ALL THAT REMAINS - "... For We Are Many"

2010, Prosthetic Records/Razor & Tie

Нямам никаква идея как All That Remains постигат това. Шайката около Phil Labonte вече трети пореден албум дъни яко американски метъл от новия (или май вече е по-добре да казваме "стария") тип, който мнозина музикални специалисти смятат за изчерпан и мъртъв от няколко години насам. И то не по друга причина, а защото за няколко лета (между 2003-а и 2006-а) той биде тотално изтъркан и превърнат в едно огромно клише. Само че там, където разни групи продължават да се пробват и неизменно падат върху хлъзгавия музикален лед на NWOAHM-похватите, ATR лавират със стойката на световен шампион по фигурно пързаляне. Каквато и да е тайната за тази стабилност, по-добре мазачузетският квинтет да я запази за себе си, иначе току-виж пак ни заляла вълна от безсмислени албуми, издадени от щяло и нещяло.

   В случая на "…For We Are Many" албумът е донякъде предвидим, но любопитно как не доскучава през всичките си 40 минути - въртиш го, пееш си, надъхваш се, махаш коса на вратотрошачните му рифове и то без много да му мислиш, или на места да си казваш "Абе това съм го слушал и преди". Но дори когато след равносметката наяве излязат и подобни изводи, все още фокусът остава по-скоро върху истинската сила на ATR - великолепните им мелодии и вокалите на Phil Labonte. Чистото пеене на харизматичния фронтмен всъщност може да отнесе с лекота в директно съревнование повечето от колегите му от други банди, които се опитват да комбинират ревящи и чисти вокали. Когато споменатото гласово оръжие биде употребено в пълния си потенциал, песента впримчва вниманието с лекота - "The Last Time", "Faithless", първия сингъл "Hold On" и баладичния завършек на диска "The Waiting One". Като цяло съотношението тежест/мелодия е с превес на второто, въпреки че по традиция си присъстват и парчета, в които дет метъл елементът е много сериозно застъпен ("Dead Wrong"). Излезлият преди две години "Overcome" беше първи студиен опит с барабаниста Jason Costa и в "…For We Are Many" той вече разполага с повече свобода, а и сработката с колегите му е на чуваемо по-високо ниво. Работата на китарната двойка Oli Herbert и Mike Martin пък гони най-добрите им постижения от върховото творение на ATR "The Fall of Ideals" насам.

   Всъщност, по всички принципи на логиката би следвало повторяемостта в този албум спрямо моделите на предните два да се счита за провал. Но за щастие музиката и нейното въздействие не се основават на логика и "…For We Are Many" доставя удоволствие. Простичко и елементарно. И дори достойнствата му да се (а те не се) изчерпват само с това, пак си заслужава да му хвърлиш едно ухо.


1111111ooo

Whiplash




 Други ревюта на ALL THAT REMAINS