Всеки албум на Crematory трябва да бъде различен!
Интервю на Адриан "Maldoror" Лазаровски с Markus Jullich |
|
След като разочарова твърдите си фенове с няколко "експериментални" албума, най-голямата немска готик метъл банда - квинтетът Crematory - се завръща с титанична сила към размазващия метален звук. Заглавието на новоизкованото в пещите на Крематориума произведение е "Pray", а човекът, застанал на прицела на "Metal Katehizis", е самият двигател на групата - барабанистът (и шеф на застрахователна компания) Markus Jullich. |
|
Metal Katehizis: Здрасти, Markus, и честит ви нов албум! Markus Jullich: Здрасти, Адриан, благодаря ти! Какво се опитахте да постигнете с "Pray"? Опитахме се да запишем здрав готик метъл албум като онези тави, които правехме преди десетина години - "Illusions", "Crematory" и "Awake". Според скромното ми мнение чудесно сте се справили - "Pray" звучи просто великолепно. Да, през последните три седмици много хора ми казаха същото, а това може само да ме радва. Явно "новият стар" саунд на Crematory докосва нужните струни в сърцата на хората. Как точно решихте да се завърнете към корените? Все пак с последните си творения взехте да звучите доста електронно, говорихте за някакви "революции" и така нататък... Да, новият ни албум се откроява доста на фона на предишните, но моето верую е, че всеки албум на Crematory трябва да бъде различен. След "Klagebilder", който бе изцяло на немски и представяше по-рокаджийски саунд, просто имахме нужда да възкресим онези славни времена на якия готик метъл отпреди десетина години. Чие беше това решение - твое, на Matthias или на Felix може би? На всички в групата. Crematory е банда, където всички са равностойни и мнението на всеки тежи еднакво с това на другите. Това ни отличава от доста други "групи", които всъщност са сбор от един шеф и четирима музиканти-наемници... Последните ви два албума влязоха в немските класации на доста добри позиции... Как мислиш - дали "Pray" ще последва съдбата им и няма ли по-тежкият звук да попречи на комерсиалния му успех? Всъщност не само последните два, а последните ни шест албума влязоха в класациите, което си е доста сериозно постижение, откъдето и да го погледнеш... Не мисля, че твърдият саунд ще попречи на "Pray" - реакциите, които получавам, са толкова възторжени, че просто няма начин да не влезе в класациите. Въпросът е колко високо ще стигне, понеже според мен заслужава доста по-високи позиции от последните няколко диска... Какво искате да кажете със заглавието "Pray"? Свързано ли е с някакво послание? Не, зад него не стои някаква конкретна концепция. Първоначално искахме да наречем албума просто "Gothic Metal", защото щеше да звучи хем като синоним на съдържанието на диска, хем като декларация, че сме една от еталонните групи в жанра. После обаче видяхме артуърка с това момиче и Felix, който вече бе написал песента "Pray", подхвърли идеята да наречем албума по този начин. Всички сметнахме, че идеята е много добра и така променихме заглавието. Това "Pray" свързано ли е с религията по някакъв начин? На кого искате да се молим? Ха-ха, на никого. Много хора ме питат дали названието има нещо общо с религията, ала отговорът ми е твърдо отрицателен. Просто думата "Pray" си пасва изключително добре с цялостното оформление на диска и със самия албум.  "Klagebilder" беше изцяло на немски, а "Pray" е изцяло на английски... Каква е основната разлика между това да правите песни на английски и немски? Като германци ни е доста по-лесно да пишем текстовете си на немски, ала по отношение на пеенето нещата не стоят така. Можеш да изпееш всякакви глупости на английски и те ще звучат добре, но за съжаление това не може да се каже за немския. Самият му характер е такъв, че не можеш лесно да го пригаждаш в сравнително кратки фрази, които са ти жизненонеобходими за метъл музиката. Просто е много корав, железен език, ха-ха, и не се огъва толкова лесно, за да влезе в нужните ти рамки. А английският си е друго нещо - далеч по-пластичен е, а и изобилието от кратки думи определено улеснява всеки автор на текстове. Като заговорихме за текстове, ще ми разкажеш ли за какво става дума този път в песните ви? Ох, за съжаление не съм аз човекът, който ти трябва, защото Felix пише текстовете, но ще се опитам. Както винаги, той се е постарал да ги направи максимално отворени, не задълбава в твърде конкретни неща и разчита повече на абстрактното, архетипното внушение. Нека да го кажа по следния начин - ако двама души чуят една наша песен, всеки от двамата ще остане със свои собствени впечатления и своя собствена интерпретация на посланието... Знаеш ли дали някои от текстовете са вдъхновени от дадена книга или филм? Не, само Felix може да ти отговори на този въпрос. Клавирите ви отново звучат доста величествено и мрачно... Да, така е. Знаеш ли колко много време ни отне да намерим подходящия клавирен звук? Именно клавирите придават онова мрачно и атмосферично звучене на музиката