COUNT RAVEN - "Mammons War"

Не! Това не е новият албум на Black Sabbath! Не, това не е новата група на Ozzy Osbourne и това не са вокалите на Ozzy. Това са Count Raven! Шведите, които преди 21 години решиха да тръгнат по стъпките на Бащиците, да развият и да продължат започнатото от тях. След два демо записа и четири изключителни диска в избраната посока "Storm Warning" (1990), "Destruction of the Void" (1992), "High on Infinity" (1993) и "Messiah of Confusion" (1996) Гарваните се отказаха. Краят настъпи през 1998 година, независимо че интересният вокален стил на Dan "Fodde" Fondelius спечели мнозина, а музиката ги нареди сред елита на дуум метъла. Щастливата развръзка дойде през 2003 година, когато Dan разчисти гроба от костите на стария състав, привика посветените Fredrik Jansson на баса и барабаниста Jens Bock и възроди групата. Тогава започна и обратното броене за нов албум. Трябваше обаче да чакаме цели шест години, за да се появи петият студиен диск. А той продължава посоката от първите заглавия и внася в музиката на Count Raven нови елементи, които освен че ги утвърждават, като една от най-добрите банди в дуум метъла въобще, ги издигат и на друго ниво. Защото в този стил експериментите са като хлъзгави камъни. Но майсторите затова са майстори, защото могат да експериментират и това да им донесе само ползи. Count Raven са го постигнали и още как. Славещи се като група, която e обвързана с религияга, но без да проповядва и с депресиращите текстове, които критикува социалната несправедливост, Графовете кръщават новото си отроче на името на древносирийското божество Mammon, олицетворяващо користолюбието, алчността и злото. Така през 2009 се появи "Mammons War". Име, което само по себе си, описва днешния свят. Защото в него властват парите, а парите са Бог!

   Ударното начало е поставено с "The Poltergeist", следва писъкът-молитва "Scream" - "защото живеем в омраза" - бавно и мъчително парче с протяжен тежък риф и нежна средна част. И после - после идва петминутният шедьовър "Nashira" - една от най-оригиналните песни в стила въобще - завладяващата китара на Dan Fondelius вае картини, рамкирани от съвършените и на моменти водещи бас линии на Fredrik Jansson. И всичко това - подплатено с ала-Ozzy вокали. Кой казва, че Black Sabbath са мъртви? "Nashira" мога да я слушам с часове - не, с дни. До края! "The Entity" - типичен пример, че наследството на Ozzy, Tony, Geezer и Bill въобще не звучи архаично. И все пак за да не бъдат натикани в калъпа "колкото и оригинални - все пак копие", с две парчета групата излита в Космоса - едноименното "Mammons War" и финалото "Increasing Deserts" - клавир, глас и електронни звуци, взети назаем от гения Jean Michel Jarre, които носят порядъчна доза Pink Floyd-ска психеделия. Красота в албума внасят акустичната "To Love, Wherever You Are", протяжната осемминутна "To Kill a Child", психиращата "Seven Days" - "просто положете глави, затворете очи... и прегърнете края", и най-бързата и надъхана "Magic Is...". Подобно на Black Sabbath и Count Raven наблягат на рифовете. Тежки, повтарящи се до безумие рифове, които дълбаят кратери, наред с виещия и пилящ глас на Dan Fondelius. Това най-силно се усеща в близо 11-минутната плетеница "A Lifetime"! Първите 3 минути и 50 секунди газят като валяк - чувството на полудяване от непрекъснатото повтаряне на една и съща китарна схема обзема съзнанието. И когато вече си мислиш, че едва ли ще стигнеш до края на това парче и посягаш, за да преминеш към следващото, като удар с камшик идва най-мелодичната и най-божествената част в целия диск - 40 секунди мрачна красота последвани от акустична философска изповед за живота! Многократно се връщах точно на тези 40 секунди, наслаждавайки се на хармонията и контраста с бурята от еднообразие преди това и всеки път въпросът защо не са повторени още веднъж тези 40 секунди или поне загатнати, прояждаше съзнанието ми, както червеите прояждат изгнилата плът. Може би точно заради това? Отговор всеки сам за себе си трябва да намери! А след това...след това валякът започва да гази! Отново!

   Така, макар и на пръв поглед да изглеждат като копие на Black Sabbath и при вокалите, и при рифовете, и при конструкцията на композициите, Count Raven станаха любимци на онези, за които има само едни Black Sabbath и то с Ozzy зад микрофона. Но Count Raven не се превърнаха в пародия и грубо подобие. Напротив, те бързо заеха и се утвърдиха в нишата, изоставена преди толкова много години от Създателите. Защото в тях има повече чар от много банди, които претендират, че са оригинални. И точно заради приликата с Бащиците, те бяха и са оригинални. "Mammons War" е най-доброто завръщане, което Гарваните можеха да ни и да си подарят. И го направиха! При това В-Е-Л-И-К-О-Л-Е-П-Н-О! Nashiiiiiiraaa"! (Nashira, гигантска звезда от съзвездието Козирог. Името идва от Арабски и означава "вестител на добри новини".) Бррррр...зловещо!