ЮВИГИ - "От първо лице"

2012, Самиздат

За последните няколко години Ювиги се очертаха като една от най-продуктивните групи у нас, както и една от най-активните на сцена. С много работа и постоянство момчетата се превърнаха в разпознаваемо име и едва ли е останал прогресив фен у нас, който да не е чувал за тях. Усилията на квартета от София се материализират във втория им дългосвирещ албум, озаглавен "От първо лице".

   Издаден две години след дебюта "Сива пустиня", новият албум на Ювиги показва израстването на музикантите в инструментално и твореско отношение. Още от първата песен в диска - "Сила" -правят впечатление няколко неща: момчетата са свършили чудесна работа в студиото и звукът на албума е на страхотно ниво, и не на последно място - вокалите на Панайот Солаков са претърпели огромно развитие! В композиционно отношение нещата стоят по подобен начин. Ювиги явно са натрупали необходимото самочувствие и без особени притеснения се впускат в изграждането на доста предизвикателни музикални структури. Композициите им са доволно усложнени за стила и изобилстващи с типичните за прогресив метъла изразни средства. За разлика от много свои колеги, творящи в тези музикални територии, Ювиги успяват да не "пресолят манджата" и парчетата им се леят съвсем естествено, без въпросните похвати да вземат превес над музиката. Демонстрираното високо ниво на инструментализъм е тотално в услуга на песните. Натрапчивите Dream Theater влияния от дебюта са овладяни, което спомага за оформянето на характерния стил на групата. Тук-там в диска може да се усети Shadow Gallery атмосфера, а бащиците на родния метъл Ер Малък несъмнено също са оставили отпечатък върху момчетата от Ювиги. В албума гостуват някои родни музиканти, като най-разпознаваемо е името на Кирил Янев от всенародните любимци Балканджи, а звездното международно участие е в лицето на клавишния гуру Ryo Okumoto от култовите американски прогресари Spock’s Beard, чиито партии в инструментала "681" са повече от впечатляващи и издигат музиката на съвсем друго ниво. Наред с приятните впечатления, които остава "От първо лице", няма как да не споменем и определено разочароващите балади "Забравен миг" и "Последният прозорец", които сякаш не се вписват в цялостната атмосфера на албума и показват, че силата на бандата не е в този тип композиции, както и на моменти неубедителните текстове. Забравихме да споменем, че Ювиги пеят на родния ни език, което добре пасва на музиката им, но пък би могло да е сериозна пречка за постигането на някакви успехи извън родината. На тотално обратния полюс са парчета като "Злите езици" и "Сила" - великолепни многопластови композиции, съчетаващи най-доброто от прогресив метъла, а последната почти 18-минутна епика "Сънища" е едно от най-стойностните произведения, създадени у нас от много дълго време насам. Като бонус за "Сънища" са и вокалите на прекрасната Вероника Лалева от OverGame, както и тези на Кирил Янев от Балканджи.

   "От първо лице" е много добър албум и без да претендира за някаква уникалност успява да задържи вниманието на слушателя. Определено едно от най-силните издания у нас за 2012 г. Важно е да споменем и великолепното оформление на диска, а специалното издание, което включва и DVD с акустичен концерт ма групата, представящ музиката им в доста интересен вид е истинско произведение на изкуството.


11111111xo

Yanni




 Други ревюта на ЮВИГИ