ни, ето защо хвърлихме големи усилия, за да постигнем онова, което сега феновете слушат. Вие сте банда със 17-годишна история и над 10 албума зад гърба си. Кой е най-важният урок, който научихте за всичките тези години в музикалния бизнес? О, научихме много уроци. Най-важните според мен са свързани с музикалния бизнес - как да работим професионално в студиото, как да се представяме професионално на сцената, какви капани дебнат всекиго при сключването на договор с музикалните компании... Общо взето, опознахме отблизо лицето на музикалния бизнес и видяхме, че не е никак приятно, ха-ха! Какво мислиш за развитието на готик сцената от времето, когато започнахте, до наши дни? Готик сцената претърпя грандиозно развитие. Когато стартирахме в началото на 90-те, никой не използваше определението "готик-метъл" и ни наричаха "мелодичен дет метъл", защото бяхме първата екстремна немска банда, която използваше клавири. Журналистите измислиха определението "готик метъл" едва след появата на банди като Paradise Lost, My Dying Bride и Tiamat. Когато започвахме, най-силни върху нас бяха влиянията на Morbid Angel, Unleashed, Type O Negative, Sepultura и Slayer, но бързо ги надраснахме и се превърнахме във формация със собствена физиономия. За наша гордост Crematory бе първата група в Германия, която създаваше подобна музика. През 1993-1994-а ние развихме този стил и явно сме имали доста голямо влияние, понеже се появиха множество млади банди, работещи в тази насока. Кои са най-добрите ви ученици? О, не знам. Твърде много са. Лично аз страшно харесвам италианците Graveworm, които направиха страхотен кавър на "Tears of Time". Я да преминем на малко по-щекотливи въпроси... Защо всъщност се разделихте с "Nuclear Blast"? Защото договорът ни изтече, а и други звукозаписни компании от доста време проявяваха силен интерес към нас. От "Massacre Records" ни предложиха най-изгодната оферта... Най-изгодната в какъв смисъл? Финансов? Не само. Сега ще ти обясня. В "Massacre" сме група номер едно, абсолютен приоритет, докато в "Nuclear Blast" бяхме банда от среден калибър - те имат и по-големи състави от нас като Dimmu Borgir, In Flames, Nightwish... За нас е по-важно да сме първите в по-малък лейбъл, отколкото да сме някъде в кюпа в най-могъщия... Тоест не ви обгрижваха достатъчно... Да, в "Massacre" ни обръщат далеч по-голямо внимание, защото в "Nuclear Blast" (който е най-големият метъл лейбъл в света) има страшно много банди и дори да искат, от мениджмънта не са в състояние да направят адекватна промоция на всичките. Най-добре е да си там само тогава, когато си на върха на популярността си. Но както и да е. Там, където сме сега, броят на формациите не е чак толкова голям и фирмата обръща много по-голямо внимание на всяка отделна група. Но все пак именно "Nuclear Blast" бяха инициаторите за реюниъна ви... Да, и какво от това? Ами, интересно ми е как би коментирал мненията, че заглавието на сингъла ви "Greed" (алчност), с който "Nuclear Blast" "възкреси" Crematory, всъщност е символично? В какъв смисъл? Че събирането ви е било продиктувано от алчност. Ха-ха-ха! Това е най-смешното нещо, което съм чувал от години! Добре, как тогава дойде решението за реюниъна ви? Всички се бяхме затъжили за музиката, свиренето, концертите, контактите с феновете... Разбираш ли, не бяхме изпълнявали нашата музика цели три години, и тя наистина започна да ни липсва. Представяш ли си какво е да си професионален музикант, да записваш албуми в продължение на десет години и изведнъж да направиш тригодишна пауза? В живота на всеки от нас зейна огромна празнота.  Да, точно така. Всеки от нас бе прекалено зает с уреждането на личния си живот. Семейства, деца, прехрана... такива работи. И как точно се решихте на реюниън? Шефът на "Nuclear Blast" - Маркус - който ми е извънредно близък приятел, от сума ти време ме умоляваше да събера отново бандата - "Моля те, убеди ги да се навият, защото имаме нужда от групи като Crematory..." Просто нелегалният даунлоуд и копирането на дискове бе придобило чудовищни размери, а за нас е всеизвестно, че феновете ни предпочитат да си купуват албумите ни - не само заради музикалните им качества (каквото и да си говорим, нито една емпетройка не може да се сравни с оригинален компактдиск) но и заради перфектния артуърк... Тогава той ми каза: "Можете да правите каквото си искате в музикално отношение и няма да се налага да ходите на изтощителни турнета - ще свирите на колкото концерти си искате, дори и по един албум на три години да изкарвате, пак ще сме доволни и няма да ви притискаме за нищо." Аз си казах: "Това звучи супер, защото вече всички сме зрели хора, имаме си семейства и професии и не сме някакви си хлапета, които да се натряскват до безпаметност по турнетата и да се въргалят с разни групита..." Като заговори за турнета, какви са бъдещите ви планове? Започваме голямо турне, на което сме хедлайнери, естествено, в края на април. Лятото ще свирим на множество големи