Rock 2019".
Какво е времето във Варна?

Много горещо. 37 градуса.
Свирихме в Испания преди няколко дни и си мислех, че там е горещо, защото беше 35 градуса.

Спокойно, сцената е разположена на плажа точно до морето. Ще бъде прохладно.
Супер, нямам търпение да свирим отново в България. Били сме при Вас и винаги сме си изкарвали страхотно. Ще разбием жегата!

Очакваме го!

 

Автор: Alatriste
Снимки: Герасим Трифонов

tobias sammet



Коментари   (3)

Име или псевдоним:


Коментар (на кирилица):


The Source 9.10.2020 19:28:48 отговори + 1 0
Тобиас е гений в композирането има добра и светла душевност. Прекрасен човек, но понякога добротата се оказва слабост, от която зли хора се възползват, трябва му малко повече войнствено отношение. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Andi 15.08.2019 17:25:01 отговори + 24 0
Хейтърите да умиргат ! Тобиас е голям ! Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

.......... 15.08.2019 16:44:11 отговори + 21 2
Страхотен пич! Мега много ме кефи! Edguy доста ми липсват, но съм огромен фен и на Avantasia и нямам търпение до неделя! m/ 0_0 m/ Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

▲ Горе

WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.

Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.

WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.

ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".