ARTILLERY - "My Blood"

Ако никога не сте харесвали Artillery, едва ли новият им албум "My Blood" ще ви накара да го направите. Датчаните продължават да се движат в периферията на траш метъла. Но и да оползотворяват всяка стъпка в правилната посока. Три години след изключителния "When Death Comes" идва и неговото логично продължение. "My Blood" продължава линията на реюниъна, но още по-разгърнато. Музиката на сънародниците на Хамлет е още по-обогатена. Композициите не са толкова агресивни, но не им липсва заряд. Трашът е доста разчупен и силно повлиян от американската сцена.

   Условно "My Blood" може да бъде разделен на две части от акустичния инструментал "Prelude to Madness". Първата половина на диска е много по-пауър ориентирана. Забелязват се влияния тип Rage, особено в откриващата "Mi Sangre (The Blood Song)" - песен характерна повече за немския триумвират и техничния маниер на свирене на Victor Smolski и Peavy Wagner ("Open My Grave"). В този албум Artillery са задълбали още повече със странстванията си в ориенталския мистицизъм и все повече композиции са украсени с близкоизточни мотиви - "Dark Days" и "Monster". Чисто музикално "My Blood" се доближава до шедьовъра от 1990 година "By Inheritance". За втори път зад микрофона е Soren Nico Adamsen, който е направил едни от най-подходящите вокали, както за агресивните, така и за по-"нежните" части. От него идват и повечето пауър влияния. Разбира се, той не е Flemming Ronsdorf - този, когото всички очакват да чуят зад микрофона, когато става въпрос за Artillery. Но в този албум едва ли би се получило и едва ли някой друг би стоял по-добре от Soren - добър и силен вокалист, с прекрасни възможности. Братята Michael и Morten Stutzer отново са създали хващащи рифове и убийствено мелодични припеви ("Death is an Illusion" или "Ain't Giving In"). И двамата определено си познават добре инструментите и техниката им личи отдалеч.

    Втората част на диска се открива от наблъсканата с клишета "Thrasher". Композиция създадена, за да бъде свирена на живо - бърза и стегната, с класически траш звук. С оригиналност не блести нито "Warrior Blood", нито "End of Eternity". Но и двете са заредени с доволно количество адреналин.

   В много от песните са вмъкнати страхотни акустични пасажи. "Ain't Giving In" е най-яркият пример. С нея Artillery направо нахлуват в територията на Metal Church.
   Но ако трябва да сме честни, не всичко в албума е на ниво. Текстовете не са от най-добрите попадения на бандата. Особено в иначе стабилната музикално "Monster". Не всичко е от класата на отварящия бисер "Mi Sangre". Има си и пълнежа като затварящата и с нищо не изпъкваща "The Great". Макар че тук вокалите са от най-тежките и грубите в диска, песента едва ли би се харесала и на по-екстремно настроените фенове.

   В лимитираното издание на "My Blood" има и два бонуса - презаписи на класическите "Show Your Hate" и "Eternal War" от дебюта "Fear of Tomorrow". Похвален е опитът на групата да освежи архивите с гласа на Soren Nico Adamsen. Но резултатът не е от най-добрите. Така че по-добре си пуснете култа от 1985 година. Останалото си заслужава оценката.