BULLET FOR MY VALENTINE - "Temper Temper"

Колко е трудно наистина да пишеш за любима група... Няма да крия, че харесвам Bullet For My Valentine. Нещо повече - аз съм от най-големите им фенове, от тези, които попиват всяка тяхна песен и не намират слаби звена в музиката им при никакви обстоятелства. Или поне бях такъв до излизането на предмета на настоящото ревю. Именно поради това ми е толкова трудно да бъда обективен спрямо "Temper Temper". От една страна, наистина съм разочарован от групата. Това не е нещо обичайно, предвид, че винаги съм харесвал какво правят и съм намирал позитиви, дори и в най-критикуваните и колебливи неща, които са издавали. От друга страна - този албум е просто лишен от, по принцип, характерни черти, отличаващи и превърнали BFMV в това, което са. Експлозивност, нестандартност и специфичното вълнение, което те кара да обичаш и харесваш любимите си групи.

   Всички знаем какво беше и в какво се превърна дебютният "The Poison" за целия музикален бизнес и какви реакции получи и получава и до ден днешен. Албум, определил посоката на цели движения и превърнал BFMV в нещо, което те заслужаваха да бъдат - звезди и уважавани музиканти. Спадът на въодушевлението в част от редиците на от феновете им се забеляза още при излизането на втория "Scream Aim Fire" и последвалия го "Fever". Харесвах тези албуми. Въпреки, че и двата показваха желанието на групата да поеме в различна посока, те все пак съдържаха аргументи, показващи стремеж към развитие. Иначе казано - имаха своя чар и своя начин да се харесат на слушателите си. Идентичност, ако трябва да наименуваме това явление по някакъв начин.

   Из онлайн пространството вече доста интензивно циркулират мнения на фенове на групата, реагиращи остро, когато четвъртият студиен албум на квартета от Уелс бива критикуван заради съмнителното качество на предоставения материал, с доводите, че, виждаш ли, те се развивали, звучат различно и нямало как да създадат нещо като "The Poison" отново. Въпросът е, че никой не очаква BFMV да звучат като в "The Poison" в днешни дни. Всички искат просто групата да направи нещо, независимо в каква посока, качествено като дебюта си, с песни на нивото, което знаем, че Matthew Tuck, Michael Paget, Michael Thomas и Jason James могат да постигнат, та дори и да надскочат.

   А "Temper Temper" определено не е това. Още на първо слушане можете да разберете, че единадесетте песни вече са въплъщение на ясна стратегия, студен професионализъм и целенасоченост, вместо на бунт, желание и идейност. Песните в "Temper Temper" са най-безличния и слабохарактерен материал, които BFMV някога са издавали. Целият албум е съставен от парчета, направени по една композиционна схема, разчитащи на, общо-взето, едни и същи мотиви в различни вариации. Банални и скучни рифове се преплитат с още по-клиширани вокални линии и най-слабите и предвидими лирики, които Matt Tuck някога е писал. Една от най-силните части на албума определено са солата, които обаче също влияят негативно на цялата атмосфера, тъй като просто създават чувство за фрагментарност и нехомогенност с техничността и мелодиката си, на фона на споменатите безидейни композиции.

   Не крия, че след няколко прослушвания някои от мелодиите и припевите на "Temper Temper" имат навика да се забиват в съзнанието (друг въпрос е колко време биха се задържали там). Въпреки че в един момент започнах да се питам дали наистина песните започват да ми харесват или просто исках да ги харесам, защото сам не можех да приема, че този албум е толкова посредствен. И това все пак е нормално, каквито и да са Bullet For My Valentine, те все още са музиканти с много голям усет и талант, които много добре знаят как да пишат песни, които по някакъв начин да ангажират слушателите си. Проблемът е, че просто в тази група вече няма страст. Или поне не я показват.

   Независимо от неубедителността на "Temper Temper" включването на Bullet For My Valentine сред участниците на предстоящия фестивал "Sofia Rocks 2013" (26 юли) безспорно е една от най-свежите случки в българския концертен живот през последните няколко години.