ALIEN INDUSTRY - "Dismorphophobia"

2017, Самиздат

Alien Industry е знакова група не просто защото е директен наследник на култовите траш легенди Crash, които доминираха българската сцена в началото на 90-те. Вместо да лежат на лаврите от рано сполетялата ги слава, през 1995 г. те направиха рязък завой към "забранената" територия с албума "Communication", улавяйки очарованието на момента, когато от мръсна дума клавирите и компютрите започнаха да стават първи дружки с метъла. Още тогава AI вече знаеха точните съставки на еретичния кросоувър и стовариха своята безапелационна версия на тоталeн, пълен с мрак и психеделия, индъстриъл звук, който беше доразвит в култовия втори албум "Legalize It" (1998). И този импулс беше толкова силен, че дори оставен за известно време в криокамера, той беше пренесен успешно през годините и днес отново е наличен - все така маниашки и завладяващ - в новия албум "Dismorphophobia", който излиза 19 (!) години след своя предшественик.

   С внушителна звукова продукция, която отразява естсественото израстване на технологиите в жанра, албумът поднася фрагменти от дългия период на еволюция, през която е преминал не просто един отделен артист, а цялата ни сцена. Деветте парчета отразяват приноса на дълъг списък от хора, оставили по един или друг начин отпечатъка си върху този забележителен проект, грижливо съхранен, доразвит и репродуциран от основния му двигател и мозък ZZ Mineff (китари, програминг). Негова е заслугата да оперира еднакво добре както с електронните семпли, така й с китарните рифове - замесени в една магическа експлозивна смес, която инжектира груув във вените, хваща те за косата и е способна да те размята като парцалена кукла в погото или на дансинга.

   Всъщност стара истина е, че най-яките индъстриъл рифове се правят аналогово - и това не е въпрос на технология, а начин на мислене. Доказателство за това е и приносът на останалите участници в записите, които са истински метъл икони, като гръмотевичният бас в "Dismorphophobia" е закован от Димитър Ковачев - Фънки, а жестоките, часовникарски-ювелирни, барабани са едно от последните записани послания от непрежалимия Михаил Яланджиев - Църо.

   Няма да акцентирам върху никое от парчетата поотделно, защото те трябва да бъдат чути и възприети само в тяхното пълно единство, а потенциалът им да бъдат досъздадени според индивидуалните възприятия на слушателя е удоволствие, което не бих отнела на никого. Само се изкушавам да спомена странния факт, че според някаква космическа синхорнност, "Dismorphophobia" излиза точно в годината на новото завръщане на филмовата поредица "Alien". Не знам дали е случайно, но напълно закономерен факт е, че Alien Industry продължават да създават музикални еквиваленти на сериите от великия филм, посредством способността да провокират същите страховити и завладяващи усещания. Парни чукове, тътен на ракетни двигатели, после онова гъделичкащо усещане от пръсти с извънземен произход, нежно пъплещи по темето ти... И съспенсът е гарантиран.

   За да обобщим, "Dismorphophobia" е нещо, което не се случва всеки ден - не просто на българската сцена, а изобщо. Този албум не само е среден пръст в мутрата на обстоятелствата, времето, дори смъртта... Това е доза силна и концертрирана музикална инжекция - с най-якия и пристрастяващ стимулант за сетивата. И няма значение нито в коя държава, нито в коя година е записано, нито колко време е отнело, преди да бъде издадено. То просто е мачкащо като Godflesh, грууви като Prodigy и непреходно като Ministry. И отнема точно две чувания, за да попаднеш в плен на ксеноморфа.

  Може да чуете "Dismorphophobia" на този адрес.


111111111o

Абигейл ЛаФей





foreigner