фестивали, а през септември, октомври и ноември ще посетим и онези части на Европа, които сме пропуснали през пролетта. Някакъв шанс за България? Засега нямаме предложение от ваши промоутъри, но все още запълваме графиците си, така че ако някой е навит да организира концерт на Crematory във вашата страна, да заповяда! На уебсайта ни ще намерите нужните координати за връзка с тур-мениджмънта. Доколкото знам, ти си шеф на застрахователна компания. Прав ли съм? Абсолютно. Имам десет души персонал. Преди мен баща ми се е трудил да я наложи в продължение на двайсет и пет години и сега, благодарение на усилията му, бизнесът ми се развива чудесно. Освен това си женен за вашата клавиристка Katrin. Как е семейният живот с нея? Страхотен е. Имаме две деца - второто се роди преди три месеца... Честито! Мерси. Женени сме вече петнайсет години и тя ми помага във всичко - включително и за мениджмънта и мърчандайза на бандата. Ще бъдеш ли така добър да опишеш с няколко думи всеки от членовете на Crematory? Нямаш грижи - започвам с жена си, ха-ха! Katrin (клавири) - невероятен човек и музикант. Най-добрата съпруга на света. Верен помощник във всичко, можеш да разчиташ винаги на нея, никога няма да те излъже или да те предаде. Страхотна майка. Matthias (китари, чисти вокали) - един от най-добрите китаристи в цяла Европа. Изключителен композитор, откакто е в групата, тя върви все нагоре. Фантастичен приятел и музикант. Felix (ревящи вокали) - двамата с него сме най-възрастните членове на бандата. Познаваме се от страшно много време. Малко особен на пръв поглед с всички негови татуировки и пиърсинги, ала е прекрасен човек. Изумителен готвач. Харесвам текстовете му и мисля, че подхождат идеално както на Crematory, така и на гласа му. Harald (бас) - "доброто момче" в групата. Невероятно сръчен е - може да поправи всичко, което се повреди, като се започне с някоя китара и се стигне до суперсложно оборудване... Генератор на свежи идеи и също толкова незаменима част от семейството на Crematory като всеки друг. А що за човек си ти извън сцената? О, солиден бизнесмен, ха-ха-ха! Поддържаш ли някакви отношения с бившия ви китарист Lotte? О, да - дори с бъбрихме преди една седмица! Намерихме се в един чат-рум, където можеш да се срещнеш със старите си съученици и приятели. Той ме издири и хубавичко си поприказвахме... От колко време не си го виждал? От 10 години. Към края на разговора решихме да се срещнем и да си поговорим за доброто старо време... Ще видим какво ще стане. Знаеш ли дали в момента се занимава с музика? Той ми сподели, че нещата със Sculpture (групата, която Lotte основа след напускането на Crematory - Бел. авт.) не са потръгнали и е бачкал известно време като студиен музикант, ала от седем-осем години е зарязал свиренето... Остава ли ви време за странични проекти? Навремето Felix бе направил бандата Ab:Norm, ти участваше в Century, а Matthias се занимаваше с Brother Cain... Felix имаше проблеми с момчетата, защото нещата и при тях не потръгнаха много добре... Нямат договор с никакъв лейбъл и това създаде известно напрежение между тях. Самият Felix започна нова работа в началото на тази година и мисля, че ще му е доста натоварено да се занимава и с Ab:Norm... Що се отнася до мен, семейството и работата ми в застрахователната компания не ми оставят никакво време за други музикални изяви. Как съчетаваш бизнесмена Markus и барабаниста Markus? Перфектно. Това е изключително важно за мен. По този начин постигам хармония, баланс между живота и душата си. Когато си шибан бизнесмен от понеделник до петък, през уикенда трябва да разпуснеш по най-добрия възможен начин, ето защо аз се отдавам изцяло на семейството си и на музиката. Тя дава незаменима храна на душата ми. Какво е мнението ти за метъла в наши дни? Днешният метъл е изключително разнообразен. Обаче ми харесва именно такъв, какъвто е. Няма лош метъл за мен - всеки стил си има хубави страни. Единственият проблем е, че не е достатъчно популярен - класациите са пълни с техно-боклуци, денс-боклуци и рап-боклуци, а истинската музика - тази с китари и истински барабани - е далеч по-стойностна от простотиите, които изброих по-горе. Харесваш ли футбола? Обожавам футбола. Кои са любимите ти немски отбори? Харесвам повече по-малките клубове. От по-големите - може би "Карлсруе". Как мислиш, има ли Германия шанс да стане европейски шампион в тазгодишното първенство? О, дълбоко се съмнявам. В мача с Австрия играхме просто ужасно. Надявам се, че ще успеем да стигнем колкото се може по-напред, но Италия, Франция и Холандия просто са прекалено добри. За финал на разговора ни искам да те попитам какво е за теб готик метълът? Това е най-страхотната музика на света. Никоя друга не може да се сравни с дълбочината на готик метъла, с величествената му мощ и с уникалното му мистично излъчване... Освен това готикът стимулира съзнанието ти да проникне в същината, в тайнствените недра на музиката, и да улови неуловимото.  |
