AVANTASIA - "Ghostlights"

Вече десетилетие и половина грандиозният проект на Tobias Sammet успява да не се срине под собствената си тежест. През изминалите години музиканти из целия спектър на мелодичния хард рок и метъл оставиха своя отпечатък върху музиката на Avantasia, при това - без да отнемат и капчица от индивидуалността на песните на Tobi. При все това обаче от излизането на двойния сингъл "Lost in Space" насам изданията на суперпроекта не са лишени от проблеми. Изпълнението винаги е на високо ниво - предвид участващите музиканти, всичко друго е просто невъзможно - но почти задължително ще се явят спънки, които пречат на музиката да се покаже в пълния си блясък.

   За жалост, "Ghostlights" не е изключение от това правило. Албумът е добър, дори много, но трябваше да е велик. Талантът и майсторството, вложени в направата му, можеха да го направят велик, но... Също както и доста от предишните издания на Avantasia, и "Ghostlights" страда от прекалено излъскана продукция. Звученето е прекалено изчистено, твърде меко и толкова хомогенно, че до голяма степен уникалният почерк на участващите в албума певци се губи. Това впечатление се засилва от станалите отдавна вече типични за музиката на Tobi поп забежки. Твърде често жизненият пауър метъл отстъпва пред лековат поп рок, какъвто човек рядко очаква или иска от творба, в която участват хора като Jorn Lande или Michael Kiske. Друг - и вероятно по-сериозен - проблем е измамното усещане за еднообразие, което някои общи черти на песните предизвикват. Всички припеви са построени по един и същи маниер, независимо дали става дума за скоростен метъл или нежна балада - и това в един момент просто идва в повече. Настроението, което отделните песни носят, е, в цялост, твърде близко, въпреки че композиционно са доста различни.

   Но стига толкова критики. "Ghostlights" е много добър албум и определено си струва да му отделите седемдесет минути. Ако човек погледне под различен ъгъл, лесно може да възприеме изброените минуси като плюсове - хомогенното звучене и приликите между песните се оказват основната причина албумът да звучи като едно цяло, а именно с поп забежките са свързани някои от по-интересните в музикално отношение идеи, на които можем да се насладим. Както се очаква, гостуващите известни музиканти не са никак малко. Към познатите от предишните издания на Avantasia Jorn Lande, Michael Kiske, Bob Catley и Bruce Kulick се присъединяват хора, идващи от Nightwish, Within Temptation, Pretty Maids, Queensryche, Twisted Sister… И, очаквано, всеки се представя прекрасно. Именно включването на Dee Snider от Twisted Sister превръща иначе стандартната балада "The Haunting" в нещо, което слушателят ще запомни за дълго. Същото може да се каже и за "Isle of Evermore", украсена от гласа на Sharon Den Adel (Within Temptation). Изявата на Geoff Tate (екс-Queensryche, Operation Mindcrime) пък превръща "Seduction of Decay" в изненадващо зловещо изживяване. Над всички обаче, отново, очаквано, е самият Tobias Sammet - неговото пеене, както винаги, е превъзходно и си пасва идеално с гостуващите певци.

   В композиционно отношение "Ghostlights" е на ниво. Да, в началото човек може да остане с впечатление, че албумът е доста еднообразен, но това е далеч от истината. Имаме скорост, тук е и очакваната театралност. Има нежни балади и бомбастична епика - "Let the Storm Descend Upon You", с участието на Ronnie Atkins (Pretty Maids), Robert Mason (Warrant) и Jorn Lande. Почерпени са идеи от къде ли не, от Queen до Helloween, и винаги са си на мястото, а интересът на Tobi към поп-музиката дава своя резултат в "Draconian Love" - една от най-лесните за запомняне песни в албума. Споменаване заслужава и "Master of the Pendulum", с участието на Marco Hietala от Nightwish - тази песен е най-чистият пауър метъл тук.

   В крайна сметка, "Ghostlights" си заслужава отделеното време. При все че не е без недостатъци, този албум няма как да не допадне на търсещите качествен метъл.